ЧОВЕКЪТ-ОНОВА, КОЕТО НЕ СЕ ЗНАЕ

[cviatkoiordanov]

ЧОВЕКЪТ - ОНОВА, КОЕТО НЕ СЕ ЗНАЕ.

За човека се знае какво ли не. Информацията, за това “ чудо на Природата” е толкова голяма и толкова разнообразна, че ако решим да я мерим в компютърни мерни единици, тя ще обхваща може би хиляди гигабайта. И все пак най-важното не е ясно: от къде сме се пръкнали в този си вид и от кога съществуваме като такива. Нарочно не използвам думите хомо сапиенс, хомо еректус и така нататък, защото за мен / пък и не само за мен / е смешно да се твърди, че разумният човек е произлязъл от вид маймуна, чрез мутация на генната матрица – ДНК. Такива сложни неща не стават случайно. А че човек е нещо много сложно, една невероятна вселена от атоми, молекули и какво ли не още / енергийни плетеници от връзки и закономерности /, за които ние си нямаме и понятие, се знае от отдавна.
Материалистите не признават факта, че освен биология съществува и душа, която е независима от веществения носител-тялото, а теистите, казват точно обратното – биологичното тялото е само обвивка на човека: съществуват още човешки тела, като астрално / енергийно/, ментално, духовно и така нататък, подчинени на други вибрационни закони, които са истинските носители на човешката същност – съзнание, разум, желания, емоции, воля, чувства - свързани с най-фината информационна същност на енергията наречена мисъл, за която времето и пространството не важат.
За това кое е вярното, кое е истинското, са се водили войни, гинели са хора, което, разбира се, е най-страшното, което човек в своята многовековно съществуване е измислил. И за да не бъда голословен, ще спомена само за милионите жертви на инквизицията през средните векове, геноцида на американските индианци, извършен при налагане със сила на католицизма в Америка или страшната братоубийствена война в Русия и съседните на нея страни през 1917 година, довела до насилствено създаване на атеистичния Съюз на съветските социалистически републики. Разбира се, по малките регионални конфликти не ги споменавам, но тях ги има и днес. / южноамериканските марксисти, войните в близкия изток и т.н. /
Невероятно, но факт – за изминалите десетки хиляди години, човекът нито е поумнял, нито си е направил равносметка от случващото се с него до сега. И тук може да се направи първия, малко неочакван, но верен извод: Човечеството, като колективна /расова/ популация няма защита, каквато има при животните. Всеизвестно е, че при тях няма масово взаимно избиване на индивиди от един и същ вид.
Има още много неща, които могат да се кажат по този въпрос, но сега ще говорим за друго.
Става дума за днешната, така наречена арийска раса на Човечеството.Ако питате сериозни ортодоксални учени, те ще ви кажат, че е имало само една човешка раса и тя е произлязла от маймуните. Други, не по-малко известни учени, казват точно обратното – маймуната е произлязла от човека, като доводите за такова твърдение не са по слаби от тези на първите.
Обикновеният любознателен човек просто се чуди на кого да вярва. И ако няма повече информация, той приема аt hoc онова което му е съобщено по-напред и като правило казано от “авторитетен” учен.Или си казва: философията не ме интересува. Макар това да не е никаква философия, а познания от първостепенна важност.
Като човек, рожба на днешната цивилизация и аз бях възприел материалистическата теза за вярна, макар и да не бях много убеден, че тя е истинската. Но когато се запознах с така наречената “ лъженаука”, с езотеричните познания, водещи началото си още от Хермест Трисмегист че и преди него, с източните религии, описани подробно от Елена Блаватска / “ Разбулената Изида” и “Тайната доктрина” /, индийските “ Веди”, “ Марабхарата”, или с написаното от Алис Бейли продиктувано от Тибетеца и когато узнах, че са разчетени хилядите египетските надписи оставени по древните строежи из долен Египет, че и със съвсем съвременни нестандартни трудове на известни учени, някои от които нобелови лауреати, започнах сериозно да се замислям и да си задавам въпроса: къде е истината.Прочетох няколко пъти и Библията, но това като че ли замъгли още повече нещата.
