ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КОНТАКТ
Публикувано на: Вто Окт 27, 2026 4:50 pm
Пол Стоунхил
ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КОНТАКТ
Пол Стоунхил, директор на център за уфология в Лос Анджелис, е посетил местата, на които са се случили едни от най-убедителните срещи с извънземни цивилизации. Ето неговия разказ.
ИЗВЪНЗЕМНИ В КОРЕЙСКАТА ВОЙНА
Франсис П. Уол, редник първи клас в дивизия на Армията на САЩ, участвал в Корейската война, разказва следното:
„Това събитие се случи в началото на пролетта на 1951 г. Нашето пехотно подразделение беше разположено в район, известен на военните карти като „Железния триъгълник“. Бяхме заели позиции по склоновете на планина, в чието подножие – в долината долу – се намираше малко корейско село на име Чоруон. Беше нощ. Няколко дни по-рано бяхме изпратили хора в селото, за да предупредят жителите, че възнамеряваме да го подложим на артилерийски обстрел. Тази нощ, както и преди, се чуваше грохотът на артилерийски залпове. Внезапно, вдясно от нас и по-ниско, забелязахме слаба светлина, която се движеше по планинския склон и се спускаше надолу. Светлината се насочи към селото – право в зоната, където падаха артилерийските снаряди. След това видяхме как обектът навлиза в самия център на бомбардировката, но въпреки това не претърпя абсолютно никакви повреди.
Бяха изминали около 40 минути. Обектът се приближи към нас и включи ярка, трептяща зелена светлина. Изглеждаше сякаш вибрира, макар че в действителност пулсираше светлината, която излъчваше. Трудно е да се каже колко голям беше обектът – нямаше с какво да го сравним, а и имаше странна форма. Поисках разрешение от лейтенант Еванс да открия огън по него с пушка М-1, заредена с бронебойни патрони.
Стрелях и уцелих обекта; чух металния звук от удара на куршума в него. Не знам как да си го обясня – как куршумът ми би могъл да повреди обекта, след като артилерийските снаряди не бяха успели? Може би около него е имало защитно поле, докато са стреляли с артилерията, което по-късно се е деактивирало, позволявайки на куршума от пушката ми да достигне целта. Така или иначе, обектът внезапно започна да се върти, а светлините му започнаха да премигват.
Той се въртеше хаотично – ту в една, ту в друга посока, сякаш всеки момент щеше да се разбие в земята. След това светлината изчезна напълно за доста дълго време. Изведнъж се разнесе пронизителен звук, напомнящ рева на дизелов локомотив. Веднага след това бяхме подложени на атака – няма друг начин да се опише случилото се. Бяхме поразени от някакъв вид излъчване, идващо от обекта под формата на пулсиращи вълни; тези вълни се виждаха, когато лъчението беше насочено право към теб. Командирът на нашата рота, Еванс, ни заповяда да потърсим укритие в един бункер.
Това беше подземно укрепление, снабдено с малки отвори – амбразури, – през които можеше да се наблюдава какво става навън и да се стреля по врага. Останахме в бункера доста дълго време. През един от отворите видяхме обект, който известно време кръжеше над нас, осветявайки цялата местност със светлината, за която споменах по-рано. Внезапно светлината се наклони под ъгъл от 45 градуса и бързо изчезна. С това всичко приключи.
Но три дни по-късно се наложи цялата рота да бъде откарана с линейки. Всички бяха толкова отслабнали, че не можеха да ходят, и страдаха от тежка форма на дизентерия. След преглед лекарите установиха изключително висок брой бели кръвни клетки у всички войници, макар да не можеха да си обяснят защо. Междувременно обсъдихме случилото се и решихме да не подаваме доклад – никой не искаше да се озове в психиатрия, особено като се има предвид, че по онова време никой дори не беше чувал за НЛО. И до днес не знам какво точно беше това. Знам само, че периодично страдам от загуба на памет и обща дезориентация, а теглото ми спадна от 180 на 138 паунда (от 82 кг на 63 кг). Към днешна дата съм с увреждане."
