Точно в 4:10…
Публикувано на: Пет Яну 04, 2013 1:52 pm
Една публикация с 28-годишна давност в руския (тогава съветски) вестник „Труд” е предизвикала ефект като от взривяване на бомба. През зимата на 1985 г. вестникът поднася истинска световна сензация. В броя от 30 януари е публикувана неголяма дописка със заглавие „Точно в 4:10…”, която буквално взривява обществеността.
Изданието тогава излиза в тираж от 20 милиона, но по обед по будките вече го няма. На следващия ден материалът е препечатан от всички големи информационни агенции и водещи медии по света. А онези съветски читатели, които тогава били щастливи да държат в ръцете си заветния брой на „Труд” и до днес пазят пожълтелия вестник като реликва.
„Признават факта за грешен и вреден”
В текста ставало дума нито повече, нито по-малко за посещение на извънземни. В дълбоката нощ самолет Ту-134 от естонското управление за гражданска авиация, пилотиран от екипаж с командир Игор Черкашин в небето на Белорусия, се среща с НЛО.
Неидентифицираният летящ обект по причудлив начин си сменял формата, превръщайки се ту в разноцветен облак, ту в подобие на неизвестен летателен апарат, ослепително ярък лъч осветявал нощното небе, земята, кабината на самолета. Както после било изяснено, подобна картина видял и грузински самолет, летящ в обратната посока по маршрута Ленинград -Тбилиси, наблюдавали обекта на своите радари, а също и работещи в наземни служби. Информацията за НЛО била незабавно засекретена. Всички, имащи отношение към тази загадъчна история, се подписали под декларации за неразгласяване на информация.
Към момента булевардните медии непрекъснато публикуват подобни информации, които отдавна мнозина не възприемат като сериозни. Но в съветско време на печатаното слово, още повече в най-високотиражния вестник в страната, хората вярвали. Висшестоящите органи тогава строго следели във вестниците да се публикуват само достоверни сведения – проверени и разрешени публикации. Именно поради това появата в „Труд” на материал, основан на разказите на естонските пилоти, предизвикал ефектът на взривена бомба.
А първата взривна вълна удря всички, които са имали отношение към подготовката на този материал за печат. Ограничен достъп получили авторът Вострухин, редакторът на отдел „Наука” Белицки, дежурният редактор Емелянов, главният редактор Кравченко. По онова време „Труд” бил профсъюзен вестник и секретарят на Съвета на синдикатите, свиквайки спешно заседание, издава постановление: „Да се признае фактът на публикацията на статията „Точно в 4,10” във вестник Труд” от специалния кореспондент В. Вострухин, за погрешен и вреден”.
И въпреки това да не бързаме с изводите. Дори след десетилетия е рано на тази загадъчна история да бъде поставена точка. Ние се убедихме в това, когато се опитахме да издирим героите на старата публикация и онези, които са били свързани с тях.
Народен лек срещу стреса
Следите на екипажа на Ту-134 ние намерихме в бившата съветска, а сега независима Естония. Помогна ни отец Борис – настоятел на местната православна църква. Сред ктиторите на храма изпъквал бизнесменът Генадий Лазурин, бивш втори пилот на самолета. В онази нощ той се оказал най-хладнокръвният на борда и дори оставил документални свидетелства – успял да нахвърли контурите на НЛО на няколко листа от бележник.
Поинтересувахме се каква е била съдбата на екипажа след този удивителен полет.
Ние летяхме заедно още седем години, отвръща Генадий Иванович, докато през 1991 г. след обявяването на независимостта на Естония, не закриха нашето управление за гражданска авиация. Командирът Игор Черкашин се помота по разни компании, сега той е командир на джет в талинската „Панавиатик”. Юра Огнев се пенсионира, тъй като във въздуха вече няма работни места за щурмани. Той се захвана с търговия на недвижими имоти, при това – доста успешно. Аз бях един от организаторите на профсъюза на пилотите. Ние дори успяхме да влезем в международна асоциация, но по онова време нещата бяха други – нас, активистите, първи ни помолиха да се махнем.