Оформиха се три направления на познания, които меко казано, бяха пълна противоположност едно на друго: Библията твърди, че Бог е създал човека от кал и то в недалечно минало - само преди няколко хиляди години, езотеричните учения, разобличават, авторите на Закона / Стария завет/, като с факти доказват, че те просто са преписали постулати и истории от по-стари религиозни учения или такива притежание на съседните народи, а материалистите, отхвърлят и двете, обявявайки ги за лъжливи или породени от митове и легенди. Няма Бог, нито Богове - казват те - има само Човек създаден случайно в продължение на три-четири милиона години, и пак, благодарение на случайността, става “ Венец на природата”.
За съжаление ортодоксалната наука упорито поддържа тази теза, не хвърляйки дори поглед към “лъжливите” учения, за които вече стана дума.Че каква е тогава разликата от средновековната църковна догма за божествения произход на света с център Земята, властвала 1000 години и днешната парадигма на класическата наука? Никаква.
За щастие вече не всички учени се взират само в онова, което може да се види и пипне, обръщат поглед назад и се замислят, задавайки си въпроса: дали няма и нещо вярно в “ лъжливите” езотерични учения създадени в миналото или що за феномени са необяснимите явления съществуващи и днес.
Често пъти съм си задавал въпроси, на които още няма ясни отговори. Да речем, защо жреците в древен Египет са криели познанията си от “широките народни маси”, тоест от населението? Не е ли било по-добре повече хора да имат допир до техните тайни - а те не са били никак малки - с оглед на това да се доразвият и обогатят с още повече такива? С други думи да постъпят така както става днес. Фактите, обаче показват, че те са били по-умни от нас. Не е лъжа, че днешните големи открития, /ще изброя най-фрапиращите,- получаване на атомната енергия, взривно или за мирни цели, невероятния бум в комуникационните технологии, създаване на замърсяващи индустриални технологии, автомобилна индустрия с нейните стотици милиони автомашини, безконтролното размножаване на човечеството и така нататък /, са много опасни за бъдещето ни, водещи дори до унищожение на Земята. Кой може да спре това показно самоубийство? Никой. Излиза, че жреците са били много прави.
Сегашното човечество се държи като малоумник. Играе си с опасни “играчки”, без да разбере какви ще бъдат последствията за него. А за биосферата на планета, която е от жизнено значение за неговото съществуване, въобще не се замисля. Когато горите бъдат изсечени, въздухът замърсен до степен на необратимост, кислорода намалее, течните горива изчезнат, повърхността и ще заприлича на бойно поле: милиони коли изоставени, стотици милиони километри асфалтирани пътища обрасли с буренак, скелети на животни и хора навсякъде, замрели градове, тук там движещи се като призраци гладни хора и животни, търсещи нещо за ядене.
Картината може да е апокалиптична, но тя ще се случи до стотина или двеста години, ако не стане някакво чудо.
Такива неща са се случвали. Не случайно някои, не без известни учени, предупреждават, че всяка цивилизация има една и съща участ: възникване, бърз възход и внезапен срив.
Днес въпросът е не дали можем да избегнем спада, а дали може човечеството да оцелее изобщо.
Все пак да не се отчайваме.
В противовес на ортодоксалната наука, има информация и факти, които показват, че човечеството не веднъж е изпадало в критични ситуации и е намирало начин да оцелее. Но преди да разберем как е ставало това, нека да видим, коя е най-правдоподобната версия за неговото създаване.
За мене това не е нито библейската, нито материалистическата. Твърде наивно е да се мисли, че Бог или неговите подчинени, биха могли да създадат Вселената само за някакви си шест дни. Освен ако тези дни не са имали продължителност милиони земни години. А пък да се мисли и вярва, че Човечеството и всичко което го заобикаля е създадено случайно, е направо смешно. В Природата няма случайни неща.
