Всяко лято мистерията НЛО в Розуел оживява

west003
Мнения: 2542
Регистриран на: Пет Дек 17, 2010 1:30 pm

Всяко лято мистерията НЛО в Розуел оживява

Мнение от west003 »

Свръхсекретността около ядрения проект "Могул" дава начало на конспиративните теории за летящи чинии през 1947 г.

Форт Уърт, 8 юли 1947 г. Бригаден генерал Роджър М. Рами (вляво), командващ Осма част във военновъздушните сили и началник-щаба полк. Томас Дж. Дъбоуз идентифицират метални фрагменти, открити от фермер близо до Розуел, като отломки от метеорологичен балон. Това е в основата на предполагаемата катастрофа на извънземен космически кораб. СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС
Изображение

През юни 1947 г. нещо сребристо прелита с ослепителна траектория над Розуел, щата Ню Мексико, и се разбива някъде в пущинака. По-точно в очертанията на терен, принадлежащ на ранчото "Фостър".
Това е началото на поредица от събития, които ще превърнат малкото селце насред пустинята, за което никой до този момент не е чувал, в най-известното в света място, свързано с извънземни.

Розуел е толкова забутано и неоткриваемо на картата, колкото е необходимо, за да бъде идеален дом за 509-а обединена ескадрила - военната група, която 2 години по-рано е извършила атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.

На 4 юли Мак Бразел, местен ранчерос, язди в района и открива странни блещукащи отломки

След 3 дни той носи част от тях на местния шериф Джордж Уилкокс. Заинтригуван, шерифът се свързва с полк. Бъч Бланчард от военновъздушната база.
Полковникът бърчи вежди, защото няма никаква представа какво би трябвало да е това. Той веднага предприема действия според правилника на военната субординация. Първо разпорежда на подопечния си офицер майор Джеси Марсел, военен разузнавач, да инспектира мястото, след което докладва на своя началник ген. Роджър Рами.

След огледа майор Марсел се връща да докладва на полк. Бланчард заедно с отломките, които е събрал от мястото на произшествието. А те са много впечатляващи. Никой в базата не е виждал подобно нещо.
Сутринта на 8 юли 1947 г. лейт. Уортър Хаут - офицер за връзки с обществеността, получава разпореждане от полк. Бланчард да пусне съобщение за местната преса, в което се казва, че на разположение са отломки от летяща чиния.

Макар че командването на ВВС сменя позицията си още същия ден и коригира съобщението, това ще остане

първото и последно в историята на САЩ официално комюнике за катастрофа на летяща чиния

Духът от бутилката е безвъзвратно изпуснат.

Ген. Роджър Рами вероятно е получил обаждане от "по-нагоре", защото бесен звъни на полк. Бланчард и заповядва всички останки да му бъдат занесени във Форт Уорт, Тексас. Там в крайна сметка сребристите отломки са идентифицирани като парчета от метеорологичен балон. За което е издадено и съответно ново съобщение до медиите. Направена е и снимка на останките, за които е посочено, че са като тънко фолио, точно такова, от каквото се правят метеорологичните балони. По вестниците се появяват опровержения на всички по веригата, които са допуснали грешката да си помислят, че това са парчета от НЛО. Голямо извинение е публикувано и от името на фермера Мак Бразел, който ги е открил. И така всички уж забравят за случилото се.
През 1978 г. Стантън Фридман, ядрен физик и изследовател на НЛО, интервюира вече възрастния Джеси Марсел - онзи военен разузнавач от 509-а ескадрила, който през лятото на 1947 г. е изпратен да инспектира мястото на катастрофата и да събере останките.

Пред камерата на Фридман пенсионираният военен заявява, че като офицер от разузнаването бил наясно с всички материали, които се използват във въздухоплаването, но това, което тогава държал в ръцете си край Розуел, нямало нищо общо със земна материя.

