Точната възраст на находките не е определена, но е известно, че не могат да бъдат отнесени към нито една от известните култури на този регион. Символите и знаците, изсечени върху камъка, явно се отнасят към санскрит, но към по-ранната му версия. Редица учени определят този език като прасанскрит.
Преди откритието на Сотомайор санскрит никога не е свързван с американския континент и е отнасян по-скоро към културите на Европа, Азия и Северна Африка. Така например се смята, че именно този език е залегнал в основата на древната египетска писменост. Прокарвайки различни научни паралели, специалистите се опитват да свържат тези центрове на култура и да изяснят произхода на загадъчното съкровище.
Разстоянието от Ла Мана до Гиза е равно на 0,3 от окръжността на Земята. Самата дума Ла Мана не е типична за областта, където е разположен масивът, и не носи никакви смислови натоварвания в местните езици и диалекти. Затова пък в санскрит „мана” означава ум, в значение на разум. Учените предполагат, че названието на местността съвременните народности са наследили от предшествениците си, дошли в Америка от Азия.
Необичайни за Централна Америка са и самите находки. При цялото сходство на американските и египетските пирамиди те имат редица съществени технически различи. Откритата от експедицията на Сотомайор каменна пирамидка много напомня по своята форма на огромните пирамиди в Гиза. Върху нея са изсечени тринадесет реда, наподобяващи каменна зидария. В горната й част е нанесено изображение на отворено око, което в мистичната традиция е познато като „всевиждащо око”. Така пирамидката, открита в Ла Мана, се превръща в точно изображение на масонския знак, известен в цял свят благодарение на банкнотата от един долар.
Друга поразителна находка на експедицията на Сотомайор е изработеното с голямо изкуство изображение на кралска кобра от камък. Мистерията се задълбочава, тъй като в Америка изобщо няма кралски кобри; областта им на обитание са влажните тропически гори на Индия. Но качеството на изображението не оставя никакво съмнение, че художникът лично е виждал такава змия. Следователно или предметът с нанесеното върху него изображение на влечугото, или неговият автор в древността вероятно са пристигнали в Америка от Азия през океана, когато всъщност не са съществували такива плавателни средства.
Може би отговор ще даде третата потресаваща находка на Сотомайор. В тунела в Ла Мана е открит и един от най-древните глобуси на Земята – също каменен. Върху каменното кълбо са нанесени познатите ни още от училище изображения на континентите. Но дори и за неспециалиста са набиват на очи и разликите. Ако очертанията на Италия, Гърция, Персийския залив, Мъртво море и Индия слабо се различават от съвременните, то от крайбрежията на Югоизточна Азия откъм Америка планетата изглежда съвсем различно. Огромни земни масиви са изобразени там, където днес има само безбрежно море.
Карибските острови и полуостров Флорида изобщо липсват. Малко под Екватора в Тихия океан е разположен гигантски остров, приблизително равен по размери на днешен Мадагаскар. Съвременна Япония влиза в гигантски материк близо до бреговете на Америка,и простиращ се далеч на юг.
Може би това е легендарният материк Му, за чието съществуване в древността предполага японският учен М. Кимура. Той твърди, че впоследствие континентът е потънал в океана подобно на описаната от Платон Атлантида. Редица учени предполагат, че всъщност Платон е описвал всъщност континента Му под названието Атлантида. Наличието на този материк превръща пътешествието от Азия в Америка в древността от мисия невъзможна в напълно реално и дори рутинно пътуване. Генетичните връзки на американските индианци и азиатците са отдавна доказани, а наличието на континент, свързващ тези части на света, може да обясни техния произход. Остава да се добави, че находката от Ла Мана очевидно е най-древната карта в света, чиято предполагаема възраст е не по-малко от 12 000 години.
Не по-малко интересни са и други находки на Сотомайор, една от които е „сервиз” от тринадесет чаши. Дванадесет от тях имат идеално равен обем, а тринадесетата е значително по-голяма. Ако се напълнят 12-те малки чаши с течност догоре и се излеят в голямата, тя побира точно такова количество. Всички чаши са изработени от нефрит, а чистотата на обработката поражда предположението за наличието у древните на технология, аналогична на съвременния струг.
Почти всички находки на Сотомайор светят на ултравиолетова светлина. И тогава върху някои от тях се проявяват разноцветни изображения на звезди – по-точно на съзвездието Орион, звездата Алдебаран и звездите-близнаци Кастор и Полукс. Остава загадка защо именно тази област от небето е привлякла вниманието на древните майстори.
Върху много от находките са изобразени кръгове, ясно асоцииращи се със санскритските представи за мандала. Интересното е, че тази представа почти без изменения е влязла в индийските разбирания за строежа на света. „Всичко, което върши индиецът, се намира в кръг, защото това е Властта на света. Всичко се случва в кръговете и всичко се опитва да бъде кръгло… Всичко, което прави Властта на света, е направено в кръг”, казва през 1863 г. известният индиански вожд Черният Лос.
Засега находките на Сотомайор предизвикват повече въпроси, отколкото дават отговори. Но те за пореден път потвърждават тезата, че нашите сведения за историята на Земята и човечеството далеч не са съвършени…
Източник: astrofenomen.com