Следователно, както вече читателят се досеща, приемам третата версия.Много съвременни изследователи и то учени от световна класа, не само я приемат, но се опитват по научен път да я обосноват. Особено фрапиращи са доказателствата на учени, като акад. Г. И. Шипов, акад. Акимов, американският професор Пенроуз, или англичанинът Джон Бел с неговите прочути изследвания обобщени като “теорема на Бел” и доказващи, че във Вселената съществува нелокална връзка, която по същество е т. н. магическо мигновено взаимодействие. Нещо повече: доказано е, че тази нелокална връзка не води до загуба на енергия. За ужас на крайните материалисти, физикът Д. Бом опитно потвърждава теоремата на Бел, което ни кара да се замислим, дали древните “специалисти” по Човечеството не са знаели нещичко и по този въпрос.
Към трудовете които вече споменах, могат да се причислят и съвсем съвременни издания, като научните изследвания на проф. Мулдашев свързани с многократните му пътешествия из Индия, Тибет и Непал. описани в няколко тома. Там той се докосва до нещо уникално, до познания за генофонда на Човечеството.Разбира се, много хора няма да повярват, че съществува такъв, фактите обаче говорят друго. Многобройните срещи на проф. Мулдашев с пазителите на този генофонд, някои от които световно известни учени, показват, че това не са празни приказки и че си струва труда да се запознаем с тях.
Когато сравних, написаното по тази тема взето от различни автори, а именно от къде произлизаме, се оказа, че то сочи един и същ път: днешното човечество има дълга история, създадено е от Всемирния разум и води началото си от други раси, за които почти нищо не знаем.
Нека накратко да проследим хронологията от соченото от тези източници начало – 813 000 години преди днешната дата./ от Големия всемирен потоп /
Висшият разум / Универсума/ задава програма, закодирана в енергийните полета на вакуума и тя чрез използване на материята, започва да оформя кълбо от информационна енергия, което се развива в определена насоченост. В това светещо кълбо е имало само наченки на хипоталамуса, посредством който то е поддържало връзка с висшия разум – получавало е информация от него и е изпращало такава. Това е ставало посредством усукващи /торсионни/ полеви връзки, които съществуват и днес. Тези полупрозрачни духове, са се размножавали по най-опростения начин- чрез деление и за кратко време запълнили доста “ жизнено” пространство около и на Земята, тъй като условията са били подходящи за тяхното размножение и развитие. Висшия разум вкарва последователно нови информационни програми в тях, с които се създават подходящите следващи енергийно материални възли всеки един с определени функции. Започва се и постепенно уплътняване на материята, тъй като и самата земя вече е оформена като плътно тяло.Така се създават първите разумни същества наречени лемурийци. Връзката с Висшия разум е още много силна, хипоталамуса се усложнява и осигурява непрекъсната енергийно информационна връзка със Създателя. По следващите лемурийци, са имали все още сигурна пси връзка с Невидимия свят от където са получавали почти всичко – енергия, съзидателна информация, даваща им възможности за развитие. Въпреки, че са били с огромни размери, от тридесет до петдесет метра, поради малката им плътност, респ. тегло, те са се реели над земните ширини и простори, тъй като преодоляването на земната гравитация за тях не било проблем.
Постепенно тези ефимерни същества започнали да стават по-наситени енергийно/ по уплътнени/ и за да оцелеят започват да се приспособяват към съществуващите земни условия.Размерът им намалява, но все още били доста големи. Понеже връзката с Висшия разум не е престанала, той взема мерки по оцеляването на вече полууплътнените същества. Те трябвало или да останат енергийни разумни същества или да се променят кардинално, тъй като и земните условия се променяли динамично.От този момент започва и еволюцията на Човечеството. Знаем, че еволюцията не е нищо друго освен подбор и приспособяване на даден индивид към околната среда, с една единствена цел – оцеляване.
Някои от съществата предпочели да стоят по-далеч от земните условия. Те са си запазили стария начин на съществуване – възпроизводство, енергийно захранване и торсионната информационна връзка с Висшия разум. Това са т.н. ангели, които ги има и днес./ Виж статията “ За НЛО, още и още. Защо?” /
Други, чиито промени са тръгнали към уплътняване, вече не могли така лесно да се отделят от земната повърхност / гравитацията започва да играе съществена роля/ и това наложило приспособяване им вече към чисто земните условия. С помощта на връзките, което все още съществували с Висшия разум, тези същества-мутанти са могли да преодоляват земното притегляне, да влияят на гравитацията, използвайки я за собствени цели, а това е било от съществено значение за стабилизирането им като разумни земни същества. Така се създава лемуроатлантската раса.
