Ядрен самолетоносач като примамка за НЛО
Публикувано на: Вто Окт 06, 2026 4:04 pm
Длъжностни лица от правителството на САЩ изготвиха операция за привличане на НЛО, като използваха като примамка ядрен самолетоносач в зона, известна с чести наблюдения на НЛО
Служители от разузнавателните служби на Пентагона разработиха операция, при която да използват гигантски ядрен отпечатък като примамка и да привлекат неидентифицирани аномални явления (UAP) в зона в открито море, където вече бяха регистрирани многобройни наблюдения. Планът така и не беше изпълнен, но показва докъде са били готови да стигнат, за да ги открият, проследят и опишат. Дори се обсъждаше какво да се направи, ако се появи възможност да се свали някое от тях.
Създателите на плана бяха Джей Стратън, високопоставен служител от военноморското разузнаване, който по-късно стана първият директор на UAPTF (Работна група по неидентифицирани въздушни явления), и Луис Елизондо, бивш ръководител на AATIP (Програмата за идентифициране на напреднали аерокосмически заплахи на Пентагона). UAPTF беше обявена от Министерството на отбраната през 2020 г. като първото правителствено разследване в САЩ по тези явления, в което участват представители на различни разузнавателни агенции и военни структури.
Луис Елизондо разкри в книгата си операция „OPLAN Interloper“:
План, зародил се от 22 инцидента
Елизондо разказва в книгата си „Imminent“ (2024 г.), че през 2015 г. Стратън е получил поредица от имейли от командващи от Fleet Forces Command – командването на флота на американския Военноморски флот, базирано в Норфолк (Вирджиния). В тези имейли се описваха подробно набези на НЛО в ударната група на самолетоносача „USS Roosevelt“.
Въз основа на 22 инцидента с очевидци и видеозаписи, разказва Елизондо, Стратън е посветил седмици на изготвянето на оперативен план (OPLAN) с кодово име „Interloper“. Той включваше дати, места, позивни, имена на участващите кораби и радарни данни, които подкрепяха показанията на пилотите и екипажите.
Самолетоносачът „Рузвелт“ (USS Roosevelt):
Капанът: ядрен отпечатък в открито море
Логиката, обясни Елизондо в интервю за UAP Check след издаването на книгата си, се основаваше на това, което програмата считаше за интерес от страна на UAP към ядрената технология (както за задвижване, така и за въоръжение): „Знаехме, след години, дори десетилетия на наблюдение, че съществува силна корелация между UAP и ядрената технология – било то системи за задвижване или за въоръжение –, както и с водните маси. Знаехме, че нашите ударни групи на самолетоносачи понякога са преследвани и дори тормозени от UAP, понякога в бойни зони“, казва Елизондо.
Групите самолетоносачи, добавя той, достигат ядрен отпечатък, по-голям от този на целия щат Ню Йорк. Разполагането на това присъствие в открития океан би било примамка; в близост до него недекларирани средства за събиране на информация биха чакали нещо да се появи.
„Идеята беше да поставим капан“, казва Елизондо. „Щом се появят НЛО, ще разполагаме със средства да съберем важна информация за тях.“
Целта, както я описва самият Елизондо, беше да се откриват и описват тези обекти. Телеметрия, скорост, точки на произход и изход, всякакъв вид излъчване (по отношение на инфразвукови или ултразвукови характеристики) и, въз основа на всичко това, да се изготви това, което той нарича „модел на поведение“ на тези обекти.
Планът, който така и не се осъществи
За да го реализират, Стратън и Елизондо заобиколиха обичайната процедура и представиха „Interloper“ директно на Обединения комитет на началник-щабовете чрез процедурата ACCM (Алтернативни компенсаторни мерки за контрол – система за ограничаване на достъпа до информация).
