Сами ли сме?
Следобед на 20 май 1967 г. мъж на име Стивън Михалак се появи, олюлявайки се, на паркинга на хотел „Фалкън Мотор“. Изглеждаше пиян или нещо подобно. Поне така си помисли служителят от пътната полиция във Фалкън Бийч, когато по-рано забеляза мъжа да върви по шосето.
Езеро Фалкън:
Михалак беше индустриален механик по професия, а в свободното си време се занимаваше с геология като любител. Той често идваше във Фалкън, отсядаше в хотела и търсеше кварц и сребро из горите. Не беше необичайно човекът да бъде забелязан наоколо. Но този път нещо се беше объркало.
На паркинга Михалак се приближи до собственичката на хотела и й каза, че се нуждае от лекар. Очите му бяха зачервени. Не се чувстваше добре.
Този ден в града нямаше лекар, затова Михалак си почиваше в хотелската стая. Обади се на съпругата си и й каза, че е имало инцидент, но че е добре. Попита я дали може да помоли сина им да го посрещне на автогарата във Уинипег. Той щеше да пътува със следващия автобус от Фалкон Лейк.
В 22:45 автобусът пристигна на автогарата във Уинипег и синът на Михалак го закара направо в болницата.
Когато Михалак беше прегледан в спешното отделение, го гадеше и му се виеше свят. Имаше тежки изгаряния в горната част на корема. Това, което разказа на лекаря си за нараняванията, вероятно беше най-странното обяснение, което добрият лекар някога беше чувал: бил изгорен от струя горещ въздух, изхвърлена от НЛО.
Впоследствие неговият разказ попада в почти всяка енциклопедия за срещи с НЛО и става тема на епизод от предаването „Нерешени мистерии“ (Unsolved Mysteries). Това е историята за инцидента при езерото Фалкън.
Стивън Михалак се намирал в гората край езерото Фалкън, от другата страна на шосето спрямо населеното място. Докато отчупвал парчета от кварцова жила, той вдигнал поглед и видял в небето два овални обекта, светещи в наситено аленочервено.
Обектите се спуснали към земята, поддържайки постоянно разстояние помежду си и движейки се по странен начин – сякаш представлявали едно цяло. В един момент единият спрял и останал да виси неподвижно във въздуха. Другият апарат продължил надолу и накрая кацнал съвсем близо до мястото, където Михалак бил коленичил.
Летателният апарат, който останал във въздуха, се издигнал нагоре и изчезнал. В пълна тишина той оставил своя „близнак“ да стои върху плоска скала от докамбрийската ера.
Все още коленичил, с чук в ръка, Михалак наблюдаваше през предпазните очила на лицето си. Яркочервеният цвят на апарата избледня, превръщайки се в блясък на неръждаема стомана, и той забеляза отворен люк отстрани – отвор с форма на ромб и размери около два на три фута.
От апарата на тласъци се излъчваше топъл въздух, като всяка вълна донасяше към Михалак миризма на сяра.
Забръмча малък електрически мотор. Чу се тихо съскане на въздух. Но като цяло в гората цареше тишина – само един мъж с предпазни очила и един паркиран НЛО.
Михалак огледа корпуса за някакви опознавателни знаци – може би на Военновъздушните сили на Съединените щати.
От горния кръг на апарата бликна светлина, заливайки земята в лилаво. Тя беше толкова силна, че засенчваше обедното слънце, а когато Михалак отмести поглед, пред очите му се появиха ярки петна.
Той се изправи и се приближи. На около шейсет фута разстояние се заслуша. Чуха се... гласове? Затаи дъх и напрегна слух. От вътрешността на апарата долитаха два отчетливи гласа – единият по-висок от другия. Звучаха достатъчно човешки, макар и твърде приглушено, за да се разбере какво казват.
– Е, момчета янки, имате ли някакви проблеми? – каза на глас Михалак, нарушавайки тишината. – Хайде, излизайте, пък да видим какво може да се направи.
Фалкън Лейк не е далеч от американската граница, а това бяха времената на Студената война – период, в който, както се твърди, са се случвали всякакви тайни военни неща.
От апарата не последва отговор. Той направи още няколко крачки напред. Поколеба се, след което пристъпи съвсем близо до малкия люк и надникна в отвора.
Навсякъде имаше светлини – насочени лъчи, които осветяваха вътрешността. Поредица от мигащи светлини се включваха и изключваха в привидно произволна последователност.
Той отстъпи назад. Апаратът остана неподвижен.
Никъде не се виждаха следи от заварки или шевове. Беше невероятно. Михалак протегна ръка, облечена в ръкавица, и докосна страната на обекта. Беше горещо. Направо парещо. Той дръпна ръката си и видя, че ръкавицата се е разтопила.
Без никакво предупреждение целият апарат леко се наклони. Михалак почувства пронизваща, пареща болка в гърдите. Ризата му пламна. Инстинктивно той се обърна настрани и съблече ризата и долната си блуза. Усети внезапно движение на въздуха около себе си и погледна назад към апарата. Той вече се издигаше над върховете на дърветата. А после изчезна напълно. Нямаше го – точно както и другия апарат.
На Михалак му прилоша. Главата го заболя. Болката ставаше все по-силна. Изби го пот и той повърна върху скалите.
Загърна се с лекото си яке и тръгна през храсталаците към града. Нещо не беше наред с него.