Изследователят на НЛО д-р Ричард Хейнс посещава Уол през 1989 г. и му задава няколко въпроса относно преживяването, което той е имал близо 40 години по-рано. Ето и техният разговор: „Моля, опитайте се да си спомните колко време е минало между момента, в който сте стреляли, и момента, в който сте чули звука от попадението.“ „Доколкото си спомням – секунда или две.“ „Имахте ли главоболие в продължение на около седмица след инцидента?“ „Да.“ „Кога започна то?“ „Започна около ден след контакта с обекта.“ „Какви други неразположения изпитахте през първата седмица след инцидента?“ „Повръщане, стомашно разстройство.“ „Промени ли се апетитът Ви след това?“ „Изчезна напълно.“ „Започнахте ли да пиете повече вода?“ „Мъчеше ме постоянна жажда.“
Информацията на Франсис Уол съвпада по много начини с наблюденията на други очевидци на странни явления: с това, което пилот, прелитащ покрай Чинампо (Северна Корея), видял на 10 март 1951 г., с това, което екипажът на бомбардировач забелязал над Антунг на 24 февруари 1952 г., и с това, което пилот на юг от Чеорвон забелязал на 31 май 1952 г.
ИСТОРИЯ ЗА ЗВЕЗДЕН МЕТАЛ
Всичко се случва през 70-те години на XX век. Едуард Майер, швейцарски фермер с една ръка, твърди, че е имал срещи с извънземни от звездния куп Плеяди. За да подкрепи твърденията си, Майер представя части от различни устройства, както и фотографии на летателни апарати, принадлежащи на тези „плеядианци“. Той показва и изображения на самите извънземни – включително снимка на впечатляваща русокоса жена на име Семясе, която е командир на кораба. Въпреки че красивата Семясе изглежда на възраст между 25 и 30 години, Майер настоява, че тя всъщност е на повече от 300 години – съвременничка на Петър Велики. Той твърди, че тя го е взела на борда на своя звезден кораб за пътешествие сред звездите и дори го е запознала с Исус Христос.
Споровете около „случая Майер“ продължават дълго време. Доказателство за това може да се открие в книгата "Star Years" („Звездни години“), в която журналистът Бари Киндер заключава, че е твърде рано случаят да бъде приключен. Киндер гради аргументите си върху проучвания, проведени от пенсионирания полковник от Военновъздушните сили на САЩ Уендъл Стивънс и братята Елдър, които работят като частни детективи. В продължение на десетилетие Стивънс и неговите сътрудници провеждат множество интервюта с Майер и откриват няколко души, които твърдят, че са видели материални доказателства за съществуването на летателен апарат от Плеядите.
Киндер обаче прояви истински интерес към този „случай“, след като се запознава с докладите на изтъкнати учени, извършили лабораторни анализи на фотографиите и мистериозните сплави, с които разполагаше Майер. Те стигнаха до заключението, че материалите са автентични, което придаде достоверност на разказа на Майер за космически кораб.
Най-силно впечатление на Киндер направиха изводите на химиците относно металите, притежавани от Майер; те бяха категорични, че подобен образец не би могъл да бъде създаден на нашата планета. С течение на времето обаче случаят затъна в неочаквани, съвсем земни усложнения.
Фотографиите бяха остарели, оригиналите липсваха, а нито един от експертите не успя да даде окончателно заключение. Що се отнася до металния образец, той бе „задигнат“ направо от джоба на един от химиците точно в момента, в който той се канеше да го предаде на свой колега учен. Мистериозен метал – и мистериозно изчезване...
ПОСЕТИТЕЛИ В АВСТРАЛИЯ
Заселването на Австралия от европейци започва преди двеста години. Сред първите заселници – повечето от които британски затворници – се появяват разкази за „призрачни светлини“, известни като „Мин-Мин“ (Min-Min). Тези явления се проявявали като светещи сфери с различен цвят и интензивност, които кръжали над земята. Сведения за наблюдение на НЛО, срещи с тях и отвличания на хора датират още от 1868 г., когато се случва забележителен инцидент със земемер на име Бирмингам.
