Кораб на чилийския военноморски флот се натъква на голям НЛО
Публикувано на: Пон Окт 26, 2026 3:49 pm
Доклад за случай с НЛО:
Кораб на чилийския военноморски флот се натъква на голям НЛО; обектът е засечен на радара
Дата: 24 октомври 1969 г.
Местоположение: Чили
В инцидента участва разрушител на чилийските военноморски сили, а свидетели са членове на екипажа и командирът на кораба. Забелязани са до шест НЛО, сред които един голям обект. Обектите са засечени на радар и наблюдавани визуално. Когато основният обект преминава над кораба, захранването на плавателния съд прекъсва.
Класификация и характеристики:
Тип на случая/доклада: Стандартен случай
Класификация по Хайнек: RV (Радарно-визуален)
Брой свидетели: Няколко
Особености/характеристики: Военен контекст, свързан с водна среда, радарни данни, множество НЛО, бръмчащ звук, електромагнитни ефекти, светлини по обектите, групово наблюдение
Пълен доклад / статия:
Изключителен случай с НЛО край Чили
24.10.1969 г.
от Бил Чокър
Бил Чокър, индустриален химик по професия, е един от водещите изследователи на НЛО в Австралия. Живее в Нов Южен Уелс.
Бележка на редактора: В уфологичната литература има безброй невероятни истории за срещи на военните с НЛО и за прикриване на тези събития. Повечето от тях се основават на показанията на един-единствен информатор. Тази история не прави изключение и поради тази причина трябва да се разглежда – освен ако и докато не се появят потвърждаващи доказателства – като не повече от любопитна история. Публикуваме я не защото я считаме за „доказателство“ за каквото и да било – очевидно не е такова –, а защото прилича по забележителен начин на други подобни истории.
Това означава, че или разказвачът черпи от широко разпространен фолклор, или, подобно на други разказвачи на подобни истории, казва истината. Чили, като военна диктатура (заб. по време на писане на статията), няма Закон за свобода на информацията, към който да се обърнат тези, които търсят потвърждение. Призоваваме читателите, които може би имат достъп до информация, която би могла да хвърли светлина върху това твърдение, да пишат на IUR.
Поради поредица от случайни събития и пътуване в чужбина имах възможността да взема интервю от предполагаем свидетел на необичайно събитие, което според твърденията се е случило в Тихия океан, на около 350 мили южно от пристанището на Валпараисо, край бреговете на Чили. Инцидентът е засегнал чилийски военен разрушител и е бил наблюдаван от членове на екипажа и командира на кораба. Наблюдавани са били до шест НЛО, включително един голям обект. Обектите бяха засечени на радара и наблюдавани с невъоръжено око. Когато главният обект премина над кораба, електрозахранването на кораба прекъсна.
Толкова необичайно, колкото самото събитие, са и тревожните последствия от него. Според моя информатор последва прикриване на случая, а свидетелите бяха задържани в пристанището в продължение на два дни, подложени на силен психологически натиск, за да бъдат принудени да повярват, че не са видели нищо необичайно.
Името на моя информатор не може да бъде разкрито. Той твърди обаче, че е бил на служба по време на инцидента и е наблюдавал цялото събитие. Мястото на интервюто, дори и страната, в която се е състояло, също не могат да бъдат посочени. Свидетелят се опасява, че разкриването на която и да е от тези подробности може да доведе до повторното му призоваване на активна служба в чилийския военноморски флот. Въпреки че вече е изтърпял срока си на служба, той се притеснява, че принудителната военна служба може да бъде използвана като форма на наказание.
Трябва да отбележа, че от самото начало съм бил скептичен към много твърдения за прикриване на НЛО. От моя опит като първият граждански изследовател, имал пълен достъп до досиетата за НЛО на Кралските австралийски въздушни сили, обаче, станах по-отворен към подобни твърдения. В тази връзка бях готов да разгледам показанията на моя чилийски информатор, който по всичко личеше, че е искрено уплашен от събитията, които ми описа. Това не означава, че съм станал „вярващ“, а само че считам, че подобни твърдения заслужават да бъдат изслушани безпристрастно.
