Екипът вече е започнал първия от предложените от Кембъл експерименти. Той основава Центъра за обединяване на науката и съзнанието (CUSAC) – организация с нестопанска цел, която финансира тези изследвания.
Един от ключовите експерименти е модификация на експеримента с двата процепа, който показва, че фотонът се държи като вълна, ако в експеримента няма наблюдател, и като частица, ако има наблюдател. Кембъл смята, че ако наблюдателят бъде напълно изключен от експеримента, няма да се запазят никакви данни от експеримента.
С други думи, ученият смята, че без играча вселената около него не съществува, подобно на видеоигра, в която текстурите се зареждат само когато играчът ги гледа. Той вярва, че вселената е чисто партиципативна – т.е. тя съществува, когато хората участват в нея и когато взаимодействат с нея.
Кембъл не е първият, който разглежда хипотезата за симулацията. През 2003 г. шведският философ Ник Бостром изложи теорията, че технологично напредналите цивилизации могат да управляват свои собствени симулации на Вселената. На свой ред симулираните по този начин цивилизации биха достигнали технологично развитие, което би им позволило да създават и виртуални модели на света, и този процес би се повторил безкрайно много пъти. В крайна сметка повечето интелигентни цивилизации ще съществуват в симулации и следователно земляните също могат да живеят в някоя от тях.
Хипотезата на Кембъл се различава от „симулацията на предците“ на Бостром. Той твърди, че съзнанието не е продукт на симулацията, а е фундаментално за реалността.
Учените наблюдават с интерес работата на екипа на CUSAC. Ако те успеят да предоставят едно-единствено доказателство, че човечеството живее в симулация, това ще подкопае фундаменталното разбиране за света около нас.
Физикът възнамерява да проведе серия от пет експеримента. Според него „те ще помогнат да се установи връзка между човешкото съзнание и космоса“.
Източник: kaldata.com