"Беше тънко като станиол от цигари, но и с чук не можеш да го пробиеш

Мачкаш го в шепа, а след това то придобива първоначалната си форма. Никога не съм виждал подобно нещо в живота си. Не знам какво беше, но съм сигурен, че не беше метеорологичен балон. То въобще не беше от тази земя", казва Джеси Марсел малко преди да се спомине.

През 1980 г. Фридман интервюира последователно всички останали живи свидетели от онова време и стига до извода, че военните методично и последователно са прикрили цялата работа. Това е един огромен космически "Уотъргейт", тръби Стантън Фридман.

През 1994 г. ВВС на САЩ излизат с доклад, че наистина е имало прикриване, но не на извънземни, а на секретен военен експеримент. Намереното в ранчото "Фостър" през юли 1947 г., се казва в този доклад, наистина са останки от метеорологичен балон. Но това не е обикновен балон, а част от изпитания на свръхсекретния проект "Могул". Затова никой не е виждал подобни балони преди.

По същество проектът "Могул" е малка част от ядрената надпревара между САЩ и СССР по време на Студената война. В основата му е разработката на доктор Морис Юинг от Колумбийския университет, според която на принципа на подводните микрофони, които могат да засекат експлозии, случили се някъде на хиляди мили, така и въздушноизследователска система би могла да засече, ако някъде СССР прави ядрени взривове.

Според разсекретената години по-късно информация американските власти са тествали подобни балони над Тихия океан и на няколко места в САЩ, едното от които е Розуел, Ню Мексико. Естествено, изпитанията били свръхсекретни и затова никой от местните нямал и представа за какво става дума.
Колкото и логично да звучи обяснението на военните, няма НЛО ентусиаст или конспиратолог, който да повярва на подобна теза. Още повече, след като от независимо разследване на събитията става ясно, че всички документи от военната база в Розуел, с дати между януари и октомври 1947 г., са унищожени. Само и единствено тези. Всички останали, макар и с гриф "Строго секретно", са си останали непокътнати и до днес. И което е най-съмнително, както казват изследователите, няма нито една останала следи за това коя точно агенция е унищожила файловете. Абсолютно нищо!

През всичките тези години из полетата около Розуел, забили нос в прахта, са пъплили милиони отдадени НЛО привърженици. Всяко лято мистерията напомня за себе си и предизвиква нови и нови вълни от ентусиасти, които тръгват към района с едничката надежда да намерят дори миниатюрна част от онази странна сребриста материя. Но, уви, пак нищо.

Възможно ли е американските военни да са чак толкова интелигентни, перфектни и акуратни в прикриването? Или наистина всичко е въпрос на фантазия?

Аутопсия на извънземно – истина или лъжа в 17 минути видео

Пенсиониран армейски кинооператор продава през 1992 г. кинолента с уникални кадри, които никога не виждат бял свят, но са причина за възстановка, довела до милиони гледания

Една нощ през юли 1947 г. военен оператор от Армейския въздушен корпус на Съединените щати във Флорида е вдигнат от леглото по тревога и изпратен спешно на секретна мисия в Розуел, Ню Мексико. Във военна база, чието име никога преди това не е чувал, той трябва да заснеме останките на... извънземно същество.

Заповедта е да бъдат направени 8 копия от филма. Четири са изпратени директно във Вашингтон, а три отиват в щаба на Военновъздушното разузнаване в щата Юта. На оператора е разпоредено да вземе последното копие от лентата със себе си във Флорида, за да го предаде на служител на Армейския въздушен корпус, който ще се яви на място, за да го получи.

Дни по-късно обаче целият американски апарат за отбрана и сигурност е разтърсен из основи. Армейският въздушен корпус е закрит, а ВВС излизат от състава на армията и са обособени в самостоятелен департамент.

Действащото дотогава Управление на стратегическите служби престава да съществува и на негово място се появява ЦРУ. В цялата суматоха и неразбория така и никой не идва, за да прибере последното копие от Розуел. То е забравено завинаги. Или само така изглежда. Защото всяка забрава гарантира появата на поне една легенда. А в този случай дори не минава и половин век.