Много хора не приемат, че е съществувала такава раса, че това са измислици на древни философи, или пък на днешни шарлатани, но фактите, че такива същества е имало, са толкова убедителни, щото да се отричат е просто невъзможно.
На 14 октомври 2004 година по сателитния телевизионен канал “ Дискавъри” –/sciеnce/, беше показан филм /“ Загадката на пустинните мумии”/ за откриването на някаква общност от хора, чиито останки, по-точно мумии, били намерени в обширна област между западен Китай и на север от Тибет. Особеното тук бе, че този древен народ е нямал нищо общо със своите съседи – китайци, непалци, тибетци. Били са високи, видът им бе европеиден и изобщо не приличаха на монголоиди или хора от жълтата раса. Никой от местните жители не знае от къде са дошли и кога са се заселили по тези земи. Съвременните изследвания на проби от ДНК, направени от италианският професор Паоло Франколачи в Станфордския университет – Калифорния, взети от намерените мумии показват, че те са на около 4-5000 години. Например, така наречената “Красавицата от Люлан”била на 3500 години. “Човекът от Черчен” датира от преди 3200 години. А възрастта на една мумия на дете била определена на 4000 години Данните бяха потвърдени и от китайски учени от гр. Синцзян.
Тези мумии не приличат на египетските например, където обработката е била твърде сложна. При тях не е имало предварителна обработка. Намерени са така, както ги е сварила смъртта. Дори са били и с дрехите от ежедневието.И точно тези дрехи / и предмети/ показваха, че освен всичко, те са били и изкусни майстори. Показана бе торба изплетена от слама, която сякаш бе направена току що от майстор-художник. На една мумия бе открит зараснал разрез на гръдния кош и зашит с конски косъм, вероятно направен при оперативно лечение. Че това е разрез от операция, потвърдиха и китайски учени, които информираха, че има открит древен ръкопис в който се давали точни сведения как са правени тези операции.
Беше ми интересно да гледам хора живели преди хиляди години. Казвам “хора”, а не скелети, защото мумиите бяха удивително запазени. Учените предполагат, че съхранението им е станало поради сухия климат в този район, пясъка и пустинните условия не даващи възможност за развитие на микроорганизми.Телата бяха просто изсушени. Още от пръв поглед си личеше, че външния вид на тези хора няма нищо общо със заобикалящите ги народи.
Но кои са били те? И какво са търсели тук, между чуждите им по манталитет, външен вид и характер племена? И ако са дошли от някъде, то как са го направили?
В същия този филм показаха археолога Дейвид Антъни, който твърдеше, че това са европейци пристигнали тук на коне, тръгнали от днешната европейска част на Русия.Твърдението му се базираше само на това, защото в Предуралието бил намерен скелет на кон, датиращ от преди 5000 години, който бил опитомен и язден. Тази версия за мен е доста неубедителна, защото дори и да е така, то едва ли тези европейци биха тръгнали на изток, където природните и географски условия са много по-сурови от природата на Европа. Даже да са ползвали коне за яздене то преминаването на 5-6000 километра през суровите условия на Азия не е никак лесна работа.Така, че аз лично не приемам тази версия.
Известно е, че историческата хронология на китайската народност датира от много отдавна. Някъде от към 5-6000 години. Някои документи от онова време ни съобщават, че не далеч от западната китайска граница и на север от Тибет живее народ, който не прилича на тях и който има удивителни умения, възможности и апарати. В тибетските писмени хроники, също има писано за тази загадъчна общност. Възможно е там да има много повече подробности, но хрониките не са проучени достатъчно. Учените, които изследваха откритите мумии, също не бяха наясно що за народ са били хората живели в близост до Китай.
Интуицията обаче ми подсказваше, че все някъде някои е знаел нещичко за тези европейци, живели почти в центъра на Азия.Трудността идва от това, че дори и да има такива данни, то те са пръснати на различни места, и трудно се свързват поради отдалеченост във времето и географските ширини.Точно и за това учените, които изследваха мумиите не можеха да кажат от къде е дошъл загадъчният народ.