Аз в началото организирах предприятие за аеротаксита „Авиес”, което действа и досега. През 1994 г. създадох авиокомпанията Enimex Ltd. До 2007 г. летяхме на Ил-76 и Ан-72 докато Европа не затвори небето си за тези самолети заради шума и екологичното замърсяване. Сега се занимаваме с всичко, което ни попадне, в това число с авиомашини „Комбат”.
А тази публикация в „Труд” едва не постави кръст на кариерата ни. В нашия отряд беше закрит отдела за разбор на полетите – ние всички подробно разказвахме за срещата ни с НЛО. А когато информацията достигна до пресата, започнаха да привикват екипажа в КГБ на разпити. За разгласяването ги заплашвали с присъди и административни изводи. Благодарен съм, че в министерството и в Първи отдел на КГБ, където се проучваше случая, не стигнаха до крайности. Екипажът го разформироваха, но оставиха всички нас спокойно да работим.
Аз знам, че за грузинските пилоти тази среща с НЛО е имала трагични последици. Членовете на екипажа получили тежки заболявания, командирът година по-късно починал. Защо се случило така? Ние имаме своя версия. Нашият самолет не промени маршрута си, ние просто докладвахме на земята всичко, което сме видели. А грузинският борд, по заповед на авиодиспечер в Минск тръгна по посока на обекта. Може би извънземните са изтълкували това като знак за опасност.
Макар че може да има и друга, много по-прозаична причина. Предстояха ни два почивни дни. След кацането в Талин целият екипаж, за да смъкне стреса, отиде в депутатско заведение. Ние веднага изгълтахме солидно количество коняк, а после, отивайки до магазина, взехме и още. Може би това ни е спасило? А грузинците нямали време да се отпуснат, защото веднага излетели по друг маршрут.
Отдел „Извънземни цивилизации”
Не успяхме да открием грузинския екипаж. Иска ни се да се надяваме на най-доброто.Със сигурност е известно, че минимум трима души от членовете на този екипаж след срещата си с НЛО се разболяват тежко. На командира В. Гоциридзе била поставена диагноза „поражение на костния мозък”, той бил свален на земята и след година починал. Стюардесата в резултат на облъчването получила тежко кожно заболяване. Вторият пилот Юрий Кабачников скоро след случката също бил отстранен от полети. Но бил принуден дълго да търка праговете на медицинските учреждения, за да докаже, че е изгубил здравето си при изпълнение на професионалните си задължения.
Кандидатът на медицинските науки Владимир С. през февруари 1985 г. лично прегледал втория пилот на грузинския Ту-134. Ето какво разказва:
"Аз тогава прохождах като ординатор в поликлиниката на гражданската авиация. В нашето отделение експертизите на леталния състав на Кабачников се изготвиха за две седмици. Той разказа, че екипажът е получил заповед от диспечера да летят към НЛО и веднага след обръщането на самолета към него обектът отправил към тях ослепителен лъч."
Пилотът бил убеден, че всички те са пострадали именно от този лъч.
В заключенията на тбилиските медици ние прочетохме, че Кабачников е бил подложен на много силно електромагнитно въздействие.
Кандидатът на медицинските науки Владимир С. през февруари 1985 г. лично прегледал втория пилот на грузинския Ту-134. Ето какво разказва:
Аз тогава прохождах като ординатор в поликлиниката на гражданската авиация. В нашето отделение експертизите на леталния състав на Кабачников се изготвиха за две седмици. Той разказа, че екипажът е получил заповед от диспечера да летят към НЛО и веднага след обръщането на самолета към него обектът отправил към тях ослепителен лъч.
Пилотът бил убеден, че всички те са пострадали именно от този лъч.
В заключенията на тбилиските медици ние прочетохме, че Кабачников е бил подложен на много силно електромагнитно въздействие.
Съвършено невероятна се оказала неговата кардиограма: обикновено тя е „зъбчата”, е при него била синусоидална, тоест приела формата на електромагнитните колебания. Приблизително така изглеждала и неговата енцефалограма. Ние насочихме пилота към Курчатовския институт, където бе открито, че той се явява източник на йонизиращо излъчване.