Според разказите той полетял с „машина, която се движи във въздуха и прилича на ковчег“. Друга история идва от семейна легенда, предавана сред фермерите: годината е 1893-та, а мястото – Нов Южен Уелс (в югоизточна Австралия). Един фермер разказвал на всеки, склонен да слуша, че в имота му е кацнало НЛО с дисковидна форма, от което излязъл „човек“ със странно облекло. Тълкувайки погрешно намеренията на австралиеца, който се приближавал към него, „човекът“ насочил към него някакъв вид „фенер“. Неизвестна сила повалила фермера на земята, вследствие на което той загубил съзнание. Когато дошъл в съзнание, и неидентифицираният летящ обект (НЛО), и „човекът“ били изчезнали. Ръката му обаче останала парализирана до края на живота му – била поразена от лъч, излъчен от устройство, наподобяващо „факла“.
През 1931 г. известният пилот сър Франсис Чичестър извършва самостоятелен полет между Нова Зеландия и Австралия. В ясното, огряно от слънцето небе той забелязва ярки светлинни проблясъци. Към него се приближава сиво-бял летателен апарат, наподобяващ „продълговата перла“. Небето иначе е чисто, с изключение на два малки облака, видими далеч встрани. Пилотът разтърква очи в недоумение и маневрира със самолета си, подозирайки, че може би става въпрос за мираж. НЛО-то ту изчезва, ту се появява отново, сигнализирайки за присъствието си чрез светлинни проблясъци. Чичестър забелязва и втори обект, подобен на първия. Първоначално той се пита дали малките облаци просто не приемат формата на летателни апарати – но нима е възможно един облак всеки път да запазва напълно идентични очертания?
1966 г. Местоположение: Куинсланд. Ето описание от официалното разследване на инцидента: „На 19 януари 1966 г., около 9:00 ч. сутринта, Дж. А. Педли – собственик на бананова плантация от Тъли, Куинсланд – забелязва светлосив обект, който не отразява светлината. Той се издига вертикално, след което продължава нагоре под ъгъл от 45 градуса до височина около 30 фута (ок. 9 метра) над блатиста местност, на разстояние приблизително 25 фута (ок. 7,5 метра) от Педли. Издигането е съпроводено от съскащ звук, който отслабва с набирането на височина. Обектът има формата на „две притиснати една към друга чинии“. На мястото в блатото, откъдето обектът е излетял, остава ясно изразено, почти кръгло вдлъбване. Следата е с дължина 32 фута (ок. 9,7 метра) и ширина 25 фута (ок. 7,6 метра). Тревата вътре е притисната към земята в посока, обратна на часовниковата стрелка, а стръковете са изтръгнати с корена. Никъде няма следи от изгорена трева или дървета.
През септември 1980 г. фермер във Виктория е събуден от шум и безпокойство сред добитъка си, който изглежда разтревожен от нещо. Излизайки от къщата си, той забелязва сферичен обект на 150 метра разстояние, който се придвижва на 2–3 метра над земята. Обектът кръжи над резервоар за вода, преди да се приземи наблизо. Фермерът се приближава до обекта с мотоциклета си и спира на около 15 метра от него. Обектът издава силен свистящ звук, което принуждава фермера да запуши ушите си с ръце. Три минути по-късно обектът издаде по-силен звук, издигна се бавно и се отдалечи на изток. След него остана ясно изразен отпечатък – пръстеновидна следа, наподобяваща „поничка“, с диаметър девет метра. Следата беше видима дори година по-късно. След тази среща фермерът се чувстваше зле в продължение на цяла седмица. Най-интригуващото от всичко беше, че един резервоар за вода с вместимост 10 000 галона – над който НЛО-то бе кръжало – беше открит напълно празен.