Събитието
Малко след полунощ, около 24 октомври 1969 г., разрушител на чилийските военноморски сили – едва седмица след излизането си от сух док в пристанище Талкауано (където бил извършен демонтаж и подмяна на корабна ос) – плавал със скорост 20 възела, насочвайки се на север (с отклонение 20 градуса наляво от посока север-северозапад). Невероятните събития, които последвали, се разиграли в рамките на следващите осем минути.
В 00:43 ч. офицерът, отговарящ за радара, докладва за засечен летящ обект на голямо разстояние. Минута по-късно „обектът“ се намирал на 400 мили (645 км). Поради скоростта му операторът предполога, че става въпрос за неизправност в апаратурата. През следващата минута обектът се приблил на около 150 мили (240 км), идвайки от посока 331 градуса спрямо истинския север. Операторът и дежурният офицер (офицер от втори ранг) предположили, че това е „самолет, летящ на югоизток“ – но той бе изминал 213 мили (340 км) за една минута, което прави 12 780 мили в час (20 567 км/час!
Отговорният офицер уведомил командира на кораба, който разпоредил обектът да бъде наблюдаван. В 12:47 контактът бил само на 12 мили разстояние. Изведнъж единственият контакт се превърнал в шест „цели“. „Нещото се разшири... В светлината на радара се появиха малки точки...“
Отговорният офицер информирал командира точно в момента, в който обектите, от които се получавали ехосигнали, се появили в полезрението. Както очевидците, така и радарът отчитали шест обекта, приближаващи се към кораба. Командирът се качил на мостика, за да види какво става.
Гледката била фантастична. Един огромен обект и пет малки обекта се приближавали с висока скорост. „Голямото нещо приличаше на голяма кутия [с] полукръгове отстрани“, изглеждащи така, сякаш са били издълбани. То било обляно от ярка светлина. „Нещото сигурно е било метално“, ми каза информаторът. „Беше по-голямо от разрушителя, който беше дълъг около 110 метра.“ Той смяташе, че може да е поне два пъти по-дълго от кораба, но беше трудно да се прецени, защото „светлината била ярка“.
Петте по-малки обекта били с форма на яйце и изглеждали не по-големи от осем фута дължина и пет до шест фута (2.44 м) ширина. Цветът им бил синкав.
"На около 2000 ярда (1828.8 м) от разрушителя по-малките обекти се отдалечиха от по-големия обект. Три се насочили към левия борд, а две – към десния. Понякога по-малките обекти изглеждаха като че ли летят в елиптични кръгове напред-назад между големия обект и нашия кораб..."
„Основният обект не промени посоката си – ако беше в морето, щеше да се стигне до сблъсък.“
"Когато големият обект се приближи на 300 ярда (274.32 m), се чу шум като бръмчене. Точно в този момент токът изгасна. За няколко секунди всички уреди престанаха да работят, докато огромният летателен апарат преминаваше над нас."
„Можеше да се види всичко – светлината беше толкова силна. Виждаше се водата, горната част на комина, носът на кораба, кулите, всичко… Всички на мостика сякаш се вслушваха в шума. Не знам колко време отне на това нещо да премине.“
Яркочервените светлини под основното НЛО изглеждали като че ли се движили напред-назад вътре в „кутията“, просветвайки през полукръг или полумесец в долната част на обекта. Отстрани имало нещо, което приличало на „царевични кочани“, с пулсиращи зелени или тюркоазени светлини. Тези светлини, каза моят информатор, „преминаваха направо през главата ти“.
Големият обект прелетял над кораба, който бил останал без мощност. Когато се намирал вече на 200 ярда (182.88 m) разстояние, всичко се върнало към нормалното. По-малките обекти, които никога не се приближили на по-малко от 500 до 1000 ярда, летели около кораба и се присъединили към по-големия обект от другата страна.
Главният обект продължил по пътя си, докато не се отдалечил на около две мили (3 км) от кораба. В този момент, заедно с (предполагаме) по-малките обекти, той изчезнал. „Беше като някой да отвори голяма врата; след това тя се затвори и настъпи тъмнина. Единственото нещо, което остана след това, приличаше на плаващи малки парченца метална хартия.“(!)