Благодарение на познати в Академията на науките Кабачников пробил и достигнал до висши инстанции. Той ми е разказвал, че в един важен орган имало специален отдел по изучаване на извънземни цивилизации и там го регистрирали и водели на отчет. И в края на краищата му дали инвалидност като пострадал при изпълнение на своите служебни задължения, спомня си ординаторът.
У доктора останали копия от писмените обяснения на Юрий Кабачников
„Полетът се изпълняваше на дадения ни ешелон от 10.100 метра. Облачност нямаше. След влизането ни в зоната за управление на ръководството на въздушното движение в Минск при прослушване на разговорите с насрещния Ту-134 с диспечерите аз разбрах, че вдясно от себе си той наблюдава светещ обект, намиращ се по-високо. Диспечерът се обърна и към нас, но аз отговорих, че нищо не виждам. Но след 1-2 минути в посоченото от диспечера направление открихме светещ обект в ярко зелен цвят. Едновременно от върха на обекта излизаха още два разширяващи се светлинни лъча с по-малка интензивност.
По указанията на диспечера самолетът ни тръгна към сближаване с обекта, който след 2-3 минути рязко зави наляво и се спря. Предният лъч се фокусира, а след това за кратко освети нашият самолет изключително ярко. След това лъчът рязко се върна отново във вертикално положение, разшири се до 10-15 градуса, отново се фокусира и бързо очерта на земята контур на правоъгълник, след което с резки зигзагообразни движения освети последователно цялата площ на този правоъгълник. Самолетът ни се намираше малко по-на север от селището Плещаница – на 70 км от Минск. Участъкът, осветен от обекта бе отдалечен на 25-35 км. – край град Борисов.
При разминаването ни с насрещния Т-134 обектът се намираше на същата височина и доколкото успявахме да го наблюдаваме следваше паралелно другия борд. Обектът се наблюдаваше до 5:10”.
Това не е легенда, а повод за размисъл
Най-главното ни откритие, което направихме при подготовката на този материал бе, че има множество авторитетни специалисти, които са убедени в съществуването на извънземни цивилизации и във визитите на НЛО на Земята. Ето някои свидетелства на хора, които не могат да бъдат отнесени към празнодумците:
Марина Попович, военен летец изпитател:
"Аз съм напълно убедена в правдивостта на това, което пиша…Само през следвоенния период стотици хиляди хора в различни страни са наблюдавали НЛО. Еднотипни халюцинации? Масово психично разстройство? Съдейки по статистиката на психиатриите токова нещо просто няма! Обемът информация за НЛО, събран от научни организации и групи ентусиасти, е огромен. И е време държавата сериозно да го проучи."
Валерий Хайрюзов, бивш пилот от гражданската авиация, писател:
"В нашия иркутски авиоотряд си спомняха как през 50-те години се разбил товарен самолет Ан-12. Преди катастрофата командирът съобщил на диспечера, че точно по курса му идва насрещен борд, макар на локаторите нищо да не се вижда. Екипажът се опитал да избегне сблъсъка с неизвестния обект, изгубил ориентация и се врязал в земята."
Светлана Омелченко, космонавт изследовател:
"През 1989 г. се срещнах с Мурман Гвенетадзе , единственият, който не е пострадал след срещата с НЛО на членове на грузинския екипаж на Ту-134. Той обяснява чудото на своето спасение с това, че стоял встрани, когато ослепителният лъч преминал през главата на командира, през ръцете на стюардесата и гърдите на втория пилот. Те тогава не мислили за опасност, просто искрено се възхищавали на невероятните маневри на неземния летателен апарат."
Александър Акименков, летец изпитател:
"През зимата на 1985 г. ние на Су-27 тренирахме изстрелване на ракети. На предната седалка в кабината съм аз, отзад – Виктор Афанасев, бъдещ космонавт. Извлякохме мишената в зададения район, но тя изведнъж изгуби управление и рухна на земята. И в този момент ръководителят на полета съобщава по радиото: „Над вас има обект с диаметър 600 метра. Действайте внимателно и набирайте височина!