Инцидентът със семейство Ноулс от 20 януари 1988 г. се оказа изключително сложен и заплетен; той включваше повреди по автомобила им, както и показания от независим очевидец. Няколко австралийски уфолози проведоха разследване. Семейство Ноулс – общо четирима души – пътуваха към Мелбърн през безлюдната равнина Нулабор. Около 4:00 ч. сутринта, докато колата се намираше западно от Мундрабила, Шон Ноулс забеляза ярка светлина пред тях (те пътуваха на изток). Светлината постепенно се приближи, докато семейството успя да различи обект, наподобяващ кокоше яйце, поставено в поставка за яйца. На моменти обектът препречваше пътя. След като друг автомобил изпревари колата на семейство Ноулс, НЛО-то сякаш ги остави на мира и вместо това се насочи към другото превозно средство. Водени от любопитство, семейство Ноулс обърнаха колата си, но НЛО-то вече беше изчезнало. След това, внезапно, докато продължаваха пътуването си на изток, те чуха пращене и осъзнаха, че НЛО-то е кацнало върху покрива на техния седан „Форд“.
Семейство Ноулс съобщава, че неидентифициран летящ обект (НЛО) е вдигнал автомобила им, докато той е бил в движение. Кучетата, които пътували с тях, били ужасени, в купето навлязъл черен дим, а говорът на членовете на семейството се променил и станал по-бавен. Те не знаят колко време е изминало, но в крайна сметка превозното средство било пуснато обратно на земята – ударът довел до спукване на задната дясна гума. Шон спрял колата, а смълчаното от ужас семейство потърсило прикритие в близките храсти.
Петнадесет минути по-късно НЛО-то отлетяло; тогава семейство Ноулс бързо сменило гумата и потеглило. Разказът им бил потвърден от Греъм Хенли – шофьор на камион, който пътувал пред тях. Около 4:00 ч. сутринта той забелязал светлина, наподобяваща „голямо яйце“. Известният американски уфолог Ричард Ф. Хейнс извършил анализ на проби от прах, открити в автомобила, но резултатите останали неубедителни – което е напълно разбираемо, тъй като често е невъзможно да се открият земни аналози или еквиваленти на подобни явления.
Източник: https://4etalka.ru/fantastika/nauchnaya_fantastika/54562/fulltext.htm
ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КОНТАКТ
Пол Стоунхил, директор на център за уфология в Лос Анджелис, е посетил местата, на които са се случили едни от най-убедителните срещи с извънземни цивилизации. Ето неговия разказ.
ИЗВЪНЗЕМНИ В КОРЕЙСКАТА ВОЙНА
Франсис П. Уол, редник първи клас в дивизия на Армията на САЩ, участвал в Корейската война, разказва следното:
„Това събитие се случи в началото на пролетта на 1951 г. Нашето пехотно подразделение беше разположено в район, известен на военните карти като „Железния триъгълник“. Бяхме заели позиции по склоновете на планина, в чието подножие – в долината долу – се намираше малко корейско село на име Чоруон. Беше нощ. Няколко дни по-рано бяхме изпратили хора в селото, за да предупредят жителите, че възнамеряваме да го подложим на артилерийски обстрел. Тази нощ, както и преди, се чуваше грохотът на артилерийски залпове. Внезапно, вдясно от нас и по-ниско, забелязахме слаба светлина, която се движеше по планинския склон и се спускаше надолу. Светлината се насочи към селото – право в зоната, където падаха артилерийските снаряди. След това видяхме как обектът навлиза в самия център на бомбардировката, но въпреки това не претърпя абсолютно никакви повреди.
Бяха изминали около 40 минути. Обектът се приближи към нас и включи ярка, трептяща зелена светлина. Изглеждаше сякаш вибрира, макар че в действителност пулсираше светлината, която излъчваше. Трудно е да се каже колко голям беше обектът – нямаше с какво да го сравним, а и имаше странна форма. Поисках разрешение от лейтенант Еванс да открия огън по него с пушка М-1, заредена с бронебойни патрони.
Стрелях и уцелих обекта; чух металния звук от удара на куршума в него. Не знам как да си го обясня – как куршумът ми би могъл да повреди обекта, след като артилерийските снаряди не бяха успели? Може би около него е имало защитно поле, докато са стреляли с артилерията, което по-късно се е деактивирало, позволявайки на куршума от пушката ми да достигне целта. Така или иначе, обектът внезапно започна да се върти, а светлините му започнаха да премигват.
