ПАРАЛЕЛНИ СФЕИРИЧНИ ВСЕЛЕНИ

[cviatkoiordanov]

ПАРАЛЕЛНИ СФЕРИЧНИ ВСЕЛЕНИ

Всичко започва от Големия взрив, когато от “ нищото” се ражда всичко.
Общопризната е теорията, в която се твърди, че преди около 12 -15 милиарда години от невероятно малко топче “нещо”, свито от чудовищни гравитационни сили се ражда сегашната Вселена.Приема се, че “нещото” е “експлодирало” и родената от него материя се е разхвърчала на всички посоки, и само за няколко минути / по Стивън Уайнбърг те са били три / се раждат основните градивни частици – протони, неутрони, електрони, лъчения и така нататък. Само че...какво става по-нататък? Какво става и след ония двеста или триста хиляди години, когато повечето учени приемат, че всичко вече е създадено, вселената в общи линии оформена, предстои само да се “понаместят” огромните маси материя и превърнат в галактики, звездни купове, звезди и т.н.
Откритието на американският астроном Хабъл в края на двайсетте години на миналия век, че Вселената се разширява, както и по-късно откритото реликтовото лъчение доказват, че Големият взрив се е състоял. Нещо повече, това откритие показва, че колкото галактиките, са по-отдалечени от нас, с толкова по-голяма скорост те се разбягват. Това нагледно се илюстрира с примера с детския балон: материята на нашата Вселена е пръсната по повърхността на този въображаем пространствено времеви балон и понеже той се разтяга с огромна скорост, всяко нещо по повърхността му се отдалечава от останалото също с голяма скорост.Логично и просто. Поне така изглежда. Щом се отдалечаваме един от друг, то опасността от сблъскване е нулева.Има се предвид големите звездни купове, галактики, мъглявини и т.н.Иначе, какво става в една галактика или там в по-малко струпване на материя, това за сега не ни интересува
Откритието на Хабъл е прието за закон.
В стремежа си да доизяснят развитието на нашата вселена, много физици, астрономи или просто учени, експерти в Космогонията, развиха интересни хипотези и теории.Някои от тях допускат, че около нас има и други вселени, но за това къде са те, какво представляват и какво е взаимоотношението им с нашата вселена, не се дава ясен отговор.
Настоящата статия има за цел да насочи читателя към по-друго мислене, като му предостави главни насоки за това. Без да омаловажавам общоприетите досега хипотези и теории, предлагам ново виждане за онова, което е станало след Големия взрив, като привеждам факти, които са в негова полза.
И така, нека се върнем отново към онзи момент, в мига, когато Големият взрив вече го има. До тук нямам различия от общоприетата теория. Но само до тук.
Защото според мен, този взрив е ставал на тласъци и то с определена честота/ макар времето между тях да е било нищожно малко / и именно тези тласъци са предопределили съдбата на оформящото се глобално времепространство, “разстановката” на материята в него както и въобще на всичко онова, което Айнщайн ще нарече много по-късно пространствено-времеви континуум.С други думи, казано по-образно, създаването на “ балоните “ е следвало един след друг.Колко са били те, за сега никой не може да каже.
Щом взрива е ставал на тласъци, то естествено е да приемем, че преди нас / или след нас / да има и други ”балони”, тоест вселени. Фиг. 1 илюстрира как са разположени тези вселени. Веднага бие на очи, че те са нещо като “люспи” на сферичното пространство.
Любопитното е, че не само аз ги наричам “люспи”. Разумни същества от други светове / душите / говорят също за сферични светове /вмъкнати един в друг/, като не забравят да допълнят, че пространството вътре в тях е обгърнато с невероятна светлина, мека и даваща сигурност.Други, като например, хора изпаднали в клинична смърт, също говорят, че след преминаването с голяма скорост през някакъв тунел, навлизат в пространство от “меката светлина”.
Не е трудно да се досети човек, че ако се възприеме теорията за “балонните”-паралелни вселени, то преминаването от една вселена в друга би ставало много бързо, тъй като не е необходимо да се пресичат огромни пространства. Трябва само да се “пробие” обвивката на “люспата” и ето ни в съседната вселена.Ако ние, или който и да е, се движи по повърхността на нашия балон, то той никога не може да попадне в друга вселена или поне не във вселените за които става дума.Той ще пропътува огромни пространства и ще се озове отново в точката от където е тръгнал.Това виждане не е само мое. То се застъпва от специалисти изучаващи задълбочено Космоса, макар, че за широката публика то да е странно. То се поддържа и от такива големи учени като Стивън Хокинг, който казва, че вселената е безгранична, но крайна и има формата на сфера.Той въвежда понятието имагинерно време, с което обяснява това свое твърдение.