Ние остро се издигаме нагоре на 10, на 15, 20 хиляди метра и през цялото време чувстваме, че обектът е до нас. След това завихме и отидохме в базата – по-далече от опасността."
Източник: http://snaiper-bg.net
Изданието тогава излиза в тираж от 20 милиона, но по обед по будките вече го няма. На следващия ден материалът е препечатан от всички големи информационни агенции и водещи медии по света. А онези съветски читатели, които тогава били щастливи да държат в ръцете си заветния брой на „Труд” и до днес пазят пожълтелия вестник като реликва.
„Признават факта за грешен и вреден”
В текста ставало дума нито повече, нито по-малко за посещение на извънземни. В дълбоката нощ самолет Ту-134 от естонското управление за гражданска авиация, пилотиран от екипаж с командир Игор Черкашин в небето на Белорусия, се среща с НЛО.
Неидентифицираният летящ обект по причудлив начин си сменял формата, превръщайки се ту в разноцветен облак, ту в подобие на неизвестен летателен апарат, ослепително ярък лъч осветявал нощното небе, земята, кабината на самолета. Както после било изяснено, подобна картина видял и грузински самолет, летящ в обратната посока по маршрута Ленинград -Тбилиси, наблюдавали обекта на своите радари, а също и работещи в наземни служби. Информацията за НЛО била незабавно засекретена. Всички, имащи отношение към тази загадъчна история, се подписали под декларации за неразгласяване на информация.
Към момента булевардните медии непрекъснато публикуват подобни информации, които отдавна мнозина не възприемат като сериозни. Но в съветско време на печатаното слово, още повече в най-високотиражния вестник в страната, хората вярвали. Висшестоящите органи тогава строго следели във вестниците да се публикуват само достоверни сведения – проверени и разрешени публикации. Именно поради това появата в „Труд” на материал, основан на разказите на естонските пилоти, предизвикал ефектът на взривена бомба.
А първата взривна вълна удря всички, които са имали отношение към подготовката на този материал за печат. Ограничен достъп получили авторът Вострухин, редакторът на отдел „Наука” Белицки, дежурният редактор Емелянов, главният редактор Кравченко. По онова време „Труд” бил профсъюзен вестник и секретарят на Съвета на синдикатите, свиквайки спешно заседание, издава постановление: „Да се признае фактът на публикацията на статията „Точно в 4,10” във вестник Труд” от специалния кореспондент В. Вострухин, за погрешен и вреден”.
И въпреки това да не бързаме с изводите. Дори след десетилетия е рано на тази загадъчна история да бъде поставена точка. Ние се убедихме в това, когато се опитахме да издирим героите на старата публикация и онези, които са били свързани с тях.
Народен лек срещу стреса
Следите на екипажа на Ту-134 ние намерихме в бившата съветска, а сега независима Естония. Помогна ни отец Борис – настоятел на местната православна църква. Сред ктиторите на храма изпъквал бизнесменът Генадий Лазурин, бивш втори пилот на самолета. В онази нощ той се оказал най-хладнокръвният на борда и дори оставил документални свидетелства – успял да нахвърли контурите на НЛО на няколко листа от бележник.
Поинтересувахме се каква е била съдбата на екипажа след този удивителен полет.
Ние летяхме заедно още седем години, отвръща Генадий Иванович, докато през 1991 г. след обявяването на независимостта на Естония, не закриха нашето управление за гражданска авиация. Командирът Игор Черкашин се помота по разни компании, сега той е командир на джет в талинската „Панавиатик”. Юра Огнев се пенсионира, тъй като във въздуха вече няма работни места за щурмани. Той се захвана с търговия на недвижими имоти, при това – доста успешно. Аз бях един от организаторите на профсъюза на пилотите. Ние дори успяхме да влезем в международна асоциация, но по онова време нещата бяха други – нас, активистите, първи ни помолиха да се махнем.
Аз в началото организирах предприятие за аеротаксита „Авиес”, което действа и досега. През 1994 г. създадох авиокомпанията Enimex Ltd. До 2007 г. летяхме на Ил-76 и Ан-72 докато Европа не затвори небето си за тези самолети заради шума и екологичното замърсяване. Сега се занимаваме с всичко, което ни попадне, в това число с авиомашини „Комбат”.