Той се въртеше хаотично – ту в една, ту в друга посока, сякаш всеки момент щеше да се разбие в земята. След това светлината изчезна напълно за доста дълго време. Изведнъж се разнесе пронизителен звук, напомнящ рева на дизелов локомотив. Веднага след това бяхме подложени на атака – няма друг начин да се опише случилото се. Бяхме поразени от някакъв вид излъчване, идващо от обекта под формата на пулсиращи вълни; тези вълни се виждаха, когато лъчението беше насочено право към теб. Командирът на нашата рота, Еванс, ни заповяда да потърсим укритие в един бункер.
Това беше подземно укрепление, снабдено с малки отвори – амбразури, – през които можеше да се наблюдава какво става навън и да се стреля по врага. Останахме в бункера доста дълго време. През един от отворите видяхме обект, който известно време кръжеше над нас, осветявайки цялата местност със светлината, за която споменах по-рано. Внезапно светлината се наклони под ъгъл от 45 градуса и бързо изчезна. С това всичко приключи.
Но три дни по-късно се наложи цялата рота да бъде откарана с линейки. Всички бяха толкова отслабнали, че не можеха да ходят, и страдаха от тежка форма на дизентерия. След преглед лекарите установиха изключително висок брой бели кръвни клетки у всички войници, макар да не можеха да си обяснят защо. Междувременно обсъдихме случилото се и решихме да не подаваме доклад – никой не искаше да се озове в психиатрия, особено като се има предвид, че по онова време никой дори не беше чувал за НЛО. И до днес не знам какво точно беше това. Знам само, че периодично страдам от загуба на памет и обща дезориентация, а теглото ми спадна от 180 на 138 паунда (от 82 кг на 63 кг). Към днешна дата съм с увреждане."
Изследователят на НЛО д-р Ричард Хейнс посещава Уол през 1989 г. и му задава няколко въпроса относно преживяването, което той е имал близо 40 години по-рано. Ето и техният разговор: „Моля, опитайте се да си спомните колко време е минало между момента, в който сте стреляли, и момента, в който сте чули звука от попадението.“ „Доколкото си спомням – секунда или две.“ „Имахте ли главоболие в продължение на около седмица след инцидента?“ „Да.“ „Кога започна то?“ „Започна около ден след контакта с обекта.“ „Какви други неразположения изпитахте през първата седмица след инцидента?“ „Повръщане, стомашно разстройство.“ „Промени ли се апетитът Ви след това?“ „Изчезна напълно.“ „Започнахте ли да пиете повече вода?“ „Мъчеше ме постоянна жажда.“
Информацията на Франсис Уол съвпада по много начини с наблюденията на други очевидци на странни явления: с това, което пилот, прелитащ покрай Чинампо (Северна Корея), видял на 10 март 1951 г., с това, което екипажът на бомбардировач забелязал над Антунг на 24 февруари 1952 г., и с това, което пилот на юг от Чеорвон забелязал на 31 май 1952 г.
ИСТОРИЯ ЗА ЗВЕЗДЕН МЕТАЛ
Всичко се случва през 70-те години на XX век. Едуард Майер, швейцарски фермер с една ръка, твърди, че е имал срещи с извънземни от звездния куп Плеяди. За да подкрепи твърденията си, Майер представя части от различни устройства, както и фотографии на летателни апарати, принадлежащи на тези „плеядианци“. Той показва и изображения на самите извънземни – включително снимка на впечатляваща русокоса жена на име Семясе, която е командир на кораба. Въпреки че красивата Семясе изглежда на възраст между 25 и 30 години, Майер настоява, че тя всъщност е на повече от 300 години – съвременничка на Петър Велики. Той твърди, че тя го е взела на борда на своя звезден кораб за пътешествие сред звездите и дори го е запознала с Исус Христос.
