Едва ли може да се намери по-интригуваща тема от разсекретените архиви на САЩ за мистериозните срещи с НЛО от случая "Розуел" насам. В 162-та документа има всичко - светещи сфери, които се "размножават" и изчезват, обекти, спиращи светлината, други, които летят на сантиметри от морската повърхност, след което се разтрояват.
Но безспорно сред най-любопитните досиета са тези, свързани с мисиите "Аполо". Досега астронавтите и НАСА отричаха, че е имало срещи с необичайни явления по пътя към Луната, но нови документи повдигат завесата над тях. Благодарение на архивите става ясно, че изпуснатите неволно думи на Бъз Олдрин преди първото кацане на спътника ни, че нещо ги следи, са верни. В годините той на няколко пъти отричаше, че е имало подобна необяснима случка. Понякога само загатваше, че е видял светлина, която била отражение. Днес от заснетите кадри по време на различни мисии "Аполо" вече е ясно, че той и колегите му са били свидетели на смайващи явления.
През юли 1969 г. екипажът на "Аполо 11" се е устремил към Луната. Остава им един ден до екстремното ръчно кацане заради отказалия компютър. Астронавтите не спят. Някъде пред тях в тъмнината нещо ярко започва да се движи.
Аномално явление, заснето при една от мисите "Аполо". СНИМКА: ПЕНТАГОНА:
От разсекретените документи става ясно, че Нийл Армстронг го забелязва първи. Насочва монокуляра, а след това и секстанта - навигационния уред за определяне на географската позиция чрез измерване на ъгъла между небесното тяло и хоризонта. Формата започва да се променя според фокуса: първоначално наподобява на буквата L, след това се трансформира на нещо подобно на "отворено куфарче", "цилиндър", "два свързани пръстена".
Според описанието на астронавтите обектът е с внушителни размери и се движи успоредно на кораба. Първата хипотеза е очевидна – дали пък това не е част от ракетата носител - S-IVB, която ги е изтласкала към Луната и би трябвало да ги е изпреварила. Свързват се с Хюстън, но оттам им отговарят, че S-IVB е на 6000 мили разстояние. Тоест обектът пред тях е нещо друго. Майкъл Колинс предлага няколко алтернативи. Първото му допускане е, че това може да е изолационно фолио от лунния модул, второто – че е панел, третото – че е изпаднал компонент от антената, тъй като по същото време устройството имало технически проблеми. Четвъртото - модулът MESA. Бъз Олдрин обаче отбелязва, че формата не съответства на нито едно от тези предположения. Затова екипажът решил внимателно да следи явлението, без да успее да стигне до някакво разумно заключение.
Но тази загадка съвсем не е единствената по време на наситеното с адреналин първо пътешествие към Луната. Няколко нощи по-рано при изгасени светлини в кабината Олдрин забелязва малки проблясъци.
Между 1969 и 1972 г. астронавтите от мисиите "Аполо" заснемат поредица аномални явления. СНИМКА: ПЕНТАГОНА:
Появяват се на интервали от минута-две - в рамките на десет секунди. Най-странна била структурата им – нещо подобно на двойни светкавици, чиито две точки са разделени на около 30 сантиметра. Сякаш нещо прониквало в кабината през дадено място и удряло конструкцията на друго.
Олдрин проверява дали това не е обикновено статично електричество. Но се оказва, че искрите, които сам генерирал, нямали нищо общо с тези проблясъци. На свой ред Армстронг допуснал, че това е слънчева светлина, която прониква през капаците на прозорците. Прекарва около час в наблюдение на явлението и прави 50-ина записа.
Започва нова мозъчна атака и накрая двамата астронавти стигат до хипотезата, че това може да са неутрони или друг вид атомни частици, преминаващи през стените на кораба. Когато навлязат в кабината, те присветват.
"Странно усещане - отбелязва Армстронг. - Да осъзнаеш, че нещо профучава край теб по този начин."
Тези проблясъци не са изненада, тъй като ефектът е документиран и при по-ранни мисии. Но "Аполо 11" е първата, при която астронавтите го анализират толкова системно, и то в реално време.
В лунна орбита Олдрин документира още две озадачаващи наблюдения. Първото е изключително ярка светлина, идваща сякаш от посоката, в която е Земята.
Екипажът допуска, че може да е лазер, насочен към тях, но впоследствие стига до идеята, че вероятно е отражение на Слънцето в голяма водна повърхност - езеро или океан.
