И ако някъде вярата и науката се противопоставят, то в душата на учения противоположностите се преплитат в една хармонична картина на света. Няма наука без Бог, както няма Бог без знание.
„Дарът на умствената сила идва от Бог, Божественото същество, и ако съсредоточим ума си върху тази истина, ще намерим хармония с тази велика сила. Майка ми ме научи да търся цялата истина в Библията, така че посветих следващите няколко месеца на изучаване на тази работа.“
Това е цитат от автобиографията на Тесла. Той не стигнал веднага до собственото си определение за безсмъртие и вечен живот. За да направи това, Никола Тесла трябвало да прекара повече от 70 от 86-те земни години, отреденина изобретателя. Виждаме напредъка на светогледа на Тесла, разтегнат във времето.
„Може да изглежда смешно, но вярвам, че всеки човек е просто една вълна, която преминава през пространството и се променя постоянно от минута на минута. В края на жизнения цикъл ние просто се разтваряме, като вълнички по повърхността на водата.“
Тук Тесла едва започва да отгатва какво са знаели мъдреците от миналото. Човекът не е тяло, а енергия.
Трябвало да отдели известно време, за да разбере цялата дълбочина на Закона за запазване на енергията: енергията не се появява отникъде и не изчезва никъде; тя само преминава от една форма в друга или от едно тяло в друго. По същия начин човешкото съществуване променя свойствата си с времето.
„Всичко е Светлина. В един от нейните лъчи е съдбата на народите, всеки народ има своя лъч в този велик източник на светлина, който виждаме като Слънце. И помнете: нито един човек, който е съществувал, не е умрял.“
Нито един човек, който е съществувал, не е умрял.
Това твърдение е взето от едно от последните интервюта с Тесла.
Умът на Тесла бил специален. От ранна възраст той бил измъчван от видения, които го спохождали неочаквано. Виждал образи, чувал гласове. Но точно тези видения, които мнозина могат да объркат със симптоми на болест, направили момчето един от най-блестящите хора на 20-ти век.
„Мозъкът ми е само приемно устройство. Има известно ядро в космоса, от което черпим знания, сила и вдъхновение. Не съм проникнал в тайните на това ядро, но знам, че то съществува.“
„Нямам нужда от модели, чертежи, експерименти. Когато в ума ми се появят идеи, започвам да изграждам устройство във въображението си, променям дизайна, подобрявам го и го включвам. И за мен няма абсолютно никакво значение дали устройството е тествано в моите мисли или в работилницата – резултатите ще бъдат същите.“
Айнщайн пък заявява:
„Хармонията на естествения закон разкрива Разум, толкова по-висш от нас, че в сравнение с него всички систематични мисли и действия на човешките същества са изключително незначителна имитация. Моята религия се състои в чувство на смирено възхищение от безграничната интелигентност, която се проявява в най-малките детайли на картината на света, която ние можем само частично да разберем и познаем с ума си.“
Колкото повече един учен изучава вселената, толкова по-склонен е той да вярва в съществуването на по-висша сила/по-висок интелект.
И помнете: нито един човек, който е съществувал, не е умрял.Въпросът е само във формата на по-нататъшно съществуване…
Източник: svobodnazona.com