Споровете около „случая Майер“ продължават дълго време. Доказателство за това може да се открие в книгата "Star Years" („Звездни години“), в която журналистът Бари Киндер заключава, че е твърде рано случаят да бъде приключен. Киндер гради аргументите си върху проучвания, проведени от пенсионирания полковник от Военновъздушните сили на САЩ Уендъл Стивънс и братята Елдър, които работят като частни детективи. В продължение на десетилетие Стивънс и неговите сътрудници провеждат множество интервюта с Майер и откриват няколко души, които твърдят, че са видели материални доказателства за съществуването на летателен апарат от Плеядите.
Киндер обаче прояви истински интерес към този „случай“, след като се запознава с докладите на изтъкнати учени, извършили лабораторни анализи на фотографиите и мистериозните сплави, с които разполагаше Майер. Те стигнаха до заключението, че материалите са автентични, което придаде достоверност на разказа на Майер за космически кораб.
Най-силно впечатление на Киндер направиха изводите на химиците относно металите, притежавани от Майер; те бяха категорични, че подобен образец не би могъл да бъде създаден на нашата планета. С течение на времето обаче случаят затъна в неочаквани, съвсем земни усложнения.
Фотографиите бяха остарели, оригиналите липсваха, а нито един от експертите не успя да даде окончателно заключение. Що се отнася до металния образец, той бе „задигнат“ направо от джоба на един от химиците точно в момента, в който той се канеше да го предаде на свой колега учен. Мистериозен метал – и мистериозно изчезване...
ПОСЕТИТЕЛИ В АВСТРАЛИЯ
Заселването на Австралия от европейци започва преди двеста години. Сред първите заселници – повечето от които британски затворници – се появяват разкази за „призрачни светлини“, известни като „Мин-Мин“ (Min-Min). Тези явления се проявявали като светещи сфери с различен цвят и интензивност, които кръжали над земята. Сведения за наблюдение на НЛО, срещи с тях и отвличания на хора датират още от 1868 г., когато се случва забележителен инцидент със земемер на име Бирмингам.
Според разказите той полетял с „машина, която се движи във въздуха и прилича на ковчег“. Друга история идва от семейна легенда, предавана сред фермерите: годината е 1893-та, а мястото – Нов Южен Уелс (в югоизточна Австралия). Един фермер разказвал на всеки, склонен да слуша, че в имота му е кацнало НЛО с дисковидна форма, от което излязъл „човек“ със странно облекло. Тълкувайки погрешно намеренията на австралиеца, който се приближавал към него, „човекът“ насочил към него някакъв вид „фенер“. Неизвестна сила повалила фермера на земята, вследствие на което той загубил съзнание. Когато дошъл в съзнание, и неидентифицираният летящ обект (НЛО), и „човекът“ били изчезнали. Ръката му обаче останала парализирана до края на живота му – била поразена от лъч, излъчен от устройство, наподобяващо „факла“.
През 1931 г. известният пилот сър Франсис Чичестър извършва самостоятелен полет между Нова Зеландия и Австралия. В ясното, огряно от слънцето небе той забелязва ярки светлинни проблясъци. Към него се приближава сиво-бял летателен апарат, наподобяващ „продълговата перла“. Небето иначе е чисто, с изключение на два малки облака, видими далеч встрани. Пилотът разтърква очи в недоумение и маневрира със самолета си, подозирайки, че може би става въпрос за мираж. НЛО-то ту изчезва, ту се появява отново, сигнализирайки за присъствието си чрез светлинни проблясъци. Чичестър забелязва и втори обект, подобен на първия. Първоначално той се пита дали малките облаци просто не приемат формата на летателни апарати – но нима е възможно един облак всеки път да запазва напълно идентични очертания?
