Такива паметници са регистрирани от теренни експедиции и проучвания в и Западните Родопи, в Трънско, Бургаско, и др. В. Фол свързва тяхното изсичане пряко с обредните действия на древните траки, които са пряко отражение на почитта им към Слънцето в определена точка, смятана за негово благоприятно присъствие. Появата на Слънчевият диск върху салата показва соларно-хтоничната връзка, която лежи в основата на религиозните вярвания на траките. Водещо божество е Богинята майка - Земята, която самозачева и ражда Сина-Слънце , който е и неин съпруг . Вероятно обредите им пресъздават митологичните представи на древните за свещения брак, който се осъществява всяка година, в строго определен ден /когато Слънцето е в кулминация/, на върха на някоя скала, която се откроява и доминира над терена и с раждането на Бога – Слънце. Дискът е слънчевият знак, соларният код на Божеството.
През нощта на същото това място траките запалват огньове, огънят е другата хипостаза на Сина. Димът от запаления свещен огън се издига високо в небесата. Жертвеното животно /най-често това е бик/ е разчленено на седем части и вкусено сурово от участниците в ритуала, така както Дионис Загрей е разкъсан от титаните. Тези свещенодействия са придружени с възлияния, с пеенето на химни-молитви към космическото божество и гадаенето на неговата воля. Богът през нощта е видян като Дионис Загрей, а като Дионис-Сабазий той отново ще се прероди и ще поеме по небесния си път. И така светът е прероден, а от свещения брак между Богинята Майка /скалата, планинския връх, утробата на пещерата/, и Сина - Слънце ще се роди синът на сина, тоест царят-жрец. По този начин ще се осигури вечната хармония между света на хората и света на боговете.
Източник: http://bg.astronomy.wikia.com