„Джей ме беше запознал с новия ръководител на Програмата за контролиран достъп (CAP) на Военноморските сили, който беше негов приятел“, спомня си той. Ставаше дума за офицер от разузнаването, който по това време притежаваше пропуск за сигурност от ниво GS-14. „Скоро той се превърна в надежден член на екипа ни и беше особено умел в ориентирането сред лабиринта от системи за класификация. Всъщност – продължава той –, мисля, че именно той имаше първоначалната идея да координираме операция „Interloper“ чрез Общото командване. Някои от тези срещи – признава той – се проведоха в Пентагона, докато други се състояха в други агенции. С изключването на Службата на заместник-министъра на отбраната по разузнаването от процеса, смятах, че имаме добра възможност да съживим операция „AATIP“.“
Но преди да приключи 2016 г., Общият щаб отказа да даде това обозначение. Имаха готови акредитации, най-добре подготвените кадри и други агенции в очакване, а някой каза „не“ без да даде обяснения. В този разказ той твърди, че отказът е дошъл „от най-високо ниво“.
Джей Стратън отговаряше за работната група за UAP:
Неудобният въпрос: ами ако се появи такъв?
В интервю от май 2026 г. за подкаста на Стивън Дийн *UAP Unidentified Alien* Елизондо добави един нюанс: по време на обсъжданията на плана някой повдигна въпроса дали – ако се отдаде възможност – такъв обект трябва да бъде свален. По думите му той се е противопоставил на тази идея.
https://twitter.com/i/status/2088423165227675893
Елизондо твърди, че това мнение е било споделяно и от други хора в Пентагона, „но не от всички“, и че е имало хора, които са припомнили, че това е било опитвано и в миналото. Внимавайте към нюанса: свалянето на НЛО се споменава като обсъждана възможност в разговорите, а не като оперативна цел на операция „Interloper“. И Елизондо не е потвърдил, че изобщо е било направен опит за нещо подобно.
Какво знаем и какво не знаем
Знаем,
че разказът идва от Елизондо – както в книгата „Imminent“, така и в интервютата му – и че самият той твърди, че може да говори за това, защото съдържанието е било одобрено от Пентагона.
Не знаем
къде точно би бил разгърнат, с какви конкретни средства, нито дали е било проведено нещо подобно. Доколкото успяхме да установим, документът с плана не е бил оповестен публично. Липсва и версията на другия главен герой: мемоарите на Стратън, „Out of the Shadows“, излизат на 13 октомври 2026 г.
Елизондо посочва този модел и на други места в книгата "Imminent": той си припомня например инцидента от 1967 г. във военновъздушната база „Малмстрьом“ (Монтана), при който – според неговите сведения – светещи обекти са се носели над силозите, докато няколко балистични ракети „Минитмен“ са били извадени от строя. Ако този афинитет на UAP (неидентифицирани въздушни явления) към ядрените технологии е реален, то "Interloper" е бил най-прекият опит за неговото потвърждаване – и все пак някой е сложил край на начинанието.
Хронология
2015 г.
Стратън получава имейли от Командването на флотските сили относно инциденти с НЛО в групата на USS „Рузвелт“.
Преди края на 2016 г.
Общият щаб отхвърля обозначението ACCM на оперативния план „Interloper“.
20 август 2024 г.
Елизондо публикува „Imminent“ и планът излиза на бял свят.
Май 2026 г.
Елизондо обяснява, че по време на обсъжданията е било предложено да се свали един НЛО и че той се е противопоставил на това.
13 октомври 2026 г.
Публикуване на „Out of the Shadows“ – мемоарите на Джей Стратън.
Признавам, тази история ме пренася в историята на уфологията, по-конкретно към ерата на майор Доналд Е. Кихоу, основател на Националния комитет за изследване на въздушните явления (NICAP). В книгата си „Извънземни от космоса“ (1973) той описа операция „Примамка“ (или Operation Lure на английски) – гражданско и независимо предложение, формулирано от самия Кихоу, за да привлече и насърчи извънземните същества да кацнат открито на Земята в безопасна и контролирана зона. Той предлагаше да се прекратят опитите за военно въздушно прехващане и вместо това да се създаде зона за мирно посрещане, наблюдавана от учени, за да се предизвика пряк контакт. С други думи, нещо като „Срещи от трето ниво“, но в реалността. Какви неща.
