В статия публикувана в http://www.monitor.bg се описва следната история:
Сред местните якути мястото е известно под името "Гнездото на огнения орел". Там сега е засечена силна магнитна аномалия. Най-напред е установено, че под кратера има високо съдържание на феромагнитни вещества, например желязо. Откъде са попаднали те? Научните версии са две или нещо е паднало от небето, или металът се е появил от земните недра при изригване на вулкан. И двете версии обаче имат недостатъци. Първо Патомският кратер не прилича на тези, които остават след падане на метеорит. Второ в района няма нито повърхностни, нито подземни вулкани. Най-близо до обяснение са стигнали учените от руския Институт по проблемите на механиката. След серия експерименти те установили, че причина за аномалията действително е тяло, което е паднало от небето То обаче не е метеорит, а някакъв обект със свръхтвърдост.
От години в Института по проблемите на механиката изследват удари на падащи твърди тела с голяма скорост в земната повърхност. Това е правено по поръчка на военните, които се интересували от съприкосновението между Земята и балистичните ракети, обяснява шефът на лаборатория в института д-р Игор Симонов.
Учените получили снимки на кратера и решили да проверят дали той не е от удар с тяло, което не е метеорит. Така стигнали до извода, че той е от удар с цилиндрично тяло, с много голяма твърдост и плътност. Според тях, ако тялото беше кръгло, нямаше да стигне до такава дълбочина в земята и да изхвърли толкова пръст и пепел.
Въпреки това учените не могат да си обяснят произхода на цилиндричния обект.
Може да се каже само, че след като кратерът е уникален феномен, вероятно е възникнал от някакви изключителни причини, твърди д-р Игор Симонов. Самият факт за образуване във Вселената или Слънчевата система на подобно тяло не противоречи на науката. Така че е не е задължително да се търси връзка с НЛО и други екзотични версии.
По първоначалните проучвания металното тяло е с размери 6-16 метра и диаметър около 3 метра. Изследванията са показали, че взрив не е имало и обектът е останал цял, но се забил в земните недра на дълбочина от 100 до 300 метра. Подобни изводи са направили и изследователите от експедицията "Патомски кратер-2006". Проблемът пред учените сега е как да бъде извадено странното тяло.
Има и други версии за произхода на това тяло. В http://www.astro.bas.bg се предлага друга хипотеза:
През 1991 година вестник 'Комсомольская правда' помества сензационно съобщение за открития от професионалния ловец В. Воронов необичаен кратер, намиращ се в абсолютно
безлюдна и почти непосещавана от хора област в тайгата, на около 50 км от най-близкото населено място - село Перевоз.
Въпросният кратер е на около 100 километра от мястото на Тунгуската катастрофа и на 700 километра западно от друг
подобен нему кратер, открит от съветския геоморфолог Колпаков.
Този втори кратер се намира близо до реките Голям и Малък Патом - притоци на Витима (Угрюм- река), откъдето получил и името си.
Патомският кратер е повече от странен. Диаметърът в основата на вала му е около 200 метра, а височината - около 20 метра, диаметърът на вала в горната част е 86 метра, а в самия център на вала на кратера се намира възвишение с диаметър 35 метра и височина 6 метра. За разлика от типичните метеоритни кратери Патомският кратер не е отрицателна форма на релефа, а положителна. Това ще рече, че ако при метеоритните кратери дъното е под
средното ниво на околната земна повърхност, както и при кратерите от артилерийските снаряди, то при Патомския
кратер дъното е знаително над средното ниво на същата.
Прецизният анализ на възрастта на земните насипни породи на Патомския кратер показва, че годината на неговото образуване е 1908! И във връзка с това не можем да не споменем и следното крайно интересно обстоятелство: Когато на 30 юни 1908 година жителите на селищата от района на Лена видели огнено-прашния фонтан издигнал се чак до стратосферата, то в същия район е работила експедиция на Руското Географско общество под ръководството на А. Макаренко. В записките от неговия дневник за катастрофата няма нито намек за подобно явление, т.е. огнения стълб е бил наблюдаван само от жителите в района на река Лена, но не и само на няколоко стотин километра оттам.
Това навежда на мисълта, че поначало огромното тяло, пръснало се в атмосферата е дало началото на множество късове, които се разлетели над огромен район в различни посоки, т.е. на последния етап различни наблюдатели дават различни сведения за посоката на движение на наблюдавани Р А З Л И Ч Н И късове на кометното тяло - едни говорят за движение от юг на север, други за югоизток-северозапад и т.н. Оттук се и появяват спекулациите, че Тунгуското тяло 'маневрирало' непосредствено преди катастрофата, а оттам се прави и предположението ,че е било извънземен космически кораб.
Геолозите считат,че кратерът необичайната форма и структурата на материала от кратера край Патом и кратера на Воронов е резултат от падането на тела, състоящи се предимно от лед, което пък като се има предвид тяхната възраст води до карти ната на огромния Тунгуски леден метеорит с обем около 200 хиляди кубически метра, разпаднал се над Централен Сибир на голям брой късове с различна големина. По-големите от тях, достигайки до повърхността при наличието на интензивен процес на изпарение са дали началото на странни кратери от типа на Вороновия и Патомския.
Тъй като подобни ледени тела са сродни на кометите, то можем да приемем като най-вероятна тезата, че Тунгуското тяло е било малка комета с диаметър около 50 метра , вероятно къс от намираща се в този момент близо до Земята друга по-голяма комета. По това време най-близо до нашата планета е била кометата Енке и затова Тунгуското тяло се свързва с нея.
Напоследък обаче се появи прелюбопитната хипотеза, според която
Тунгуското тяло е било къс от Халеевата комета, но по
наше мнение това не е много вероятно.
Почти сигурно е обаче, че кратерите на Воронов и Патомския трябва да се класифицират в новия тип - кометни кратери.
Вероятно в сибирската тайга има още десетки такива, които пазят спомена за красивото и страшно събитие от 30 юни 1908 година.