А тази публикация в „Труд” едва не постави кръст на кариерата ни. В нашия отряд беше закрит отдела за разбор на полетите – ние всички подробно разказвахме за срещата ни с НЛО. А когато информацията достигна до пресата, започнаха да привикват екипажа в КГБ на разпити. За разгласяването ги заплашвали с присъди и административни изводи. Благодарен съм, че в министерството и в Първи отдел на КГБ, където се проучваше случая, не стигнаха до крайности. Екипажът го разформироваха, но оставиха всички нас спокойно да работим.
Аз знам, че за грузинските пилоти тази среща с НЛО е имала трагични последици. Членовете на екипажа получили тежки заболявания, командирът година по-късно починал. Защо се случило така? Ние имаме своя версия. Нашият самолет не промени маршрута си, ние просто докладвахме на земята всичко, което сме видели. А грузинският борд, по заповед на авиодиспечер в Минск тръгна по посока на обекта. Може би извънземните са изтълкували това като знак за опасност.
Макар че може да има и друга, много по-прозаична причина. Предстояха ни два почивни дни. След кацането в Талин целият екипаж, за да смъкне стреса, отиде в депутатско заведение. Ние веднага изгълтахме солидно количество коняк, а после, отивайки до магазина, взехме и още. Може би това ни е спасило? А грузинците нямали време да се отпуснат, защото веднага излетели по друг маршрут.
Отдел „Извънземни цивилизации”
Не успяхме да открием грузинския екипаж. Иска ни се да се надяваме на най-доброто.Със сигурност е известно, че минимум трима души от членовете на този екипаж след срещата си с НЛО се разболяват тежко. На командира В. Гоциридзе била поставена диагноза „поражение на костния мозък”, той бил свален на земята и след година починал. Стюардесата в резултат на облъчването получила тежко кожно заболяване. Вторият пилот Юрий Кабачников скоро след случката също бил отстранен от полети. Но бил принуден дълго да търка праговете на медицинските учреждения, за да докаже, че е изгубил здравето си при изпълнение на професионалните си задължения.
Кандидатът на медицинските науки Владимир С. през февруари 1985 г. лично прегледал втория пилот на грузинския Ту-134. Ето какво разказва:
"Аз тогава прохождах като ординатор в поликлиниката на гражданската авиация. В нашето отделение експертизите на леталния състав на Кабачников се изготвиха за две седмици. Той разказа, че екипажът е получил заповед от диспечера да летят към НЛО и веднага след обръщането на самолета към него обектът отправил към тях ослепителен лъч."
Пилотът бил убеден, че всички те са пострадали именно от този лъч.
В заключенията на тбилиските медици ние прочетохме, че Кабачников е бил подложен на много силно електромагнитно въздействие.
Кандидатът на медицинските науки Владимир С. през февруари 1985 г. лично прегледал втория пилот на грузинския Ту-134. Ето какво разказва:
Аз тогава прохождах като ординатор в поликлиниката на гражданската авиация. В нашето отделение експертизите на леталния състав на Кабачников се изготвиха за две седмици. Той разказа, че екипажът е получил заповед от диспечера да летят към НЛО и веднага след обръщането на самолета към него обектът отправил към тях ослепителен лъч.
Пилотът бил убеден, че всички те са пострадали именно от този лъч.
В заключенията на тбилиските медици ние прочетохме, че Кабачников е бил подложен на много силно електромагнитно въздействие.
Съвършено невероятна се оказала неговата кардиограма: обикновено тя е „зъбчата”, е при него била синусоидална, тоест приела формата на електромагнитните колебания. Приблизително така изглеждала и неговата енцефалограма. Ние насочихме пилота към Курчатовския институт, където бе открито, че той се явява източник на йонизиращо излъчване.
Благодарение на познати в Академията на науките Кабачников пробил и достигнал до висши инстанции. Той ми е разказвал, че в един важен орган имало специален отдел по изучаване на извънземни цивилизации и там го регистрирали и водели на отчет. И в края на краищата му дали инвалидност като пострадал при изпълнение на своите служебни задължения, спомня си ординаторът.