Стават свидетели на още едно явление на връщане към Синята планета. Точно тогава Марс се появява зад Луната, но Олдрин отбелязва, че идва откъм тъмната страна на спътника ни – тоест от място, от което това е физически невъзможно. Единственото обяснение, което хрумва на Армстронг, е, че това е оптична илюзия – всички са погледнали в тази посока в момента, в който планетата се е появила отново, и зрителната им система е "сгрешила" позицията .
Свидетелствата на тримата смелчаци са описани в края на юли 1969 г. без никакви нотки на паника или стремеж към свръхестествени обяснения. Напротив, от документите става ясно, че това са трима доста изморени мъже, които през цялото време са описвали стриктно всичко, което се случва около тях, и са търсели рационални обяснения.
3-4 месеца по-късно - през ноември 1969 г., стартира следващата мисия "Аполо". На петия ден пилотът на лунния модул Алън Бийн насочва бордовия телескоп за подравняване към тъмния квадрант на небето. От комуникацията му с центъра в Хюстън става ясно, че там има нещо необяснимо: светлинни частици, които се отдалечават с висока скорост от Луната. На публикуваните кадри личи, че те сякаш се появяват зад модула и леко вляво от него. Затова първото предположение на Бийн е, че това може да са частици, генерирани от машината, но поведението им е такова, че не съвпада с тази хипотеза. Колегите му в Хюстън потвърждават получената информация, но без да предлагат някакво научно обяснение.
НЛО-явление, заснето от астронавтите на "Аполо". СНИМКА: ПЕНТАГОНА:
На следващия, шести ден командирът Чарлз Конрад наблюдава ново озадачаващо явление: оприличава го на плаващи отломки около лунния модул, осветени от бордовата светлина. В един момент те изчезват от полезрението му и той стига до извода, че "фаровете" вероятно са изгорели. Телеметрията от Земята обаче показва друго: в тях има ток и те работят. За да разрешат противоречието, астронавтите ги изключват ръчно. В Хюстън екипът регистрира спад в консумацията на електроенергия и така става ясно, че устройството им е изправно. Стартират ги отново и въпреки това отломките вече не се виждат.
По време на тази мисия възниква още едно явление, което смайва астронавтите.
Технически проблем засяга системата за аварийно насочване и регистрирането на информацията става с пулсиращи цифри с около 20% от нормалната им яркост на всяка секунда. Всъщност единствено тази аномалия получава някакво научно обяснение - ефектът се получава в резултат на електромагнитни смущения и астронавтите ги отстраняват, като леко намаляват яркостта след инструкция от центъра в Хюстън.
Три години по-късно, през декември 1972 г., командният модул на "Аполо 17" е на път за Луната. Пилотът Роналд Еванс, наблюдавайки през илюминатора за скачване, забелязва нещо странно: тунел с ярка точка в средата, а в дъното му - огнена топка, която сякаш е някъде много далеч назад. Прозорецът е леко замъглен и астронавтът не знае как да обясни това, което вижда.
Геологът на борда Харисън Шмит докладва нещо още по-необичайно: светлинни проблясъци, които ги съпровождат почти непрекъснато през целия полет. С уговорката, че ги вижда само когато очите му са адаптирани към тъмнината. В един момент проблясъкът изглежда толкова реален, че Шмит е убеден, че той е върху самата лунна повърхност.
Именно тези наблюдения стоят в основата на експеримента ALFMED - Apollo Light Flash Moving Emulsion Detector. Устройството е създадено с конкретна хипотеза: да установи дали проблясъците не са следствие от преминаването на космически лъчи - високоенергийни частици, през ретината на очите на астронавтите. За да проверят, те си слагат превръзки и се оказва, че нито един от тримата не ги регистрира. В момента, в който свалят превръзките, проблясъците започват да пулсират.
Какво означава това? Ако те бяха само в резултат на космическата радиация, тогава щяха да се появяват независимо дали очите са покрити, или не. Фактът, че изчезват с превръзката, поставя въпроса дали ролята на адаптацията към тъмнината и на самото внимание е значително по-голяма, отколкото се е предполагало. Оттогава науката се опитва да обясни този феномен, но от документите става ясно, че за още много от аномалните явления няма разумна хипотеза.
Автор:
Петя Минкова
Източник: 168chasa.bg