Един ден, месец след като гледах филма за азиатските пустинни мумии, случайно прочетох следния любопитен материал в столичен седмичник. Цитирам дословно.
“Италианският историк Колосимо в труда си “Земята не познава времето” разказва, че на юг от планинската верига Кун Лун, северен Тибет живял народът Синг Ну, който се преселил тук от Персия. Според тибетските хроники този народ владеел невероятни научни знания, умеел “да лети до звездите”, където имал свои колонии.През 1725 година християнският монах отец Диопарк посетил развалините на столицата на Синг Ну и видял останки от съоръжения, чиято вътрешност била облицована от хиляди сребърни пластинки изпъстрени с неразбираеми знаци. Отец Диопарк видял и камък, наричан от местните хора “ лунен”, който бил донесен от ”звездата на боговете”. Описал цвета му като нереално бял, а по повърхността му имало изображения на неизвестни цветя и животни.”
Не ще и дума, че описанието на италианският историк за народа Синг Ну, само по себе си е крайно интересно, но ако го съпоставим с откритието на мумиите от съвременните археолози и писаното в китайските и тибетски хроники, то картината започва да придобива по-конкретен вид: първо, става ясно че наистина този народ няма нищо общо с местните племена и че е дошъл от запад – Персия. Второ, че е имал невероятни способности и възможности.
Но пък сега можем да си зададем въпроса : а от къде е дошъл в Персия? Защото, древната история на тази страна е достатъчно известна и никъде никой не е писал за персийско племе притежавало такива способности.
Смятам, че този народ е нямал нищо общо и с персийците и е напуснал страната им страхувайки се, че ще бъдат избити, заради това, което са можели и правели. Колкото и да са се прикривали и пазели в тайна способностите си, все пак възможно е персите да са подразбрали някои неща, а това вече било опасно за съществуването на малобройния тайнствен народ. Затова и отиват в страна почти ненаселена и със сурови условия за живот за обикновения човек. Но те не са били като другите хора. За тях проблемът с изхранването почти не съществувал, защото са могли всичко.Твърде вероятно е някои от тях, например жреческото съсловие, да са били в състояние да материализират онова, от което са се нуждаели. Възможно е да са получавали необходимата им за съществуване енергия направо от слънцето и от Космоса. Близко до ума е, че връзката с Космоса означава и връзка с Висшия Разум, тоест информацията им за правене на “чудеса” е идвала направо от по-висши цивилизации.
И все пак продължаваме да си задаваме въпроса: щом не са били перси, то те са дошли от някъде в Персия. Естествено, не от изток, а от запад. Но от къде точно? И защо? Нима не са имали своя родина? Едва ли номадски племена са могли да имат такива фантастични възможности и да контактуват “със звездите”.
В началото на този материал споменах за произхода на сегашното Човечество.И че е имало време, когато древните човешки същества са имали непрекъсваема връзка с Висшия разум, били са много по-различни от днешните хора. Казах, че предшественици на днешната, арийска, раса са били атлантите. Преди тях на Земята са живеели лемуроатлантите. А те са наследници на лемурийците, за които обясних как са се появили на земното кълбо. Разбира се, за това е писано много по-подробно в древни и не толкова древни ръкописи и книги, някои от които са достигнали и до наши дни.Особено много данни има за атлантската раса. Имената си тези народности са получили от островите-континенти на които са живеели или може би обратното – не се знае, но това не е толкова важно.
За атлантите е известно, че техните прадеди са дошли от “ звездите” и са се заселили на прекрасния остров Атлантида, намиращ се в днешния Атлантически океан, някъде между американския континент и Африка. И че преди 50 – 60 000 години, този остров започнал да потъва. Причините за това са били от различно естество – една от тях е, че това е станало в резултат на война между земните атланти и звездните им събратя. Така или иначе на острова започнали страхотни катаклизми и това принудило някои от атлантите които са имали възможност, да го напуснат. Една част от тях тръгва на запад, а друга към най-близката стабилна суша – Африка. Естествено, те носели и знанията със себе си, а вероятно и уреди и технологии, за които местните племена не са имали и понятие. Един от първите атлантски учени, за който се знае със сигурност че е съществувал, е Хермест Трисмегист. Той се заселва в Египет, и оставя на този народ над хиляда научни труда.
