Изрязан дувар
Срещаме се с Б. Б. (на снимката) и тя сладкодумно разказва за пъстрия си живот, за болежките си и диабета, довел я почти до слепота. Скоро се насочва към темата, която ни е събрала: „За пръв и единствен път имах контакт с извънземни около 1989 г., ден преди по обедните новини да съобщят за изпотъпкани кръгове в жита около София. И макар, че това беше единственият ми пряк сблъсък с такова същество, оттогава непрекъснато ми се случват странни неща“.
Било събота вечер, всички останали от семейството вече си били легнали, тя седяла на кухненската маса и учела листовките за шофьорски изпит. Била доста уморена и неусетно заспала, внезапно се събудила, усещайки пронизваща болка по цялото чело. Отишла до тоалетната и в огледалото видяла червенина на едното слепоочие. Болките продължавали и жената решила да си легне с надеждата, че ще отминат. Почти веднага започнала да се унася.
„Изведнъж усещам някаква тежест, опитвам да се обърна на другата страна, но не се получава - все едно съм много, много дебела и тялото ми тежи. Усещам, че някой стои от другата страна. Мъча се половин час – не мога и не мога да се обърна. Когато най-накрая успявам... виждам в полусънено състояние същество с височина около два метра - като човек в изцяло кожен костюм! Стои прав до прозореца, а аз нищо не мога да кажа. После съм заспала наново“, развълнувано споделя Б.
На следващата сутрин болката в слепоочието не била отминала. Докато жената тупала завивките, синът й я извикал: „Майко, ела да видиш какво става!“. Бил паднал кирпиченият дувар на съседите – като че ли изрязан с нож във формата на чаша.
С това случката приключва, но и през следващите години в живота на Б. се изреждат многобройни странни неща. Предмети падат без причина, чупят се по странен начин, движат се сами. Веднъж един дебел стъклен пепелник стои на полицата, когато внезапно Б. чува странен звук: цък-цък-цък... предметът започва буквално да се разпада пред очите й на малки късчета.
Полет над легло
Приветлива жена около 30-те с топли, спокойни очи и мила усмивка – това е Десислава Кузманова, с която се срещаме в горещ юлски ден. Работи в международна фирма, решила е именно с нас да сподели историята, която никога няма да забрави. „Миналата есен една вечер нямах желание да заспивам, но легнах, за да приспя сина си“, започва тя. Гаси лампите в стаята, но оставя да свети в коридора. Неусетно двамата се унасят... а Десислава някак минава в различна реалност – „като полусън, но в същото време можеш да разсъждаваш“. Макар да е чувала за осъзнатото сънуване, никога преди младата жена не го е изпитвала – до онзи момент сънищата й винаги са били дистанцирани, без да може да взема решения.
Изведнъж усеща, че вече не е в леглото, а над него – буквално виси във въздуха. „Не се виждах от трето лице отстрани, а бях аз - видях краката си малко по-високо от мен. Тялото ми не беше подвластно на моя контрол, не можех да се движа и се усетих скована. Това ме ужаси! Исках да се хвана за чаршафите, защото знаех, че съм на леглото, но ръцете ми не помръдваха. Видях как краката ми се изместват наляво, все едно тялото ми тръгва нанякъде. Не виждах хора или същества около себе си, но чувствах присъствие“, спомня си Десислава.
В същото време уличните лампи започват да пулсират. Тя е обхваната от паника, но дори не може да извика… След минути е отново в леглото, командва тялото си, все едно нищо не се е случило. „Но за мен това беше чиста реалност. През цялото време бях с отворени очи“, категорична е тя. От страх още 20 минути не смее да помръдне в леглото. С това случката приключва и не се е повтаряла. Но пък жената е сънувала многобройни интересни сънища, които според нея е възможно да имат връзка с необяснимия полет. „Сънувах, че съм с други същества и се движим в някакво превозно средство като кръгла стая с прозорци, в които гледката е размазана. Виждам само гърбовете на съществата - с гладки глави, без коса. Тъмни силуети, управляващи превозното средство. Не изпитвах страх, даже разговарях с едно същество в съзнанието си, без думи“.
Странните сънища започват още когато е на 7-8 г. „Първия път брат ми свиреше на китара в моята стая. Бях в полубудно състояние с отворени очи и сънувах, че прозрачен човек стои над мен. Уплаших се! В един момент картината започна да избледнява и пред очите ми пак се появи стаята с китарата на брат ми в ъгъла. Чувството беше същото, както при летенето“, допълва жената.
Нейният баща също имал ярки сънища, включително и с извънземно. Преди 5-6 г. сънувал как лети и отвисоко каца на огромен плац, пълен с човекоподобни, високи по около 2 метра. Те били скупчени около по-ниско - около метър, странно същество, сиво и с голяма глава. Очите му били големи и черни, а изражението му - не лошо, но сериозно. Докато то говорело на останалите, отново без да си отваря устата, изведнъж всички започнали да се отдръпват и да правят път между бащата на Десислава и малкото човече. То се обърнало и погледнало госта. Приближило се към него, допряло ръка до коляното му и казало: „Твоят син след 30 дни ще бъде убит“. Щом чул това, мъжът се стреснал и се събудил. Решил да не споделя съня с никого.
Но точно на 30-ия ден животът на сина му наистина се оказал в опасност. Той работел като монтьор на механична лента край село Трояново. В този ден след като с колегите му отстранили някаква повреда, полегнали на земята, чакайки да ги вземат. Неочаквано отекнали изстрели, залетели сачми. Развикали се работниците, а се оказало, че стрелят бракониери, които отдалеч не били видели хората. За щастие това се случило през зимата, братът на Даниела бил с дебели ватирани дрехи, които го спасили.
Човек паметник
Лиляна Димитрова ентусиазирано разказва за семейството си, като всяка горда баба хвали своите внуци. И внимателно подхожда към темата, казвайки, че по принцип не вярва в извънземни. Или поне не е вярвала преди една странна случка, която дълго събирала куража да разкаже.
Преди 25 г. починал нейният брат и жената го приела тежко. Сънят й се нарушил, всеки ден ходела на гробища. Обикновено там било толкова празно, че даже се бояла да не я нападнат.
Така било и в онзи ден. Жената сложила цветя на гроба, постояла малко и минала от другата страна. Целунала снимката на брат си и като се изправила, точно насреща, от другата страна на пътеката, стоял строен двуметров мъж в зеленикава униформа с шапка с козирка. „Не беше като жив човек, ами стои като паметник на едно място, не помръдва и ме гледа втренчено. Изплаших се, веднага грабнах чантата и си тръгнах“, разказва Лиляна. Дори не се отбила на гроба на мъжа си, директно излязла от гробищата и разтреперана се качила в трамвая.
„Толкова много се изплаших, нямате представа. Какво беше това нещо, не мога да ви кажа. Видях го ясно, сигурна съм, че не беше жив човек! Оттогава вече вярвам, че има извънземни. Има...“, завършва разказа си възрастната жена.
Източник: spisanie8.bg