1966 г. Местоположение: Куинсланд. Ето описание от официалното разследване на инцидента: „На 19 януари 1966 г., около 9:00 ч. сутринта, Дж. А. Педли – собственик на бананова плантация от Тъли, Куинсланд – забелязва светлосив обект, който не отразява светлината. Той се издига вертикално, след което продължава нагоре под ъгъл от 45 градуса до височина около 30 фута (ок. 9 метра) над блатиста местност, на разстояние приблизително 25 фута (ок. 7,5 метра) от Педли. Издигането е съпроводено от съскащ звук, който отслабва с набирането на височина. Обектът има формата на „две притиснати една към друга чинии“. На мястото в блатото, откъдето обектът е излетял, остава ясно изразено, почти кръгло вдлъбване. Следата е с дължина 32 фута (ок. 9,7 метра) и ширина 25 фута (ок. 7,6 метра). Тревата вътре е притисната към земята в посока, обратна на часовниковата стрелка, а стръковете са изтръгнати с корена. Никъде няма следи от изгорена трева или дървета.
През септември 1980 г. фермер във Виктория е събуден от шум и безпокойство сред добитъка си, който изглежда разтревожен от нещо. Излизайки от къщата си, той забелязва сферичен обект на 150 метра разстояние, който се придвижва на 2–3 метра над земята. Обектът кръжи над резервоар за вода, преди да се приземи наблизо. Фермерът се приближава до обекта с мотоциклета си и спира на около 15 метра от него. Обектът издава силен свистящ звук, което принуждава фермера да запуши ушите си с ръце. Три минути по-късно обектът издаде по-силен звук, издигна се бавно и се отдалечи на изток. След него остана ясно изразен отпечатък – пръстеновидна следа, наподобяваща „поничка“, с диаметър девет метра. Следата беше видима дори година по-късно. След тази среща фермерът се чувстваше зле в продължение на цяла седмица. Най-интригуващото от всичко беше, че един резервоар за вода с вместимост 10 000 галона – над който НЛО-то бе кръжало – беше открит напълно празен.
Инцидентът със семейство Ноулс от 20 януари 1988 г. се оказа изключително сложен и заплетен; той включваше повреди по автомобила им, както и показания от независим очевидец. Няколко австралийски уфолози проведоха разследване. Семейство Ноулс – общо четирима души – пътуваха към Мелбърн през безлюдната равнина Нулабор. Около 4:00 ч. сутринта, докато колата се намираше западно от Мундрабила, Шон Ноулс забеляза ярка светлина пред тях (те пътуваха на изток). Светлината постепенно се приближи, докато семейството успя да различи обект, наподобяващ кокоше яйце, поставено в поставка за яйца. На моменти обектът препречваше пътя. След като друг автомобил изпревари колата на семейство Ноулс, НЛО-то сякаш ги остави на мира и вместо това се насочи към другото превозно средство. Водени от любопитство, семейство Ноулс обърнаха колата си, но НЛО-то вече беше изчезнало. След това, внезапно, докато продължаваха пътуването си на изток, те чуха пращене и осъзнаха, че НЛО-то е кацнало върху покрива на техния седан „Форд“.
Семейство Ноулс съобщава, че неидентифициран летящ обект (НЛО) е вдигнал автомобила им, докато той е бил в движение. Кучетата, които пътували с тях, били ужасени, в купето навлязъл черен дим, а говорът на членовете на семейството се променил и станал по-бавен. Те не знаят колко време е изминало, но в крайна сметка превозното средство било пуснато обратно на земята – ударът довел до спукване на задната дясна гума. Шон спрял колата, а смълчаното от ужас семейство потърсило прикритие в близките храсти.
Петнадесет минути по-късно НЛО-то отлетяло; тогава семейство Ноулс бързо сменило гумата и потеглило. Разказът им бил потвърден от Греъм Хенли – шофьор на камион, който пътувал пред тях. Около 4:00 ч. сутринта той забелязал светлина, наподобяваща „голямо яйце“. Известният американски уфолог Ричард Ф. Хейнс извършил анализ на проби от прах, открити в автомобила, но резултатите останали неубедителни – което е напълно разбираемо, тъй като често е невъзможно да се открият земни аналози или еквиваленти на подобни явления.
Източник: https://4etalka.ru/fantastika/nauchnaya_fantastika/54562/fulltext.htm