Някои от пристигналите в Египет атланти продължили още по на изток, като се разделили на два клона: едните тръгват към днешна Индия, а другите продължават направо, установявайки се между многобройните племена населяващи днешен Иран, Пакистан и Централна Азия, дори някои се заселват и на Балканския полуостров. За това пишат много древни автори, но най-добре е проследен техния път в трудовете на Елена Блаватска, и на някои древни гръцки писатели / Платон/.
Ето, че пъзела започва да се нарежда и става ясно, кой е бил този загадъчен народ оставил откритите днес мумии на север от Тибет и Западен Китай, който е имал “ връзка със звездите”.
Може някой да не приеме тази версия като достоверна, но това са фактите, а те не са за пренебрегване.
Другата версия е, че това са били хора от митичната страна Шамбала, за която доста подробно се пише в книгите на Блаватска, на Николай Рьорих и на Алис Бейли. Не е тайна, че както Елена Блаватска, така и английската писателка А. Бейли, са получили знанията си от “посветени”, тоест от същества от по-висша цивилизация. Например, “Тибетеца”, който е “продиктувал” повече от трудовете на А. Бейли, сам казва от къде идва от време навреме на Земята.
Днешните учени не се замислят, защо нашите праотци са предпочитали да строят своите дворци, гробници и монументи от камъни и то не от такива, които ние днес използваме, тоест са по човешките възможности като тегло, а от огромни блокове, понякога тежащи стотици тонове. Питаме се как са били в състояние не само да ги преместват, но и да ги вдигат на големи височини. За това или няма отговор или наивно обясняваме с методи, които направо са смешни. А истината, според мен е следната: майсторите-строители са били атланти или техни потомци, които са използвали методите на своите деди / съсредоточаване, произнасяне на вълшебни думи, пеене на мантри, чието смисъл са знаели само те и т.н. /, чрез които се давало възможност да се преодолява гравитацията и да се влияе върху камъка като се размеква.За нас сега това са чудеса, но за времето си това са били неотменни строителни похвати.
Техни строежи могат да се видят и днес пръснати по целия свят. Достатъчно е само да посетим Мексико, Южна Америка – Еквадор, Колумбия, Перу или Индия, Камбоджа и съседните им страни и Близкия изток – Египет и Ливан. Та кой не е чувал за Баалбек, град в днешен Ливан, където се намират прочутите каменни плочи. Те не само са обработени на друго място, но и пренесени до сегашното им местоположение и прецизно подредени една до друга, независимо че са с размери: дължина 20 метра, височина 4 метра и ширина 5 метра, всяка едно тежаща около 1500 тона. Днес, въпреки големите технологични постижения на човека, все още няма устройство, което е в състояние да повдигне дори на милиметър такава тежест.
А това, че са били възможни атлантските похвати в строителството може да се докаже и днес.
В Индия – страната на хилядите загадки – има един човек, жив, роден от плът и кръв, който притежава необикновени способности. Името му е Сатия Саи Баба, но индийците го наричат живият Бог на Индия. И с основание. Този човек “може всичко”, но аз ще приведа само един единствен случай, който се отнася към нашата тема за необикновеното строителство на атлантите.
При строежа на ашрама (комплекса от сгради), се наложило да бъдат принесени и поставени на определеното им място огромни бетонни плочи, но в момента нямало подходящо техническо оборудване. “Тогава (цитирам очевидец) под ръководството на Сатия Саи Баба започнахме да пеем мантри. Грамадните плочи сами се откъсваха от земята и заемаха определените им места. Сред нас имаше хора, които не вярваха на Учителя, но след случилото се, в тях не остана и капка съмнение в божествеността му”
Така, че да се отрича нещо, само защото за някого е необикновено или невъзможно (от негова гледна точка, разбира се), въпреки очевидността на фактите, е най-малко казано невежество.
Хората са склонни, да не вярват много-много, когато чудеса се вършат от един единствен човек, па макар и обожествен. Затова ще разкажа за още един случай, случай на необикновено строителство, станало също в наше време.
