Луната – космически кораб на извънземни?
Публикувано на: Пет Мар 13, 2015 11:19 am
Оказва се, че Луната не е отбелязана на нито една древна карта на звездното небе (отпреди 10 – 11 хиляди години). Съпоставяйки този факт с мита за Всемирния потоп (който в различни варианти присъства в религиите на всички древни цивилизации), може да се предположи, че именно появата на Луната в орбита около Земята е породила тези катаклизми. Тази хипотеза са склонни да приемат много съвременни астрофизици, основавайки се на резултатите от своите изследвания и разчети.
По-късно, след появата на Бледоликата на земния небосклон, при много народи възникват предания за хора, богове и същества, долетели на Земята от новото светило. Има рисунки на древните маи, изобразяващи на богове, спускащи се от Луната.
Но дали тя е обикновен спътник, или е нещо съвсем различно?
Астрономи са наблюдавали появяващи се от време на време по лунната повърхност струи от газ, който веднага се разсейва. Една от хипотезите предполага, че това се дължи на действащ източник на енергия на хипотетичен кораб, който ние наричаме „Луна”. Той умишлено е повреден и лишен от обитателите си по време на истинска междузвездна война, разразила се в невъобразимо далечното минало.
Повърхността на земния спътник много прилича на територия, подложена на бомбардировка. Статистически е невъзможно метеорити с еднакъв размер и маса да са причинили по повърхността на Луната толкова правилно разположени кратери. А броят им е голям.
Може би това се е случило във времената, когато тя не е била спътник на Земята?
Интересен от научна гледна точка е случаят от 1969 г. с космическия кораб „Аполо 12” по време на мисията му до Луната, когато става първата в историята преднамерена авария на космически апарат. Астронавтите искат да узнаят повече за геологическия строеж на Луната, затова правят опити по измерването на лунните вибрации.
Пилотът на лунния модул Алън Бин и командирът на екипажа Чарлз Конрад поставят на повърхността на Луната сеизмографското оборудване. Пилотът на командния модул Ричард Гордън остава на окололунна орбита.
„Лунният модул се отдели от командния и го поставихме близо до ръба на кратера – спомня си Бин. – Това беше невероятно, сякаш бяхме в някакъв фантастичен филм. Решихме да запишем със сеизмометъра вибрациите, предизвикани от модула в повърхността на Луната, за да узнаем какво се случва в самия й център.”
Когато Бин и Конрад се връщат благополучно на борда на командния модул, те изхвърлят стартовото „стъпало” на лунния модул на повърхността на Луната – то пада на около 50 мили от мястото, където се намират астронавтите.
Използваният модул се сблъсква с Луната със скорост 6,115 км/час, образувайки кратер на повърхността. Ударът му в повърхността провокира изкуствено лунно земетресение, чиито вълни са записани от сеизмометъра.
Зафиксираното от оборудването поразява служителите в центъра за управление на полетите. Колебанията на лунния грунт продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята на Луната възникват дълго незатихващи колебания, подобно на тези, които се получават при удрянето на камбана. Откритото лунотресение дава повод на някои учени да предположат, че нашият естествен спътник е… кух.
През 1968 г. издателството на НАСА пуска каталог на лунните аномалии, който обхваща наблюдения, извършвани в продължение на четири столетия.
В него се привеждат 579 примера, които не намират обяснение и до днес: движещи се светещи обекти, геометрични фигури, изчезващи кратери, цветни траншеи, удължаващи се със скорост от 6 км/час, появяване и изчезване на „стени”, гигантски куполи, променящи окраската си, голям светещ обект, наблюдаван на 26 ноември 1956 г. и получил названието „Малтийски кръст”, и т.н.
Луната все повече вълнува човечеството. Лунните програми на САЩ – „Рейнджър”, „Орбитър”, „Аполо”, са заснели над 150 000 фотографии, запечатали загадъчни обекти и съоръжения на извънземни цивилизации на Луната. Тази информация остава засекретена от НАСА…
Източник: astrofenomen.com
По-късно, след появата на Бледоликата на земния небосклон, при много народи възникват предания за хора, богове и същества, долетели на Земята от новото светило. Има рисунки на древните маи, изобразяващи на богове, спускащи се от Луната.
Но дали тя е обикновен спътник, или е нещо съвсем различно?
Астрономи са наблюдавали появяващи се от време на време по лунната повърхност струи от газ, който веднага се разсейва. Една от хипотезите предполага, че това се дължи на действащ източник на енергия на хипотетичен кораб, който ние наричаме „Луна”. Той умишлено е повреден и лишен от обитателите си по време на истинска междузвездна война, разразила се в невъобразимо далечното минало.
Повърхността на земния спътник много прилича на територия, подложена на бомбардировка. Статистически е невъзможно метеорити с еднакъв размер и маса да са причинили по повърхността на Луната толкова правилно разположени кратери. А броят им е голям.
Може би това се е случило във времената, когато тя не е била спътник на Земята?
Интересен от научна гледна точка е случаят от 1969 г. с космическия кораб „Аполо 12” по време на мисията му до Луната, когато става първата в историята преднамерена авария на космически апарат. Астронавтите искат да узнаят повече за геологическия строеж на Луната, затова правят опити по измерването на лунните вибрации.
Пилотът на лунния модул Алън Бин и командирът на екипажа Чарлз Конрад поставят на повърхността на Луната сеизмографското оборудване. Пилотът на командния модул Ричард Гордън остава на окололунна орбита.
„Лунният модул се отдели от командния и го поставихме близо до ръба на кратера – спомня си Бин. – Това беше невероятно, сякаш бяхме в някакъв фантастичен филм. Решихме да запишем със сеизмометъра вибрациите, предизвикани от модула в повърхността на Луната, за да узнаем какво се случва в самия й център.”
Когато Бин и Конрад се връщат благополучно на борда на командния модул, те изхвърлят стартовото „стъпало” на лунния модул на повърхността на Луната – то пада на около 50 мили от мястото, където се намират астронавтите.
Използваният модул се сблъсква с Луната със скорост 6,115 км/час, образувайки кратер на повърхността. Ударът му в повърхността провокира изкуствено лунно земетресение, чиито вълни са записани от сеизмометъра.
Зафиксираното от оборудването поразява служителите в центъра за управление на полетите. Колебанията на лунния грунт продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята на Луната възникват дълго незатихващи колебания, подобно на тези, които се получават при удрянето на камбана. Откритото лунотресение дава повод на някои учени да предположат, че нашият естествен спътник е… кух.
През 1968 г. издателството на НАСА пуска каталог на лунните аномалии, който обхваща наблюдения, извършвани в продължение на четири столетия.
В него се привеждат 579 примера, които не намират обяснение и до днес: движещи се светещи обекти, геометрични фигури, изчезващи кратери, цветни траншеи, удължаващи се със скорост от 6 км/час, появяване и изчезване на „стени”, гигантски куполи, променящи окраската си, голям светещ обект, наблюдаван на 26 ноември 1956 г. и получил названието „Малтийски кръст”, и т.н.
Луната все повече вълнува човечеството. Лунните програми на САЩ – „Рейнджър”, „Орбитър”, „Аполо”, са заснели над 150 000 фотографии, запечатали загадъчни обекти и съоръжения на извънземни цивилизации на Луната. Тази информация остава засекретена от НАСА…
Източник: astrofenomen.com