През лятото на 1995 г. се появява 17-минутно видео, което е гледано от милиони хора по целия свят. НЛО ентусиастите са в делириум:
Казахме ли ви?! Не сме сами във Вселената!

Базираният в Лондон музикален и филмов продуцент Рей Сантили заявява, че е купил кадрите от американски военен кинооператор, който е бил изпратен да заснеме аутопсия на извънземно, загинало в катастрофа с НЛО над Розуел през юли 1947 г.

С тази снимка започва еуфорията, че военните в САЩ могат да прикриват катастрофа на извънземен кораб. СНИМКА: ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА САЩ
Изображение

Филмът "Аутопсия на извънземно: факт или измислица?" е тиражиран от телевизия "Фокс" за първи път през август 1995 г., а след това отново е излъчен през ноември същата година, когато аудиторията достига нов рекорд от 11,7 милиона души само в САЩ.

Видеото бързо се превръща в грандиозна световна сензация. То и до днес може да се намери в платформите за видеосподеляне, но за да разберем истинската сила на ефекта от появата му тогава, трябва да си дадем сметка за контекста на времето, в което тези кадри излизат на бял свят.

Средата на 90-те години на миналия век са период, в който след падането на Стената и края на двуполюсния модел сякаш са се сгромолясали и всички табута. Вече няма граници и лимити, не е останало нищо сигурно и подредено. Всичко е възможно! Конспиративните теории са в разцвет.

Паранормалното се е превърнало в попкултура

Затова и нищо от случилото се не е изненада.

"Аутопсия на извънземно: факт или измислица?" по същество представлява документалната продукция, претендираща да бъде обективно разследване на автентичността на архивен материал - 17-минутното видео, предоставено от Рей Сантили. Изводът, който се налага в края на филма, е, че става дума за факт, а не за измислица. Телевизионната продукция е събрала и обобщила мненията на известни експерти.

Включително и това на прочутия съдебен патолог д-р Сирил Уект, изследвал най-мистериозните или знакови смъртни случаи в американската история - Елвис Пресли, Джон Кенеди, Мартин Лутър Кинг, Кърт Кобейн...

Самият д-р Уект е знаменитост в патоанатомията. Той е първият цивилен, получил достъп до материалите по убийството на президента Кенеди в Далас.
Гледайки кадрите, за които се твърди, че са от военната база в Розуел през 1947 г., този вездесъщ капацитет не се ангажира с мнение дали това е тяло на извънземно, но твърди, че начинът на обследване на трупа и самата аутопсия са водени абсолютно професионално. Което е много странно, като се има предвид как се развива по-нататък историята. Но пък въобще няма да е най-странното нещо в този изключително любопитен случай.

През 2006 г. се появява филмът "Аутопсия на извънземно", който спокойно може да бъде наречен криминална комедия. Неговият сюжет е посветен на това как точно се е появило 17-минутното видео с аутопсията. И така разбираме, че Рей Сантили, който го показва на света, всъщност го е изфабрикувал.
Тялото на извънземното е латексова кукла,

в която за по-голяма достоверност са използвани някои елементи като агнешка плешка, свински мозък и всевъзможни животински карантии, които така щателно и прецизно се вадят от трупа и се поставят в алуминиеви тасчета по време на тази "аутопсия".

Към днешна дата са известни имената на всички, които са участвали в тази постановка. Но нито един от тях няма нищо общо с патоанатомията.

Ами да, вижте как единият от участниците държи ножицата по време на дисекция, сякаш е шивач, а не съдебен лекар, ще коментира някой със задна дата. Всичко щеше да е много просто, ако филмът ни представяше логичния край на историята. Но когато са замесени извънземни, една история не може да свърши просто ей така.

Рей Сантили, от когото през 1995 г. тръгва 17-минутното видео с аутопсията, признава, че това не са оригиналните кадри, а "поетапна реконструкция", в която наистина е използван латексов манекен и животински органи.