Пред очите му отново се появиха онези точки – розови петна, които сякаш бяха насложени върху всичко, което виждаше. Той повърна отново и положи усилия да не загуби съзнание, докато главоболието пулсираше силно в черепа му. Усещаше парене по гърдите. Появиха се червени следи. Докато се придвижваше през гората, якето дразнеше раните по корема му. Когато най-накрая стигна до шосето, той спря един полицай – същият, който по-късно докладва, че Михалак изглежда пиян. В крайна сметка Михалак успя сам да стигне до паркинга на хотела – мястото, откъдето започнахме тази история.
Цялата тази история не звучи особено правдоподобно. Но според архивирани документи на Кралската канадска конна полиция (RCMP), случаят е еволюирал от обикновена история за „прекалено много изпити бири“ до мащабно издирване на НЛО, в което са участвали полицията, армията и военновъздушните сили.
Местните жители си спомнят как през онази пролет над главите им са кръжали военни хеликоптери.
Една вечер на голф игрището кацна хеликоптер на военновъздушните сили с екипаж от седем войници и двама служители на Кралската канадска конна полиция. През целия ден те бяха прелитали над гористата местност.
На следващия ден към издирването се присъедини и хеликоптер на канадската армия. Районът беше претърсен както от наземни, така и от въздушни екипи. Откриха някои от ориентирите, описани от Михалак, но нищо повече. Описанията му бяха твърде неясни.
Според лекаря на Михалак, той е бил твърде зле, за да участва в първите дни на издирването. След инцидента не е можел да приема твърда храна и е отслабнал с тринадесет паунда (около 6 кг). Въпреки това, същата вечер двама служители на полицията се върнаха в Уинипег и почукаха на вратата му.
Двамата убедиха Михалак да отиде с тях до езерото Фалкън на следващата сутрин.
Качиха Михалак в армейски хеликоптер, но отвисоко нищо не му изглеждаше познато. Опитите му заедно с наземния екип също не дадоха резултат, затова след настъпването на тъмнината служители на Кралската канадска конна полиция (RCMP) откараха Михалак обратно в Уинипег. След като го оставиха пред дома му, полицаите потеглиха обратно към Фалкън Лейк – път, който отнема два часа – за да се присъединят отново към военните.
Една вечер, по време на издирвателните дейности, в хотелския салон се събра група хора, които изглеждаха като официални лица. Собственикът на хотела, воден от любопитство, попита откъде са. Един от мъжете отговори, че е от НАСА.
Хеликоптерите продължиха да кръжат в небето и на четвъртия ден.
По това време на мястото вече имаше още две външни групи, които провеждаха свои собствени разследвания. Там присъстваше ръководителят на проекта за НЛО към правителството на САЩ, както и представители на американската организация ARPO (Aerial Phenomena Research Organization – Организация за изследване на въздушни феномени), в която по онова време членуваха множество учени с докторски степени.
Местните жители не знаеха какво да мислят за всичко това. Историята звучеше направо абсурдно: някакъв човек се разхождал из гората и бил обгорен от изгорелите газове на НЛО? Възможно ли е наистина да става въпрос за извънземни? Или пък са руснаците? Дали не е просто някаква сложна измама? Може би Михалак е просто някакъв откачен тип, който се е изгорил на барбекю? Може би. Но едно беше сигурно – хеликоптерите продължаваха да бучат във въздуха, а ситуацията около Фалкън Лейк ставаше все по-странна.
По онова време едно от забавленията в района било човек да отиде вечерта до сметището, за да наблюдава мечките. Една вечер служителка от хотела била там на среща с приятеля си. На връщане, след като прекарали „романтично“ време на сметището, двамата забелязали сребрист обект в небето. Той се появил от нищото и започнал да ги следва. Приятелят й натиснал газта и полетял по пътя, търсейки относителната безопасност на града. Момичето, което живеело в помещенията за персонала към хотела, било толкова разтърсено, че на сутринта отказало да излезе от стаята си.
Известно време по-късно младият Стив Бучек – син на собствениците на хотела – получил обаждане от приятелите си, братята Боб и Бил. Те му казали, че чуват странен електронен звук, идващ от гората близо до „Пенгуин Ризорт“ (Penguin Resort), където живеели. Стив оставил слушалката и тръгнал по стария път към „Пенгуин Ризорт“. Било напълно тъмно. Когато заобиколил завоя и слязъл по последния хълм към къщата на Боб и Бил, той чул звука съвсем ясно: „Бийп... Бийп... Бийп...“. Звукът пулсирал някъде сред дърветата.
Тримата младежи включили фенерчетата си и навлезли в гората. Източникът на звука сякаш се движел около тях. Ту бил точно пред тях, ту зад гърба им, ту някъде съвсем другаде.
Бийп... Бийп... Бийп...
На следващия ден, щом слънцето изгря, младият Стив разговаря с Ед Шиндлър – местен ловец с капани, който бил приятел на баща му и своего рода експерт по най-различни въпроси. Стив му разказал за електронното писукане в гората.
Ед Шиндлър се засмял. Казал, че им вярва относно звука – това бил зовът на бухала от вида „северен трионноок бухал“ (Saw-whet Owl)!
Е, поне една мистерия е разгадана.
Що се отнася до Стивън Михалак, в едно писмо без дата от Министерството на националната отбрана се прави обобщение, което обаче не предлага категоричен извод: „Разследващите екипи както на Министерството на националната отбрана, така и на Кралската канадска конна полиция, не успяха да представят доказателства, които да опровергаят разказа на Михалак.“ Остава само да гадаем какво точно е предизвикало толкова силен интерес у тях още в самото начало.
Автор: Линдън Фроуз
Източник: https://falcontrailsresort.com/close-encounters-of-the-2nd-kind