Били минали поне осем минути. Трима души проследили НЛО-тата на радара. Пет души видели обектите с очите си. Командирът на кораба заповядал на всички да мълчат за това, което бяха видели.
Прикриването
„Прикриването“ започнало веднага. Според моя информатор, отговорният офицер (офицер втори клас) бил направил няколко записи относно инцидента с НЛО в корабния дневник.
Записите в полунощ и от двете страни на записите за НЛО били рутинни. Дежурството продължило нормално през останалата част от сутринта.
След като се събудил, след като беше приключил смяната си, офицерът прегледал отново корабния дневник, но открил само обичайни записи, които изглеждали като написани с неговия почерк. Инцидентът с НЛО не бил споменат. Офицерът бил левичар, но инцидент го беше принудил да използва дясната си ръка. Тъй като писането му било трудно, той трябвало да натиска силно върху хартията. Всъщност трябвало да натиска толкова силно, че контурите на написаното винаги оставали видими върху страницата. Но когато проверил, това не било така. С други думи, някой беше фалшифицирал почерка му, но бил пропуснал този разкриващ физически детайл.
В 6:45 сутринта същия ден разрушителят пристигнал в пристанището на Валпараисо. След закуска на дежурните по време на инцидента с НЛО било казано да се явят при командира. Той им съобщил, че ще дойдат някои хора да разговарят с тях и че трябва да отидат с тях. Посетителите се оказали двама офицери от чилийския военноморски флот и четирима американци в цивилни дрехи. Американците, които говорели испански, били идентифицирани като военноморски аташета към американското посолство.
Шестимата свидетели били отведени в зона за съхранение на мини или торпеда в пристанището. Всеки бил отведен в отделна стая.
На моя информатор било казано да обясни какво се е случило вечерта. Когато им разказал, те казали: „Не, вие не сте видели това!“
„Казах, че точно това сме видели“, разказа ми източникът ми. „Те започнаха да стават много раздразнителни. Казаха: ‚Не, не сте го видели. Нищо не сте видели. Нищо не знаете.‘
„Говорих с най-висшия офицер там, тактически командир от чилийския военноморски флот: ‚Арестувани ли сме или какво?‘ Той отговори: ‚Не, не сте.‘“
Когато го попитах защо са там, чилийският офицер отговори: „Вие изпълнявате заповеди. Тези хора просто искат да поговорят с вас, за да ви насочат в правилната посока.“
Информаторът ми твърдеше: „Макар че мъжете никога не ни помолиха да разкажем историята в подробности, те знаеха какво се е случило по въпросите, които задаваха. Имаха и чертежа на радарната диаграма.“ Те бяха по-заинтересовани да си осигурят мълчанието му, отколкото да получат информация за събитието от него.
В продължение на два дни тормозът продължи. „На всеки два часа“, каза информаторът, „този човек идваше. „Какво мислиш сега?“, питаше той... Имахме спорове. Те нямаха никакво право да правят това, което правеха.“
Моят информатор заплаши, че ще подаде жалба, когато излезе. Казаха му, че ако го направи, това ще бъде краят за него. Той не видя другите свидетели нито веднъж по време на двудневния разпит. Не му беше позволено да спи, докато не подпише документ. Накрая, след като го направи, го качиха в джип и го откараха на друго място. Една седмица по-късно той беше неочаквано преместен от службата на разрушителя. Никога повече не видя останалите.
Обсъждане
Докато слушах този човек да разказва историята си, бях поразен от страстта в гласа му. Ако си измисляше всичко това, той беше отличен актьор.
Твърдението му, че е бил поставен под арест след наблюдението, ми се стори особено интересно. Всъщност разказът звучи точно като нещо, извадено от телевизионния филм на NBC „Изчезването на полет 412“, за който се казва, че е базиран на реалния опит на един от сценаристите, Нийл Б. Бъргър. Преживяването на Бъргър предполагаемо се е случило през 1951 г. (Моят информатор твърдеше, че не е гледал филма.) Подобна история, свързана с военноморски офицер от ВМС на САЩ, който според твърденията е бил подложен на подобен натиск в Панама през 1973 г., е разказана в книгата на Фаусет и Гринууд „Clear Intent“ (1984 г.).