Автор: Хосеп Гихаро, журналист и писател
Източник: https://www.espaciomisterio.com/ovnis-y-vida-extraterrestre/emplear-submarino-nuclear-como-senuelo-ovnis_59511
Служители от разузнавателните служби на Пентагона разработиха операция, при която да използват гигантски ядрен отпечатък като примамка и да привлекат неидентифицирани аномални явления (UAP) в зона в открито море, където вече бяха регистрирани многобройни наблюдения. Планът така и не беше изпълнен, но показва докъде са били готови да стигнат, за да ги открият, проследят и опишат. Дори се обсъждаше какво да се направи, ако се появи възможност да се свали някое от тях.
Създателите на плана бяха Джей Стратън, високопоставен служител от военноморското разузнаване, който по-късно стана първият директор на UAPTF (Работна група по неидентифицирани въздушни явления), и Луис Елизондо, бивш ръководител на AATIP (Програмата за идентифициране на напреднали аерокосмически заплахи на Пентагона). UAPTF беше обявена от Министерството на отбраната през 2020 г. като първото правителствено разследване в САЩ по тези явления, в което участват представители на различни разузнавателни агенции и военни структури.
Луис Елизондо разкри в книгата си операция „OPLAN Interloper“:
План, зародил се от 22 инцидента
Елизондо разказва в книгата си „Imminent“ (2024 г.), че през 2015 г. Стратън е получил поредица от имейли от командващи от Fleet Forces Command – командването на флота на американския Военноморски флот, базирано в Норфолк (Вирджиния). В тези имейли се описваха подробно набези на НЛО в ударната група на самолетоносача „USS Roosevelt“.
Въз основа на 22 инцидента с очевидци и видеозаписи, разказва Елизондо, Стратън е посветил седмици на изготвянето на оперативен план (OPLAN) с кодово име „Interloper“. Той включваше дати, места, позивни, имена на участващите кораби и радарни данни, които подкрепяха показанията на пилотите и екипажите.
Самолетоносачът „Рузвелт“ (USS Roosevelt):
Капанът: ядрен отпечатък в открито море
Логиката, обясни Елизондо в интервю за UAP Check след издаването на книгата си, се основаваше на това, което програмата считаше за интерес от страна на UAP към ядрената технология (както за задвижване, така и за въоръжение): „Знаехме, след години, дори десетилетия на наблюдение, че съществува силна корелация между UAP и ядрената технология – било то системи за задвижване или за въоръжение –, както и с водните маси. Знаехме, че нашите ударни групи на самолетоносачи понякога са преследвани и дори тормозени от UAP, понякога в бойни зони“, казва Елизондо.
Групите самолетоносачи, добавя той, достигат ядрен отпечатък, по-голям от този на целия щат Ню Йорк. Разполагането на това присъствие в открития океан би било примамка; в близост до него недекларирани средства за събиране на информация биха чакали нещо да се появи.
„Идеята беше да поставим капан“, казва Елизондо. „Щом се появят НЛО, ще разполагаме със средства да съберем важна информация за тях.“
Целта, както я описва самият Елизондо, беше да се откриват и описват тези обекти. Телеметрия, скорост, точки на произход и изход, всякакъв вид излъчване (по отношение на инфразвукови или ултразвукови характеристики) и, въз основа на всичко това, да се изготви това, което той нарича „модел на поведение“ на тези обекти.
Планът, който така и не се осъществи
За да го реализират, Стратън и Елизондо заобиколиха обичайната процедура и представиха „Interloper“ директно на Обединения комитет на началник-щабовете чрез процедурата ACCM (Алтернативни компенсаторни мерки за контрол – система за ограничаване на достъпа до информация).