В началото на двадесети век, латвиеца Едуард Лийдскалкин, прави съобщение, че е узнал тайните техники на келтите и египтяните. През двадесетте години на ХХ век емигрира във Флорида – САЩ. И тук започва странната си кариера на строител на мегалити. Работи тайно зад двуметров зид. Там създава своя приказен свят от каменни цветя. Блоковете, които обработва с инструменти от дърво и старо желязо, са по тридесет тона.В центъра на двора издига огромен осемметров обелиск от един единствен блок.Изгражда изкуствена пещера на “Златокоска и трите мечки”. От един единствен каменен блок изработва маса с формата на щата Флорида, а около нея изработва и подрежда каменни столове. От камък прави спалня, бебешко креватче и други предмети с общо тегло 1100 тона. Но най-красивата му изработка е входната врата на комплекса. Въпреки огромната си тежест, тя се отваря и затваря с лекота, благодарение на специална въртяща се ос.
След много години прекарани в самота, Едуард Лийдскалкин, си избира друго място за живеене – до магистралния път за Маями. Наемайки товароподемна техника и работейки нощем, тайно премества мегалитния си строеж. За хората, неговият каменен дворец се превръща в страхотна атракция, но наблюдавана единствено отвън.
Когато зяпачите го питали за метода на работа и как е построил всичко това, Едуард Лийдскалкин, отговарял скромно, че” пеел на камъните” от което те ставали леки.
Самият Лийдскалкин обяснявал метода си със силата на магнетизма. Даже написал поредица от книжки за това. Разбира се, това негово обяснение било модно за времето си, но наивно. Магнетизма е сила от съвсем друго естество.
Най- вероятно и той, като Сатия Саи Баба, чрез мантрите да е влияел на самото пространството заемано от мегалитите, а оттам и на гравитацията на камъка.
Както и да е, потвърждава се факта, че има начин да се въздейства на гравитацията,респ. на теглото на предметите.
През 1951 година Едуард Лийдскалкин умира, а с него си отива и тайната за обработка на мегалитни съоръжения, посредством пеене на мантри.
Ще завърша настоящия материал с информация, за която читателят си струва да знае Тя наистина звучи фантастично, но като се има предвид, че е документирана и проверена, на нея не може да не се вярва. Става дума за следното:
Хуан Мориц, археолог - аржентинец по произход, живеещ дълги години в Еквадор и Перу, преди тридесетина години патентова откритие и го заверява нотариално в съответното министерство на Еквадор, съгласно законите на тази страна. В патента се казва, че господин Хуан Мориц е откривател и собственик на стотици километра изкуствени пещери намиращи се на територията на Перу и Еквадор, направени неизвестно от кого. Неуморимият изследовател и световно известен учен Ерих фон Деникен се заинтересувал от съобщението заминава за Южна Америка и се среща с Хуан Мориц. Последният потвърдил, че всичко това е истина и показал на Деникен част от огромния тунелен комплекс.
По нататък подробностите можем да прочетем в книгата на Деникен “ Засяване от космоса “, излязла и на български език / издателство “Литера Прима” /. Там пише:
“ В провинция Морона-Сантяго, в триъгълника Гуалакиса-Сан Антонио-Яупти, обитаван от недоверчиви индианци се намира изсечен в скалата вход, широк като врата на хамбар. След като запалихме фенерите на каските и джобните фенерчета се спуснахме със въжен асансьор в отвор до първата платформа на дълбочина осемдесет метра. Това бе началото на нашето пътуване в хилядолетен подземен свят на една чужда непозната раса. Коридорите на подземните тунели са до един правоъгълни - ту тесни ту широки. Стените им са гладки, често като полирани, таваните им са симетрични и сякаш покрити с глазура. Откривателят Хуан Мориц каза че е изследвал стотици километри от тунелите и още не знае до къде се простират. Движейки се по един от тунелите стигнахме до зала, която бе със смайващи размери – 140 на 150 метра и десетки метра височина. Приличаше на самолетен хангар. Но това не бе още нищо.Хуан Мориц ме покани да продължим и стигнахме до средата на залата, където имаше маса от неизвестен за мен материал /нито дърво, нито метал, нито камък/. Около нея се намираха седем стола от същия материал. Зад всеки стол стояха ... животни: влечуги от мезозоя, слонове, лъвове, крокодили, ягуари, камили, мечки, маймуни, бизони, вълци, пълзящи гущери, охлюви, раци. Излети от ...злато или нещо подобно, те стояха неподвижни едно до друго, без никакви претенции за предимство.”
