Севиндж Мамедалиева е египтолог, живее и работи в Кайро, в един от научноизследователските институти към Историческия музей в града. Тя предлага версията, че египетските обелиски са всъщност изображения на летателни апарати, с които на Земята са пристигнали същества, основали древна цивилизация на територията на съвременен Египет. Те са донесли със себе си знания, позволяващи да бъдат изградени грандиозни каменни съоръжения. Техните технологии многократно са превъзхождали дори съвременните нанотехнологии. Именно затова египтяните са обожествявали тези същества.
– Защо избрахте тази тема?
– Защото, накъдето и да се обърнеш в Египет, се натъкваш на загадки. И загадката на Сфинкса е не по-малко интригуваща от космическите обелиски или самите пирамиди. Въпросът е кой, кога и защо го е създал и кого изобразява?
– Учебниците по история твърдят, че е бил създаден преди 4500 години при фараона Хефрен, изградил втората по големина пирамида. И дори се открива портретно сходство между него и Сфинкса. Така ли е?
– В последните години на ХХ в. бяха направени няколко сензационни открития. Първо, възрастта на Сфинкса е много по-голяма – той е по-древен от пирамидите. (Има се предвид не възрастта на блоковете, от които е издялан Сфинксът, а „възрастта” на обработката им.) На свой ред, бостънският професор по геология Робърт Шох приведе доказателства въз основа на ерозията на варовика, че Сфинксът е създаден преди седем и повече хиляди години.
Робърт Бювал, привърженик на версията, че Сфинксът е построен едва ли не като обсерватория, като указател на основните астрономически събития като дните на равнодействие например, доказа, че датата на „раждането” на лъва с човешко лице е 10 500 г.пр.н.е. И това мнение днес споделят много свободомислещи изследователи.
Що се отнася до това кого изобразява изваянието, привеждам мнението на Едгар Кейси. Аз много уважавам този феноменален човек най-вече за това, че той твърди, че под лявата предна лапа на изваянието се намират подземни тунели и някакви кухини. Той ги „видял” с помощта на своето ясновидство. Японската експедиция под ръководството на проф. Йошимура доказва, че под лявата лапа на статуята наистина има тесен тунел, водещ към пирамидата на Хефрен.
За съществуването на кухини и тунели пишат и древни учени – шумерите, Плиний Стари, дори Херодот – „бащата на историята“.
– А откъде идва лъвското тяло?
– Според някои историци причината е в култа към зверобоговете в Египет. Други твърдят, че Сфинксът е създаден от самата природа, а след това хората просто са довършили сходството. Но тази версия не ми се струва приемлива. Защото Сфинксът има прекалено точно ориентирано положение – лицето му „гледа” точно на изток. И това не е случайно. Тялото на лъв – също. Ако се приеме за вярна датировката на Робърт Бювал, става ясно, че именно в онова хилядолетие се пада астрологическа епоха под наименованието Ера на Лъва. Това е 10 970 – 8810 г.пр.н.е.
Тялото на лъва се обяснява още и от съзвездието Лъв. Древните египтяни са отъждествявали Сфинкса с различни слънчеви божества – Хармахис (Хор-ам-Акхет) или „Хор на хоризонта” и Шешеп-анкх-Атум („Живият образ на Атум”). Съществува мнение, че гръцката дума „сфинкс” е съкращение от „Шешеп-анкх”. Така че ориентировката на Сфинкса строго на изток е следствие от това, че Хор и Атум са били слънчеви божества.
Бювал предполага, че Сфинксът е бил построен като указател на деня на пролетното равноденствие. Ако се вземе разстоянието от предполагаемата „Зала на летописите” до югоизточния ъгъл на пирамидата на Хефрен и се приеме за условна единица, то разстоянието до югоизточния ъгъл на Хеопсовата пирамида е 0,7 от тази единица, а до югоизточния ъгъл на пирамидата на Менкаур – 1,5 единица. Интригуващото е, че астрономията тези пропорции са отдавна известни. Ако за условна, т.е. астрономическа, единица се вземе разстоянието от Слънцето до Земята, то разстоянието от Слънцето до Венера ще бъде също 0,7 единица, а от Слънцето до Марс – 1,5 единица. Затова може да се предположи, че пирамидата на Хеопс сочи към Венера, на Хефрен – към Земята, а на Менкаур – към Марс.
– Но какво общо има Сфинксът?
– Съдейки по неговото положение, той следи изгрева на Слънцето и въртенето на тези планети.
– Древна поговорка гласи: „Когато заговори Сфинксът, животът ще свърши”. Как ще обясните тази мъдрост?
– Ако допуснем, че „Залата на летописите” действително съществува и се намира именно там, където предполагат Кейси и други изследователи, то Сфинксът всъщност играе ролята на страж на знанията. И кой знае какво ще ни донесат тези знания. Може би животът няма да свърши, но това, че коренно ще променим представите си за него, е сигурно!
В пресата вече се тиражира версията, че именно Сфинксът е истинският главен вход към Голямата пирамида. Тази хипотеза всъщност е доста стара и е основана на карти със стогодишна давност, съставени от членове на масонската ложа и Ордена на розенкройцерите. Според тях Сфинксът увенчава подземна зала, съединена с всички пирамиди чрез радиално разположени коридори. Тези планове са съставени въз основа на информация, открита от предполагаемия основател на Ордена на розенкройцерите – Христиан Розенкройц, който твърди, че е проникнал в помещение под земята и е открил там хранилище на книги, съдържащи тайно знание.
– А как се отнасяте към версията, че Сфинксът всъщност не е той, а тя?
– По принцип е възможно. По лицето на Сфинкса трудно може да се съди за половата принадлежност на това същество. Но учените са стигнали до извода, че това е портрет на човек от несъществуваща днес раса. Външно представителите й са приличали на африканците и на коренните американци – индианците…
Цялото интервю четете във в. „Феномен”,
бр. 49, 4 – 10 декември 2014 г.
Източник: astrofenomen.com