Автор на фигурата на “извънземното” е скулпторът Джон Хъмфрис, работил по макетите на различни кинопродукции, най-известната сред които е "Чарли и шоколадовата фабрика" с Джони Деп.

Ако това е реконструкция и тя изглежда толкова автентично, тогава къде са оригиналните кадри?

Рей Сантили обяснява, че 16-милиметровите ленти, които е купил през 1992 г. от пенсиониран военен кинооператор, се оказали съсипани след първото гледане и били напълно безполезни след това. По тази причина се наложило да възстанови целия сюжет по спомени в един апартамент в Лондон. Всички участвали в т.нар. реконструкция, включително и самият Рей Сантили, заявяват най-отговорно, че нямат никакво обяснение какво реално се е случило в Розуел през лятото на 1947 г.

А дали не си ги представяме грешно, гледайки себе си в кривото огледало на Космоса?

Това, което се върти около звезда KIC 8462852, е ужасяващо голямо, някои го обясняват с футуристична теория от 50-те години за енергийна мегаструктура на друга цивилизация

Какво предполагаме за извънземните? Те имат високотехнологични цивилизации и пилотират свръхмощни космически кораби между галактиките, разработили са системи за акумулиране и събиране на енергия от звездите и постоянно се опитват да се свържат с нас, изпращайки ни сигнали. И откъде знаем всичко това? Всъщност не знаем, просто ни се струва разумно така да правят. Защото на тяхно място ние бихме сторили точно така. Когато спекулираме колко напредничави биха могли да са извънземните, ние просто говорим за нас самите.

Още през 1662 г. в своята "История на държавите и империите на Слънцето" френският новелист Сирано дьо Бержерак си представя Луната населена от гигантски човекоподобни зверове, които някак си са успели да създадат европейски изглеждащо дворцово общество, което обсъжда Аристотел и християнска теология. И оттогава насам нищо не се е променило. Галактическите империи в романите на Айзък Азимов и франчайзингът на "Междузвездни войни" и "Стар трек" са населени от създания, моделирани върху образа на човека от втората половина на ХХ век, с неговата мотивация и психология, без значение колко голямо е челото или козината на съответния извънземен типаж.

Подобни саморефлексиращи предположения за извънземен живот, сякаш появили се от фантастичните романи или дошли от филмовия екран, имаше отново, когато астрономът Табета Бояджиян от университета в Йейл направи интригуващо съобщение. С помощта на телескопа "Кеплер", който следи яркоста на около 150 000 звезди, бе установено, че светлината, идваща от една от тях - звезда, наречена KIC 8462852, показва

интензивни и ярки колебания, които не могат да се обяснят лесно

с нито един естествен процес. От всички предположения най-разумното бе, че група от комети може би блокира светлината. Но анализът на данните показа, че това, което минава край KIC 8462852 и блокира светлината, е ужасяващо голямо - примерно 1000 пъти по-голямо от Земята. Освен това няма сферична форма като планета, а е асиметричо. Какво би могло да е това? Астрономът от Пенсилванския държавен университет Джейсън Райт и неговите колеги добавиха провокативна алтернатива. Според тях трептенето на звездата може да се дължи на минаваща сянка от гигантска структура, построена от извънземни инженери.

Момче и момиче разглеждат мястото на “катастрофиралата извънземна летяща чиния” по време на ежегодния фестивал, посветен на НЛО в Розуел. СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС
Изображение

Концепцията за подобна околозвездна циркулираща мегаструктура е предложена през 1959 г. от американския физик и футуролог Фриймън Дайсън. Според него извънземна цивилизация с достатъчни технически възможности би могла да изгради около своята звезда огромен космически масив, за да задоволи енергийните си нужди. Коментарът на Райт за възможна "Сфера на Дайсън" около KIC8462852 бе направен с необходимото внимание, но не можеш да спориш тихо за извънземни и така идеята скоро стигна до новините. Днес в гугъл има десетки хиляди заглавия, свързани с тази новина.