„Джей ме беше запознал с новия ръководител на Програмата за контролиран достъп (CAP) на Военноморските сили, който беше негов приятел“, спомня си той. Ставаше дума за офицер от разузнаването, който по това време притежаваше пропуск за сигурност от ниво GS-14. „Скоро той се превърна в надежден член на екипа ни и беше особено умел в ориентирането сред лабиринта от системи за класификация. Всъщност – продължава той –, мисля, че именно той имаше първоначалната идея да координираме операция „Interloper“ чрез Общото командване. Някои от тези срещи – признава той – се проведоха в Пентагона, докато други се състояха в други агенции. С изключването на Службата на заместник-министъра на отбраната по разузнаването от процеса, смятах, че имаме добра възможност да съживим операция „AATIP“.“
Но преди да приключи 2016 г., Общият щаб отказа да даде това обозначение. Имаха готови акредитации, най-добре подготвените кадри и други агенции в очакване, а някой каза „не“ без да даде обяснения. В този разказ той твърди, че отказът е дошъл „от най-високо ниво“.
Джей Стратън отговаряше за работната група за UAP:
Неудобният въпрос: ами ако се появи такъв?
В интервю от май 2026 г. за подкаста на Стивън Дийн *UAP Unidentified Alien* Елизондо добави един нюанс: по време на обсъжданията на плана някой повдигна въпроса дали – ако се отдаде възможност – такъв обект трябва да бъде свален. По думите му той се е противопоставил на тази идея.
https://twitter.com/i/status/2088423165227675893
Елизондо твърди, че това мнение е било споделяно и от други хора в Пентагона, „но не от всички“, и че е имало хора, които са припомнили, че това е било опитвано и в миналото. Внимавайте към нюанса: свалянето на НЛО се споменава като обсъждана възможност в разговорите, а не като оперативна цел на операция „Interloper“. И Елизондо не е потвърдил, че изобщо е било направен опит за нещо подобно.
Какво знаем и какво не знаем
Знаем,
че разказът идва от Елизондо – както в книгата „Imminent“, така и в интервютата му – и че самият той твърди, че може да говори за това, защото съдържанието е било одобрено от Пентагона.
Не знаем
къде точно би бил разгърнат, с какви конкретни средства, нито дали е било проведено нещо подобно. Доколкото успяхме да установим, документът с плана не е бил оповестен публично. Липсва и версията на другия главен герой: мемоарите на Стратън, „Out of the Shadows“, излизат на 13 октомври 2026 г.
Елизондо посочва този модел и на други места в книгата "Imminent": той си припомня например инцидента от 1967 г. във военновъздушната база „Малмстрьом“ (Монтана), при който – според неговите сведения – светещи обекти са се носели над силозите, докато няколко балистични ракети „Минитмен“ са били извадени от строя. Ако този афинитет на UAP (неидентифицирани въздушни явления) към ядрените технологии е реален, то "Interloper" е бил най-прекият опит за неговото потвърждаване – и все пак някой е сложил край на начинанието.
Хронология
2015 г.
Стратън получава имейли от Командването на флотските сили относно инциденти с НЛО в групата на USS „Рузвелт“.
Преди края на 2016 г.
Общият щаб отхвърля обозначението ACCM на оперативния план „Interloper“.
20 август 2024 г.
Елизондо публикува „Imminent“ и планът излиза на бял свят.
Май 2026 г.
Елизондо обяснява, че по време на обсъжданията е било предложено да се свали един НЛО и че той се е противопоставил на това.
13 октомври 2026 г.
Публикуване на „Out of the Shadows“ – мемоарите на Джей Стратън.
Признавам, тази история ме пренася в историята на уфологията, по-конкретно към ерата на майор Доналд Е. Кихоу, основател на Националния комитет за изследване на въздушните явления (NICAP). В книгата си „Извънземни от космоса“ (1973) той описа операция „Примамка“ (или Operation Lure на английски) – гражданско и независимо предложение, формулирано от самия Кихоу, за да привлече и насърчи извънземните същества да кацнат открито на Земята в безопасна и контролирана зона. Той предлагаше да се прекратят опитите за военно въздушно прехващане и вместо това да се създаде зона за мирно посрещане, наблюдавана от учени, за да се предизвика пряк контакт. С други думи, нещо като „Срещи от трето ниво“, но в реалността. Какви неща.
Автор: Хосеп Гихаро, журналист и писател
Източник: https://www.espaciomisterio.com/ovnis-y-vida-extraterrestre/emplear-submarino-nuclear-como-senuelo-ovnis_59511