Мистерията на съществуването: Защо учените смятат, че животът не съществува?
Публикувано на: Чет Авг 22, 2024 3:55 pm
Въпросът за това какво представлява животът остава една от най-сложните и интригуващи задачи в съвременната наука. В книгата си „Животът, какъвто никой не го познава“ физикът и астробиологът Сара Имари Уокър повдига този въпрос в опит да предефинира живота по начин, който е експериментално проверим.
Съвременното научно разбиране за живота често поставя под въпрос самото му съществуване като отделна единица. На конференцията на Американското химическо дружество през 2012 година професорът по химия от Тексаския университет Андрю Елингтън шокира аудиторията с изявлението: „Животът не съществува.“ Идеята му се основава на предположението, че животът не е нещо отделно от материята, а просто следствие от физични и химични процеси.
Тази идея намира подкрепа сред редица учени.
Физикът Шон Карол по време на една от лекциите си твърди, че уравненията на физиката на елементарните частици са достатъчни, за да обяснят съществуването на цялата материя, включително и на живите организми. Носителят на Нобелова награда Джак Шостак също смята, че опитите да се дефинира животът пречат на учените да разберат неговия произход. Според него колкото по-задълбочено се анализират свойствата, присъщи на живота, толкова повече се размива разликата между живото и неживото.
В миналото учените са разглеждали живота като нещо различно от материята, надарено със специална „жизнена сила“, която не може да бъде обяснена механично.
Това схващане, известно като витализъм се основава на идеята, че живите същества притежават някакво специално качество, което им позволява да извършват целенасочени действия, като например развитието на ембриона или регенерирането на изгубен крайник. Виталистите вярвали, че животът не може да бъде обяснен чрез известните свойства на материята и че за съживяването на мъртвото тяло е необходимо нещо повече от просто механично действие.
Още в началото на 19-и век обаче учените започват да се отдалечават от идеята за витализма. Експериментът на Фридрих Вьочлер през 1828 година показва, че органичните молекули, които преди това са били смятани за присъщи само на живите организми могат да бъдат синтезирани от неорганични вещества. Това откритие поставя под съмнение съществуването на „жизнена сила“ и започва да размива границата между живата и неживата материя.
С напредването на науката става ясно, че превръщането на неживата материя в жива не противоречи на законите на физиката и химията. Всъщност нито един от известните закони не забранява създаването или унищожаването на живот. Животът не е свойство на материята, поради което е толкова трудно да бъде дефиниран научно.
Много учени днес, сред които Анди Елингтън, Шон Карол и Джак Шостак са на мнение, че животът не е нещо отделно от материята, а само резултат от взаимодействието на нейните части. Ако животът не е свойство на материята, и ако материалните обекти са всичко, което съществува, тогава можем да заключим, че животът не съществува като отделно явление.
Въпреки тези теоретични съображения обаче хората продължават да се преживяват като живи, което прави този въпрос още по-загадъчен. Може би в бъдеще, когато науката се развие още повече, отговорът на въпроса „Какво е животът?“ ще стане толкова очевиден, колкото и настоящите научни истини, но засега тази загадка остава една от най-дълбоките и неразгадани в науката.
Източник: kaldata.com
Съвременното научно разбиране за живота често поставя под въпрос самото му съществуване като отделна единица. На конференцията на Американското химическо дружество през 2012 година професорът по химия от Тексаския университет Андрю Елингтън шокира аудиторията с изявлението: „Животът не съществува.“ Идеята му се основава на предположението, че животът не е нещо отделно от материята, а просто следствие от физични и химични процеси.
Тази идея намира подкрепа сред редица учени.
Физикът Шон Карол по време на една от лекциите си твърди, че уравненията на физиката на елементарните частици са достатъчни, за да обяснят съществуването на цялата материя, включително и на живите организми. Носителят на Нобелова награда Джак Шостак също смята, че опитите да се дефинира животът пречат на учените да разберат неговия произход. Според него колкото по-задълбочено се анализират свойствата, присъщи на живота, толкова повече се размива разликата между живото и неживото.
В миналото учените са разглеждали живота като нещо различно от материята, надарено със специална „жизнена сила“, която не може да бъде обяснена механично.
Това схващане, известно като витализъм се основава на идеята, че живите същества притежават някакво специално качество, което им позволява да извършват целенасочени действия, като например развитието на ембриона или регенерирането на изгубен крайник. Виталистите вярвали, че животът не може да бъде обяснен чрез известните свойства на материята и че за съживяването на мъртвото тяло е необходимо нещо повече от просто механично действие.
Още в началото на 19-и век обаче учените започват да се отдалечават от идеята за витализма. Експериментът на Фридрих Вьочлер през 1828 година показва, че органичните молекули, които преди това са били смятани за присъщи само на живите организми могат да бъдат синтезирани от неорганични вещества. Това откритие поставя под съмнение съществуването на „жизнена сила“ и започва да размива границата между живата и неживата материя.
С напредването на науката става ясно, че превръщането на неживата материя в жива не противоречи на законите на физиката и химията. Всъщност нито един от известните закони не забранява създаването или унищожаването на живот. Животът не е свойство на материята, поради което е толкова трудно да бъде дефиниран научно.
Много учени днес, сред които Анди Елингтън, Шон Карол и Джак Шостак са на мнение, че животът не е нещо отделно от материята, а само резултат от взаимодействието на нейните части. Ако животът не е свойство на материята, и ако материалните обекти са всичко, което съществува, тогава можем да заключим, че животът не съществува като отделно явление.
Въпреки тези теоретични съображения обаче хората продължават да се преживяват като живи, което прави този въпрос още по-загадъчен. Може би в бъдеще, когато науката се развие още повече, отговорът на въпроса „Какво е животът?“ ще стане толкова очевиден, колкото и настоящите научни истини, но засега тази загадка остава една от най-дълбоките и неразгадани в науката.
Източник: kaldata.com