Ерих фон Деникен е изумен от видяното, но изненадите не свършват до тук. Той продължава: “ Хуан Мориц ме заведе до един от тъмните ъгли и го освети с електрическия си фенер. Там видях наредени един до друг метални листове с дебелината на фолио с размери: ширина 96 см, височина 48 см., които стояха изправени, независимо че някои от тях бяха доста тънки.Всеки един от тях бе изписан с равномерно подреден текст направен като че ли от машина - надписан и носеше печат. Хуан Мориц каза, че това е металната библиотека Плочите бяха с хиляди. /Писмеността се оказва непозната и не е прочетена до днес- бел. А / Ако праисторическото писмо бъде дешифрирано на бял свят могат да излязат истини, които вероятно ще хвърлят светлина върху устройството на света. Никой не знае кой е построил тунелите, никой не знае твореца вградил в тях толкова загадъчни и многозначителни произведения от камък, метал, злато и ...неизвестен материал. Входът на подземното хранилище на историята на човечеството е известен на малцина достойни за доверие хора и се охранява от диво индианско племе.”
За тунелни изкопи, дело на човека, има писано много. Хората ги знаят и ги посещават като атракции / катакомбите под Рим, тунелите под Париж, десетките километри тунели под Одеса или под други големи градове и т н. /, но, в сравнение с това което е показано на Деникен, тези тунели са направо миниатюри. Освен това си личи, че те са правени с огромен труд и примитивни съоръжения. Никой не може да обясни как е получена глазурата по тавана на южноамериканските тунели. Или как са били вграждани огромните камъни в стените и с какво са били прокопавани тези безкрайни квадратни дупки, С право Ерих фон Деникен недоволства от учените, че не вземат присърце подобни открития, смятайки ги за фантасмагории.
За това, че са съществували /а може би още съществуват?!/
разумни същества, които живеят в земните недра, говори и Нострадамус в своите пророчества / центурий V, квадрин 7/. На контактьорката Пам той казва: “Това знание (за човечеството – А.) е написано отдавна, преди хиляди години и е скрито под земята за да бъде опазено. Когато го открием, ще разберем че произлизаме от звездите.” Когато, чрез контактьорката Пам, му се задава въпрос на какво са записани тези знания, той отговаря: На камък и на някакъв метал, не знам точно” / Виж книгата на Долорес Кенън “ Разговори с Нострадамус “ стр.66 – 67 /
Не е за пренебрегване и казаното от апостол Павел, относно това дали е имало и има други светове и цивилизации. В Посланието му до Филипяните /гл. 2 ст.10 / той казва (цитирам): “...така, щото в Исусово Име да се поклони всяко коляно от небесните, земните и подземни същества.” И подземни същества?
Някой може да каже, че той е имал предвид умрелите, но аз не смятам това за сериозно, щото едва ли някой би търсил разум в тленността.
Както виждаме сведения за древни цивилизации има не малко, но кой се интересува днес от тях!? Никой. Световната ортодоксалната наука си има “клинични пътеки“, от където си получава “издръжката” и не иска хич, ама хич да си разваля рахата.
Това невежество много пречи за изучаването на човешката история, и ако от време на време няма “луди глави” , като Шлиман, Ерих Фон Деникен, Николай Рьорих, проф. Мулдашев и други чудаци мислещи нестандартно, то бихме си останали там където сме били преди векове. И по-точно във времето на схоластиците, когато се е смятало, че Земята е център на Вселената, кръгла е като тепсия и освен църковната догма няма друга истина. И това “църковно учение” е продължило хиляда години!
Добре, че наистина има по развити от нас цивилизации, които да ни вадят от духовните “дупки”, в които пропадаме от време навреме.
Това е. Останалото оставям за размисъл. Струва си.

---------------------------