Източник: International UFO Reporter, септември/октомври 1985 г., стр. 4–6
http://www.ufoevidence.org/cases/case1016.htm
Кораб на чилийския военноморски флот се натъква на голям НЛО; обектът е засечен на радара
Дата: 24 октомври 1969 г.
Местоположение: Чили
В инцидента участва разрушител на чилийските военноморски сили, а свидетели са членове на екипажа и командирът на кораба. Забелязани са до шест НЛО, сред които един голям обект. Обектите са засечени на радар и наблюдавани визуално. Когато основният обект преминава над кораба, захранването на плавателния съд прекъсва.
Класификация и характеристики:
Тип на случая/доклада: Стандартен случай
Класификация по Хайнек: RV (Радарно-визуален)
Брой свидетели: Няколко
Особености/характеристики: Военен контекст, свързан с водна среда, радарни данни, множество НЛО, бръмчащ звук, електромагнитни ефекти, светлини по обектите, групово наблюдение
Пълен доклад / статия:
Изключителен случай с НЛО край Чили
24.10.1969 г.
от Бил Чокър
Бил Чокър, индустриален химик по професия, е един от водещите изследователи на НЛО в Австралия. Живее в Нов Южен Уелс.
Бележка на редактора: В уфологичната литература има безброй невероятни истории за срещи на военните с НЛО и за прикриване на тези събития. Повечето от тях се основават на показанията на един-единствен информатор. Тази история не прави изключение и поради тази причина трябва да се разглежда – освен ако и докато не се появят потвърждаващи доказателства – като не повече от любопитна история. Публикуваме я не защото я считаме за „доказателство“ за каквото и да било – очевидно не е такова –, а защото прилича по забележителен начин на други подобни истории.
Това означава, че или разказвачът черпи от широко разпространен фолклор, или, подобно на други разказвачи на подобни истории, казва истината. Чили, като военна диктатура (заб. по време на писане на статията), няма Закон за свобода на информацията, към който да се обърнат тези, които търсят потвърждение. Призоваваме читателите, които може би имат достъп до информация, която би могла да хвърли светлина върху това твърдение, да пишат на IUR.
Поради поредица от случайни събития и пътуване в чужбина имах възможността да взема интервю от предполагаем свидетел на необичайно събитие, което според твърденията се е случило в Тихия океан, на около 350 мили южно от пристанището на Валпараисо, край бреговете на Чили. Инцидентът е засегнал чилийски военен разрушител и е бил наблюдаван от членове на екипажа и командира на кораба. Наблюдавани са били до шест НЛО, включително един голям обект. Обектите бяха засечени на радара и наблюдавани с невъоръжено око. Когато главният обект премина над кораба, електрозахранването на кораба прекъсна.
Толкова необичайно, колкото самото събитие, са и тревожните последствия от него. Според моя информатор последва прикриване на случая, а свидетелите бяха задържани в пристанището в продължение на два дни, подложени на силен психологически натиск, за да бъдат принудени да повярват, че не са видели нищо необичайно.
Името на моя информатор не може да бъде разкрито. Той твърди обаче, че е бил на служба по време на инцидента и е наблюдавал цялото събитие. Мястото на интервюто, дори и страната, в която се е състояло, също не могат да бъдат посочени. Свидетелят се опасява, че разкриването на която и да е от тези подробности може да доведе до повторното му призоваване на активна служба в чилийския военноморски флот. Въпреки че вече е изтърпял срока си на служба, той се притеснява, че принудителната военна служба може да бъде използвана като форма на наказание.
Трябва да отбележа, че от самото начало съм бил скептичен към много твърдения за прикриване на НЛО. От моя опит като първият граждански изследовател, имал пълен достъп до досиетата за НЛО на Кралските австралийски въздушни сили, обаче, станах по-отворен към подобни твърдения. В тази връзка бях готов да разгледам показанията на моя чилийски информатор, който по всичко личеше, че е искрено уплашен от събитията, които ми описа. Това не означава, че съм станал „вярващ“, а само че считам, че подобни твърдения заслужават да бъдат изслушани безпристрастно.