Веднага изниква въпроса: как би могло да се преодолее, съпротивителната сила на обвивката на “люспата”? В сравнение с останалите космически размери и разстояния, дебелината на тази обвивка е може би милиард пъти по малка, но въпреки това преодоляването и от материалните тела свободно движещи се в нашата вселена, не е лесно.Законите на всяка вселена са такива.
И все пак...да видим дали това е възможно.
Ако веществото приеме друга форма / или състояние/, не би ли било възможно да се “наруши” закона, да се “пробие” “люспата” и това вещество да попадне в съседната вселена?
Според мен това е напълно възможно и то става.
Черните дупки!
Вече знаем, че те съществуват, че се състоят от огромни струпвания на материя в много малък обем и вследствие на фантастичната гравитация при тях, могат дори да “изчезнат”. Къде обаче отиват? Или по-точно къде потъват? И защо?
Да поразсъждаваме.
Когато черната дупка добие критичната плътност, то масата и започва да влияе драстично върху радиалната скорост с която се разширява съответната вселената. Променя се бързо т. н. количество на движението и, което води до рязка изменение на пространствено времевия континуум в областта на черната дупка и тя започва да изостава от повърхността на “балона”, тоест от общото разширение. /виж фиг. 2/. Изкривяването на пространството става драстично и обвивката на “люспата” не издържа огромния натиск / не трябва да се забравя, че на квадратен см, налягането върху обвивката е милиарди и милиарди тонове/, тя се “пука”. За миг, черната дупка попада в другата вселена идваща след нас.
Ако средната плътност на тази вселена е по-малка от плътността на черната дупка, то последната започва да се разширява с огромна скорост. Просто експлодира.За страничен наблюдател от тази вселена ще му се струва, че от “нищото” започва да “извира” материя. С други думи ражда се бяла дупка./ фиг. 3 /
Наскоро специалисти от НАСА съобщиха, че са открили в нашата вселена две избухвания на свръх нови звезди, като материята, която изригва от всяка е в колосално количество.- милиард пъти по-голямо от тази на нашето слънце.Нещо повече- тя изцяло се състои от водни пари, чист кислород, както и от тежки метали.Диаметърът на този “облак” е с размери на милион светлинни години.
Този случай показва, че “ белите дупки” не са чужди и за нашата вселена.Показва още, че никъде нищо не изчезва, а само става преразпределение на материята от една вселена в друга.
На учените, изследващи тези процеси, им прави впечатление, че веществото на свръх “новите” е от по-тежки елементи.Обяснението е следното: Това вещество попада в нашата вселена от друга, паралелна на нашата вселена, която е била създадена преди нашата.Черната дупка се е зародила там, пробива “ципата” разделяща двете вселени и навлиза в нашето пространство като бяла дупка, или по-точно избухва като свръх нова.А доказателството, че идва от по-стара вселена е именно наличието на тежки елементи.
Колко са тези паралелни вселени, /вмъкнати една в друга/, за сега това не може да се каже, защото не знаем още много неща, станали след избухването на Големия взрив – плътност на материята, скоростта с която са се образували градивните елементи, като ядра, електрони, кварки, честотата на “тласъците” за които вече стана дума в началото и т.н.Не е изключено някои от тези паралелни вселени, да са изцяло от анти вещество.За тези 12-15 милиарда години, е могло всичко да се случи.Възможно е черна дупка от антивещество да проникне във вселена от вещество и обратно, и тогава обяснението за гигантските взривове наблюдавани, макар и много рядко, в нашата вселена не е сложно-просто става анихилация на вещество и антивещество.
До кога може да продължи този процес? И свързан ли е той с прословутата средна плътност на материята в Глобалната вселена, която пък влияе на процеса на разширението и.Според мен да, свързан е. Този процес ще продължи до тогава докато материята в отделните вселени, като се започне от най-външната, не премине в по-вътрешната, тя в следващата и т.н.Става ясно, че за това са виновни черните дупки, които една след друга пробиват обвивката на по-вътрешната вселена. Там те се появят като избухването на свръх нови.Когато и тази по-вътрешна вселена се “насити” с материя концентрирана в черни дупки и всякакви други космически образования, то нейното време пространство се изкривява до неузнаваемост и предстояща и гибел е неминуема.Тя просто ще изчезне преминавайки в по - вътрешна вселена.Започнал е период на “ уплътняване “ на материята До кога ще продължи това? Вечно? Или за период от време по-кратък от самото раждане на вселените. Колко дълго ще е то, е трудно да се предскаже.Но при всички случаи този процес ще бъде по-кратък, защото средната плътност на всяка по-следваща / вътрешна/ вселена ще нараства лавинообразно, огромната гравитация ще действа все по-мощно и по-мощно, докато в крайна сметка, материята от всички вселени се пресова от чудовищната гравитация в онова безкрайно малко топче, за което стана дума още в началото на статията.