У доктора останали копия от писмените обяснения на Юрий Кабачников
„Полетът се изпълняваше на дадения ни ешелон от 10.100 метра. Облачност нямаше. След влизането ни в зоната за управление на ръководството на въздушното движение в Минск при прослушване на разговорите с насрещния Ту-134 с диспечерите аз разбрах, че вдясно от себе си той наблюдава светещ обект, намиращ се по-високо. Диспечерът се обърна и към нас, но аз отговорих, че нищо не виждам. Но след 1-2 минути в посоченото от диспечера направление открихме светещ обект в ярко зелен цвят. Едновременно от върха на обекта излизаха още два разширяващи се светлинни лъча с по-малка интензивност.
По указанията на диспечера самолетът ни тръгна към сближаване с обекта, който след 2-3 минути рязко зави наляво и се спря. Предният лъч се фокусира, а след това за кратко освети нашият самолет изключително ярко. След това лъчът рязко се върна отново във вертикално положение, разшири се до 10-15 градуса, отново се фокусира и бързо очерта на земята контур на правоъгълник, след което с резки зигзагообразни движения освети последователно цялата площ на този правоъгълник. Самолетът ни се намираше малко по-на север от селището Плещаница – на 70 км от Минск. Участъкът, осветен от обекта бе отдалечен на 25-35 км. – край град Борисов.
При разминаването ни с насрещния Т-134 обектът се намираше на същата височина и доколкото успявахме да го наблюдаваме следваше паралелно другия борд. Обектът се наблюдаваше до 5:10”.
Това не е легенда, а повод за размисъл
Най-главното ни откритие, което направихме при подготовката на този материал бе, че има множество авторитетни специалисти, които са убедени в съществуването на извънземни цивилизации и във визитите на НЛО на Земята. Ето някои свидетелства на хора, които не могат да бъдат отнесени към празнодумците:
Марина Попович, военен летец изпитател:
"Аз съм напълно убедена в правдивостта на това, което пиша…Само през следвоенния период стотици хиляди хора в различни страни са наблюдавали НЛО. Еднотипни халюцинации? Масово психично разстройство? Съдейки по статистиката на психиатриите токова нещо просто няма! Обемът информация за НЛО, събран от научни организации и групи ентусиасти, е огромен. И е време държавата сериозно да го проучи."
Валерий Хайрюзов, бивш пилот от гражданската авиация, писател:
"В нашия иркутски авиоотряд си спомняха как през 50-те години се разбил товарен самолет Ан-12. Преди катастрофата командирът съобщил на диспечера, че точно по курса му идва насрещен борд, макар на локаторите нищо да не се вижда. Екипажът се опитал да избегне сблъсъка с неизвестния обект, изгубил ориентация и се врязал в земята."
Светлана Омелченко, космонавт изследовател:
"През 1989 г. се срещнах с Мурман Гвенетадзе , единственият, който не е пострадал след срещата с НЛО на членове на грузинския екипаж на Ту-134. Той обяснява чудото на своето спасение с това, че стоял встрани, когато ослепителният лъч преминал през главата на командира, през ръцете на стюардесата и гърдите на втория пилот. Те тогава не мислили за опасност, просто искрено се възхищавали на невероятните маневри на неземния летателен апарат."
Александър Акименков, летец изпитател:
"През зимата на 1985 г. ние на Су-27 тренирахме изстрелване на ракети. На предната седалка в кабината съм аз, отзад – Виктор Афанасев, бъдещ космонавт. Извлякохме мишената в зададения район, но тя изведнъж изгуби управление и рухна на земята. И в този момент ръководителят на полета съобщава по радиото: „Над вас има обект с диаметър 600 метра. Действайте внимателно и набирайте височина!
Ние остро се издигаме нагоре на 10, на 15, 20 хиляди метра и през цялото време чувстваме, че обектът е до нас. След това завихме и отидохме в базата – по-далече от опасността."
Източник: http://snaiper-bg.net