Събитието
Малко след полунощ, около 24 октомври 1969 г., разрушител на чилийските военноморски сили – едва седмица след излизането си от сух док в пристанище Талкауано (където бил извършен демонтаж и подмяна на корабна ос) – плавал със скорост 20 възела, насочвайки се на север (с отклонение 20 градуса наляво от посока север-северозапад). Невероятните събития, които последвали, се разиграли в рамките на следващите осем минути.
В 00:43 ч. офицерът, отговарящ за радара, докладва за засечен летящ обект на голямо разстояние. Минута по-късно „обектът“ се намирал на 400 мили (645 км). Поради скоростта му операторът предполога, че става въпрос за неизправност в апаратурата. През следващата минута обектът се приблил на около 150 мили (240 км), идвайки от посока 331 градуса спрямо истинския север. Операторът и дежурният офицер (офицер от втори ранг) предположили, че това е „самолет, летящ на югоизток“ – но той бе изминал 213 мили (340 км) за една минута, което прави 12 780 мили в час (20 567 км/час!
Отговорният офицер уведомил командира на кораба, който разпоредил обектът да бъде наблюдаван. В 12:47 контактът бил само на 12 мили разстояние. Изведнъж единственият контакт се превърнал в шест „цели“. „Нещото се разшири... В светлината на радара се появиха малки точки...“
Отговорният офицер информирал командира точно в момента, в който обектите, от които се получавали ехосигнали, се появили в полезрението. Както очевидците, така и радарът отчитали шест обекта, приближаващи се към кораба. Командирът се качил на мостика, за да види какво става.
Гледката била фантастична. Един огромен обект и пет малки обекта се приближавали с висока скорост. „Голямото нещо приличаше на голяма кутия [с] полукръгове отстрани“, изглеждащи така, сякаш са били издълбани. То било обляно от ярка светлина. „Нещото сигурно е било метално“, ми каза информаторът. „Беше по-голямо от разрушителя, който беше дълъг около 110 метра.“ Той смяташе, че може да е поне два пъти по-дълго от кораба, но беше трудно да се прецени, защото „светлината била ярка“.
Петте по-малки обекта били с форма на яйце и изглеждали не по-големи от осем фута дължина и пет до шест фута (2.44 м) ширина. Цветът им бил синкав.
"На около 2000 ярда (1828.8 м) от разрушителя по-малките обекти се отдалечиха от по-големия обект. Три се насочили към левия борд, а две – към десния. Понякога по-малките обекти изглеждаха като че ли летят в елиптични кръгове напред-назад между големия обект и нашия кораб..."
„Основният обект не промени посоката си – ако беше в морето, щеше да се стигне до сблъсък.“
"Когато големият обект се приближи на 300 ярда (274.32 m), се чу шум като бръмчене. Точно в този момент токът изгасна. За няколко секунди всички уреди престанаха да работят, докато огромният летателен апарат преминаваше над нас."
„Можеше да се види всичко – светлината беше толкова силна. Виждаше се водата, горната част на комина, носът на кораба, кулите, всичко… Всички на мостика сякаш се вслушваха в шума. Не знам колко време отне на това нещо да премине.“
Яркочервените светлини под основното НЛО изглеждали като че ли се движили напред-назад вътре в „кутията“, просветвайки през полукръг или полумесец в долната част на обекта. Отстрани имало нещо, което приличало на „царевични кочани“, с пулсиращи зелени или тюркоазени светлини. Тези светлини, каза моят информатор, „преминаваха направо през главата ти“.
Големият обект прелетял над кораба, който бил останал без мощност. Когато се намирал вече на 200 ярда (182.88 m) разстояние, всичко се върнало към нормалното. По-малките обекти, които никога не се приближили на по-малко от 500 до 1000 ярда, летели около кораба и се присъединили към по-големия обект от другата страна.
Главният обект продължил по пътя си, докато не се отдалечил на около две мили (3 км) от кораба. В този момент, заедно с (предполагаме) по-малките обекти, той изчезнал. „Беше като някой да отвори голяма врата; след това тя се затвори и настъпи тъмнина. Единственото нещо, което остана след това, приличаше на плаващи малки парченца метална хартия.“(!)
Били минали поне осем минути. Трима души проследили НЛО-тата на радара. Пет души видели обектите с очите си. Командирът на кораба заповядал на всички да мълчат за това, което бяха видели.