Така, че хипотезата за вечно разширяващата вселена ми се струва не добре обоснована, дори никак, защото тя не взема предвид, че вселената не е една а много и то подредени по определен начин.
Вече посочих някои доказателства за съществуването на такива” люспести” вселени. Това са наличието на черно-бели дупки в нашата вселена, като, колкото и да е странно, не са за пренебрегване и многобройните разкази на хора изпаднали в клинична смърт. Но само тези ли са доказателствата? Не, не са само те.
Съществуват твърде много странности в нашия свят, видени или усетени, от нас, които показват, че някъде преградата между две паралелни вселени понякога се пропуква спонтанно. Получава се нещо като мини пробиви. Хиляди такива случаи на странности са описани в литературата, или директно показвани по телевизията.
Например, “пропадания” във времето, или срещи с пришълци от бъдещето, директни срещи с хора-птици, спонтанна поява на странни същества пред погледа на наши съвременници, изчезване на хора пред очите на други, или появата на човеци, хей така от нищото. Ето няколко конкретни случая в потвърждение на казаното:
През 1967 г.във Франция се отбелязва присъствието на много странни същества, почти в цялата страна.
Пол Гейма, бивш военен пилот се озовал лице в лице с чудовище, приличащо на дракон. Животното било с отворена уста, виждал се дългият му език както и заострените му триъгълни зъби.Имало особена гуша, която му придавала ужасен вид. Тялото му било много дълго и покрито с кафява козина.
През юни 1970 г.в Италия по-точно в Мелдола, на десетина километра от Форли, селянин разказва, че видял подобно същество, дракон с дължина около 7 метра и дебелина около 27 см в диаметър.
На 8 октомври 1966 г. в един часа след полунощ, Томас Ури, управител на верига от магазини във Верджиния - САЩ, прибирайки се с автомобила си, изведнъж видял летящо същество да се приземява с кръгови движения близо до колата му. По-късно Томас Ури го описва така:” Това беше сиво-кафяво същество приличащо на човек, имащо малка човка.Крилете му бяха много големи, около три и половина метра.”
През 1975 г. полицията в Рио Гранде получава оплаквания от местни жители, които съобщават как са били преследвани на няколко пъти от огромно същество получовек- полуптица.
На 3 януари 1976 г. в имението Уйлъки, Тексас , гигантска бяла птица с глава на маймуна атакува и ранява Аманд Грималдо, който бива настанен в болница с многобройни контузии.По същото време в Браунсвил, Алверико Гуахардо видял на покрива на караваната си странно същество, високо около метър и половина с лице на мишка и с внушителни криле. Имало ужасяващи очи и дълга остра като сабя човка.
През 1969 г.Ърл Морис с още двама моряци дават дежурство.Изведнъж забелязват в небето светла точка която се приближава към тях. Когато е вече съвсем близо виждат изумени, че това е гола жена с огромни криле на прилеп. Създанието било оградено с зелена светлина, която му придавала още по-фантастичен вид.
През 1953 г. гостите на Хилда Уолкър виждат да се приземява на поляната до тях двуметрово същество приличащо на човек с огромни криле. Било обградено с аура от синя светлина.Не след дълго съществото изчезнало със силно пляскане на криле обгърнато в обилна бяла светлина.И така нататък и така нататък - случаите са много.
Какво прави впечатление още от пръв поглед.
Първо, не само хората, но и тези странни същества са изплашени от внезапните срещи.Иначе ако това не бе така, едва ли човек би се отървал от гладен седем метров дракон.
Второ, ако тези странни същества бяха родени и отраснали на нашата планета, биха имали доста солидна популация, създадена през вековете.А това не може да не бъде забелязано от хората.Войната между тях за жизнено пространство би била неизбежна.
Трето, ако са само видения, или плод на въображението, не би имало веществени доказателства, а такива има.
Разбира се, обясненията за това са най-различни - донесени от НЛО, материализирани наши мисли, или генетична грешка при правене на опити в свръх секретни лаборатории на големите държави, но нито едно от тях не е потвърдено. Така, че предположението ми, че са същества от близка паралелна, “люспеста” вселена, също не е за пренебрегване.
Коя е истината, бъдещето ще покаже.