Информацията накара и други изследователи да започнат да следят внимателно KIC 8462852, вторачвайки се в сигналите, които идват от нея. Повечето от тези изследвания се фокусираха около радиовълни и лазарни пулсации точно като сигналите, които ние ползваме, което показва отново нарцисизма, с който гледаме към евентуални извънземни цивилизации. Нищо ново под слънцето.

През 1959 г. Джузепе Кочони и Филип Морисън публикуват статията "Търсене на междузвездни комуникации", в която се лансира теорията, че
извънземните може би ще се опитат да се свържат с нас чрез ултракъси радиовълни

Нищо в тази статия не звучи нелогично, просто тя е поредният отговор на въпроса какво бихме направили ние, ако искаме да се свържем с извънземна цивилизация.

Например астрономът от Харвард Ави Лоеб смята, че би било добре да се търсят спектроскопични следи от хлорофлуоровъглероди в атмосферата на звездите, вероятно воден от убеждението, че извънземните имат хладилници като нашите, или може би са луди по лак за коса. Други учени пък предлагат да се търсят следи от антиматерията на техните кораби или радиация от извънземни ядрени войни... Всичко това звучи ужасно човешко.
Но явно отнякъде трябва да се започне. Това, че имаме желание да търсим живот и на други планети, вероятно се дължи на нашите инстинкти на изследователи и заселници.

Проблемът с проектирането на нашите собствени импулси е там, че те ограничават мисленето ни в много тясна пътечка. През 1950 г. италианският физик Енрико Ферми размишлява със свои колеги за съществуването на интелигентни извънземни, които изследват Космоса: Ако други същества можеха да пътуват между звездите, със сигурност щяха да ни забележат и да се отбият да ни видят.

"Къде са всички?" - парадоксът на Ферми все още се цитира като аргумент защо разумните форми на живот би трябвало да са особено редки във Вселената. Възможно е извънземните да са си направили сметката и да са установили, че тези междузвездни пътувания ще им струват твърде скъпо или ще са много опасни? А може би Вселената е гъстонаселена, но ние сме в някакво забутано предградие? Или пък Земята е пазена в изолация и се посещава рядко като някакъв резерват за извънземни социолози?

Това отново звучи твърде човешко. Можем да наречем всички тези теории неуспехи на въображението и

да спрем да си представяме извънземните като нас самите

Трябва ли да спрем го правим? Дали всички тези спекулации не са един от бонусите, с които нашият вид може да се похвали, придавайки малко човешка логика в този тъй объркан Космос?

Може би проблемът ни е, че сме твърде повлияни от Холивуд. Някои филми и книги са наистина впечатляващо напредничави, но да не забравяме, че това са приказки, полет на фантазията на други човешки същества. Във фантастичните филми, дори в най-големите класики винаги има добри и лоши герои, диктатори и борци за свобода, флотилии с кораби и империи. Точно като на Земята.

Джеси Марсел е главният офицер от разузнаването, който направи първоначално проучване на отломките. След огромния интерес към катастрофиралия "летящ диск" американската армия заяви, че това е просто конвенционален метеорологичен балон. СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС
Изображение

Няма ли как да се появи нещо по-креативно, което да не дублира живота на Земята? Някакви по-различни от нас извънземни. Например биха могли да са толкова свръхинтелигентни, че да са абсолютно невидими за нас. Да се спотайват някъде отвъд откритите от нас физични закони, в пролуките на други измерения. Може да са се разпаднали в невидим рояк от отделни миничастици, съществуващи в суперинтелигентни форми на организация като в научнофантастичния роман "Черния облак" от 1957 на английския астрофизик Фред Хойл. Или да са толкова сложни и непонятни, че никога да не можем да ги разберем. Има безброй много възможности за тяхното съществуване. Но ние като че ли през цялото време гледаме собственото си отражение в кривото огледало на Космоса.

Автор: Георги Милков
Източник: https://www.24chasa.bg/biznes/article/18295971
Публикувай отговор