Прикриването
„Прикриването“ започнало веднага. Според моя информатор, отговорният офицер (офицер втори клас) бил направил няколко записи относно инцидента с НЛО в корабния дневник.
Записите в полунощ и от двете страни на записите за НЛО били рутинни. Дежурството продължило нормално през останалата част от сутринта.
След като се събудил, след като беше приключил смяната си, офицерът прегледал отново корабния дневник, но открил само обичайни записи, които изглеждали като написани с неговия почерк. Инцидентът с НЛО не бил споменат. Офицерът бил левичар, но инцидент го беше принудил да използва дясната си ръка. Тъй като писането му било трудно, той трябвало да натиска силно върху хартията. Всъщност трябвало да натиска толкова силно, че контурите на написаното винаги оставали видими върху страницата. Но когато проверил, това не било така. С други думи, някой беше фалшифицирал почерка му, но бил пропуснал този разкриващ физически детайл.
В 6:45 сутринта същия ден разрушителят пристигнал в пристанището на Валпараисо. След закуска на дежурните по време на инцидента с НЛО било казано да се явят при командира. Той им съобщил, че ще дойдат някои хора да разговарят с тях и че трябва да отидат с тях. Посетителите се оказали двама офицери от чилийския военноморски флот и четирима американци в цивилни дрехи. Американците, които говорели испански, били идентифицирани като военноморски аташета към американското посолство.
Шестимата свидетели били отведени в зона за съхранение на мини или торпеда в пристанището. Всеки бил отведен в отделна стая.
На моя информатор било казано да обясни какво се е случило вечерта. Когато им разказал, те казали: „Не, вие не сте видели това!“
„Казах, че точно това сме видели“, разказа ми източникът ми. „Те започнаха да стават много раздразнителни. Казаха: ‚Не, не сте го видели. Нищо не сте видели. Нищо не знаете.‘
„Говорих с най-висшия офицер там, тактически командир от чилийския военноморски флот: ‚Арестувани ли сме или какво?‘ Той отговори: ‚Не, не сте.‘“
Когато го попитах защо са там, чилийският офицер отговори: „Вие изпълнявате заповеди. Тези хора просто искат да поговорят с вас, за да ви насочат в правилната посока.“
Информаторът ми твърдеше: „Макар че мъжете никога не ни помолиха да разкажем историята в подробности, те знаеха какво се е случило по въпросите, които задаваха. Имаха и чертежа на радарната диаграма.“ Те бяха по-заинтересовани да си осигурят мълчанието му, отколкото да получат информация за събитието от него.
В продължение на два дни тормозът продължи. „На всеки два часа“, каза информаторът, „този човек идваше. „Какво мислиш сега?“, питаше той... Имахме спорове. Те нямаха никакво право да правят това, което правеха.“
Моят информатор заплаши, че ще подаде жалба, когато излезе. Казаха му, че ако го направи, това ще бъде краят за него. Той не видя другите свидетели нито веднъж по време на двудневния разпит. Не му беше позволено да спи, докато не подпише документ. Накрая, след като го направи, го качиха в джип и го откараха на друго място. Една седмица по-късно той беше неочаквано преместен от службата на разрушителя. Никога повече не видя останалите.
Обсъждане
Докато слушах този човек да разказва историята си, бях поразен от страстта в гласа му. Ако си измисляше всичко това, той беше отличен актьор.
Твърдението му, че е бил поставен под арест след наблюдението, ми се стори особено интересно. Всъщност разказът звучи точно като нещо, извадено от телевизионния филм на NBC „Изчезването на полет 412“, за който се казва, че е базиран на реалния опит на един от сценаристите, Нийл Б. Бъргър. Преживяването на Бъргър предполагаемо се е случило през 1951 г. (Моят информатор твърдеше, че не е гледал филма.) Подобна история, свързана с военноморски офицер от ВМС на САЩ, който според твърденията е бил подложен на подобен натиск в Панама през 1973 г., е разказана в книгата на Фаусет и Гринууд „Clear Intent“ (1984 г.).
Източник: International UFO Reporter, септември/октомври 1985 г., стр. 4–6
http://www.ufoevidence.org/cases/case1016.htm