Мъж в кома стигна до Рая и се върна. Тази лична история е на Ибън Алекзандър, известен лекар неврохирург от Харвард. За него, като конвенционален учен, срещите със смъртта, преживелиците на хора, виждащи тунела с ярката светлина и чуващи най-божествената музика, са били в сферата на фантастиката. Но един ден той изпада в кома и напук на неговите вярвания до този момент, съзнанието и духът му се отправят на уникално пътешествие, разкри историята „24 часа”.

58-годишният Ибън е преживял неща, които предизвикаха истинска сензация в обществото. Той разкри какво е преживял по пътя към Рая и обратно пред „Нюзуик”, а новината обиколи всички световни медии. Огромен интерес предизвика и неговата книга „Доказателство за Рая”, която излезе от печат неотдавна, и вече е хит сред книгоразпространителите и обект на критики в научните среди.
Алекзандър споделя, че около 5 часа на 10 ноември 2008 г., той се събужда с ранните симптоми на това, което по-късно се оказва бактериален менингит. Само за няколко часа заболяването се обостря и цялата му мозъчна кора спира да функционира. Така той се озовава близо до смъртта, споделя Ибън. Той знае какво се случва с човешкия мозък в подобно състояние. Но до този момент той е търсел научното обяснение за пътуванията на душата извън тялото, катвито са описвани от хора, избегнали смъртта.
Във фаталния ден лекарите, колеги на д-р Алекзандър, където той е работел като неврохирург, установяват, че е бил поразен от рядък вирусен менингит, който атакува новородените бебета. Но се оказало, че е-коли бактерии са проникнали в цереброспиналната течност на Ибън и са изяждали мозъка му на практика.
Ибън разказва, че шансовете му да оцелее с всяка изминала минута спадали все по-близко до нулата, като в продължение на 7 дни той е лежал безжизнен, а мозъчните му функции са били „офлайн”. През това време в организма му са вкарвани медикаменти, от които е невъзможно да се провежда какъвто и да е мисловен процес. Изключени са били и всякакви усещания и халюцинации.
Точно в този момент д-р Алекзандър потъва в пълен мрак, а отгоре му се спуска нещо неопределено – нито студено, нито мъртво, нито тъмно, нито обратното. Изведнъж той е обгърнат в светлина с цвят на сияйно бяло злато. Мракът се разпръсква и изчезва, а той долавя божествена музика – най-прекрасното нещо, което е чувал през живота си. Пред очите му се разкрива уникален свят, който е непознат и толкова прекрасен. Над най-меките и пухкави розовобели облачета, Ибън среща в небето „прозрачни ефирни същества”, които оставят дълги следи след себе си, а той е придружаван от приказно създание.
По думите на самия д-р Алекзандър, това небесно същество било млада жена, която е имала високи скули и дълбоки сини очи. Златистокафявите й къдрици подчертавали като рамка красивото й лице. А заедно двамата се движели по пеперудени крила. Покрай тях имало множество пеперуди, които пърхали с крилца.
Жената му обяснила, че един ден той ще се върне отново тук. Тогава Ибън я запитал къде е това „тук”. В този момент чаровното създание го повело през някакво пространство, което неврохирургът не можел да опише. Място, което е пусто, но прелива от светлина, идваща от блестящо кълбо. В този момент д-р Алекзандър установил, че това кълбо е „преводач” между него и огромното пространство наоколо.
Когато отваря очи след „пътуването до Рая”, Ибън разбира, че тъмнината, изпълнена с ярката светлина, е всъщност самият всеопрощаващ Бог.
Седмият ден от комата бил критичният за Ибън. Лекарите решили да спрат медикаментите, които се борели с бактериите в мозъка на д-р Алекзандър. Неговият лекуващ лекар Скот Уейд заявил, че за него Ибън е „97% мъртъв”.
В този момент в болничната стая влизат съпругата и двете момчета на Ибън. Малкият се хвърля върху болничното легло и започва да прегръща безжизненото тяло на баща си. 10-годишното момче започва да повтаря, че отново татко му ще бъде жив и здрав. В този момент Алекзандър отваря очи и той прошепва „Благодаря!”.
Всички лекари са просто шокирани. В най-смелите им мечти те си представяли как Ибън ще оживее, но ще остане прикован към легло инвалид.
Неврохирургът започва много бързо да се възстановява. Няколко месеца по-късно една странна случка го кара отново да си припомни какво е преживял по пътя към Рая за 7 дни, докато е бил в кома. Той вижда снимка на своята непозната до този момент биологична сестра. Неговата майка го е оставила за осиновяване още като бебе и той не е имал досег с роднините си. Когато вижда снимката на биологичната си сестра, за която разбрал, че е починала преди известно време, той познал, че това е точно копие на приказното създание, което го е придружавало в неговото феноменално пътешествие.
Сега той вярва в Чудесата и е сигурен, че Раят съществува и ангелите бдят над хората.
Автор: Калинка Петрова
Източник: http://www.chudesa.net