Неуловимият дирижабъл
На 28 август 1991 г. голям летящ обект е засечен над Каспийско море от радара на станция за проследяване, разположена на полуостров Мангишлак. След като получават информация, че не е извършено изстрелване на ракети, във въздуха се вдигат изтребители-прехващачи. По-късно пилотите съобщават, че са видели в небето огромен дирижабъл с дължина около 600 метра и диаметър над 100 метра. В предната му част имало четири черни илюминатора. В края на опашката ясно се виждали странни йероглифи със зелен цвят. Пилотите заповядали на дирижабъла да ги последва до летището, но обектът продължил по курса си.
След кратко съвещание е решено да се открие предупредителен огън по дирижабъла, за да бъде принуден да кацне. След като получили съответната заповед, пилотите на изтребителите се приближили към дирижабъла от двете му страни и започнали да се доближават към него. Когато изтребителите били на разстояние 500-600 метра от дирижабъла, обектът, носещ се в безоблачното небе към планините, внезапно направил няколко бързи зигзагообразни движения и след като за няколко секунди набрал невъобразимо висока скорост, започнал бързо да се отделя от преследващите го самолети. Около десет минути след преследването дирижабълът изчезва от радарните екрани в района на езерото Исик-Кул....
Тайните експедиции
Първата експедиция, която през есента на 1991 г. се отправя към предполагаемото място на падане на мистериозния обект, е ръководена от Емил Бачурин. В продължение на повече от две седмици ентусиазираните уфолози си проправяли път през високопланинския терен, но заради внезапно влошилото се време били принудени да се върнат в Бишкек. Малко след това към предполагаемото място на падане на дирижабъла бил изпратен военнотранспортен хеликоптер на казахстанските военновъздушни сили, но той се разбил - всички членове на екипажа загинали.
През пролетта на 1992 г. към трасето Шайтан-Мазар са изпратени две казахстански експедиции, които освен алпинисти включват и военни и технически експерти. Няколко лавини обаче внезапно препречват пътя на изследователите. Едва в средата на лятото на 1992 г. казахски и руски уфолози успяват да се доближат максимално до мястото на катастрофата. Според спомените на Артур Термузиев - един от участниците в това пътешествие - "още при приближаването към мястото на предполагаемото падане на дирижабъла членовете на експедицията започнали да регистрират необичайни явления".
Олег Мурашев, Нели Слугина, Антон Богатов, Николай Суботин, Алексей Костенко и Емил Бачурин (отляво надясно) участват в експедицията "Дяволската могила". Първото нещо, което изследователите забелязват, е леко изтръпване на тялото, сякаш през него преминава слаб електрически ток. А скоро уфолозите започнали да забелязват статични разряди, които искрели по костюмите им. След като направили почивка и разгледали оборудването, членовете на експедицията видели, че магнитометрите показват пълно отсъствие на магнитно поле. Стрелките на компасите се въртяли хаотично, неориентирани към страните на света, а електронните часовници на някои от изследователите били излезли от строя. Онези уфолози, които имали механични часовници на ръцете си, с изненада установили, че всички те показват различно време.
Когато целта била на по-малко от километър, пътниците най-накрая видели търсения обект, който лежал в дълбок кратер. Това бил апарат, който наистина приличал на гигантски дирижабъл. От удара той бил разделен на две части... След като направили няколко снимки (по-късно се оказало, че всички те са осветени), изследователите се опитали да продължат да се движат към обекта. Изведнъж обаче всички членове на експедицията почувствали силно неразположение, съпроводено с много чувствително изтръпване по тялото - сякаш някой е прекарал електрически шок през хората. Почти едновременно в дефилето се надигнал силен вятър и уфолозите решили да се върнат в базата ...
Последната група ентусиасти, водена от Николай Суботин, посещава мястото на катастрофата на мистериозния дирижабъл през август 1998 г. и установява, че обектът... е изчезнал. Недалеч от кратера, останал след падането на обекта, пътешествениците се натъкнали на две площадки, подходящи за кацане на хеликоптери. Очевидно някой все пак е успял да евакуира фрагментите и да почисти района, така че нищо да не напомня за отдавнашната катастрофа.
Аномален пояс
Още по съветско време хората, които се занимаваха с проблемите на контактите с извънземни цивилизации, използваха термин като "феноменът Тян Шан". Игор Дмитриев, който живеел в град Пржевалск (сега Каракол), през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век събирал факти за наблюдения на НЛО в района на хребета Тян Шан. В резултат на анализа на данните ентусиазираният уфолог стига до заключението, че южната част на Съветския съюз обхваща определен аномален пояс, който води началото си от Каспийско море и се движи на изток през откосите на Тян Шан, Алтайските планини и Саяните, като завършва в Становското плато, което се намира на североизточния бряг на езерото Байкал.
В този район между 1975 и 1989 г. са регистрирани 86 случая на мистериозни летящи обекти в небето, от общо 112 регистрирани в цялата страна. Освен катастрофата в Тян Шан през 1991 г., Дмитриев припомня и инцидент с НЛО, нахлул от Иран, който се случва над Каспийско море през 1977 г. Тогава силите за противовъздушна отбрана на СССР откриват огън по дисковидния летателен апарат, но след дълги маневри той навлиза във водите на Каспийско море.
Фар за извънземни
През късната есен на 1983 г., след печално известния случай със сваления в небето над Сахалин южнокорейски пътнически самолет, съветските изтребители прекарват няколко часа в проследяване на неизвестен самолет с форма на стрела, навлязъл в съветското въздушно пространство от Монголия. Когато обектът се оказал в близост до езерото Зайсан, пилотите получили заповед да унищожат нарушителя. Въпреки това, след като по целта били изстреляни няколко ракети, обектът изчезнал във въздуха без следа.
През 1994 г. И. Дмитриев успява да запише спомените на стар ловец, според когото през 1956 г. той станал свидетел как на платото Устюрт, което се простира между Каспийско и Аралско море, се разбил голям светещ триъгълник, след което в продължение на две седмици в горите, където паднал неидентифицираният обект, бушувал силен пожар... Според И. Дмитриев, простиращият се на хиляди километри гигантски планински пояс е естествен източник на много силно електромагнитно излъчване, което може да служи като своеобразен фар за представителите на космическия разум. Катастрофата от 1991 г. е поредното потвърждение, че извънземните посетители много често посещават Земята. Но само с каква цел се прави това, все още остава загадка
Автор: Борис Игнатиев
Източник: https://nlo-mir.ru/nlohistori/ischezajut-sbitye-nlo.html