Професор Даниел Бейкър, директор на лабораторията по атмосферна и космическа физика в университета посочва, че щитът бил открит в радиационния пояс Ван Алън. Щитът бива поддържан точно на това място от магнитното поле на планетата, а радиационните пояси представляват два пръстена с форма на поничка, които са изпълнени с високо-енергийни електрони и протони. Радиационния пояс периодично се свива и разширява в зависимост от енергийните влияния идващи от Слънцето.
В публично изявление Бейкър прави следната аналогия:
„Изглежда тези електрони се блъскат в стъклена стена, която се намира в космоса. Все едно този щит е създаден от силови полета (подобни на тези от „Стар Трек“), които се използват да отблъскват извънземни оръжия. Дефакто там има невидим щит който блокира тези електрони. Това е изключително загадъчен феномен.“
(Изключително интересно сравнение, което попада точно в десетката, защото този щит е поставен там именно с такава цел. Повече информация по въпроса може да намерите в коментара към тази статия – бел. Alien
http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/513-2014-10-12-20-07-13.html)
Това не е първият път когато изследователи дискутират поясът на Ван Алън. През 2012 г. изследване на НАСА установява, че поясът, който всъщност е съставен от две части се променя много по-бързо от считаното до момента, а частиците в него променят светкавично своята енергия, времево и пространствено разпределение. Като едно от първите значими открития на космическата ера поясът на Ван Алън е засечен през 1958 г. от професор Ван Алън и неговият екип от университета в Айова. Той се състои от външен и вътрешен пояс простиращ се до 40 000 км. над Земята. Сега обаче е открит трети пръстен, който е описан като „складиращ“.
Последната мистерия около пояса е свързана с „екстремно рязка граница“, която е разположена на вътрешния край на външния пояс – на приблизително 11 500 км. Тя блокира свръх-бързите електрони, които могат да пробият щита и да навлязат по-дълбоко в земната атмосфера.
Екипът разгледал няколко различни сценария, които биха обяснили какво би могло да създаде и да поддържа една такава бариера. Нито едно от предположенията обаче не било „научно издържано“. Един от обсъжданите сценарии бил свързан с това, че гигантски облак от студен газ, който започва от 960 км. над Земята и се простира на хиляди километри в пояса на Ван Алън, разпръсква електроните на точката на граничната бариера чрез електромагнитни вълни с много ниска честота, които създават „съскане“. Този съскащ звук е подобен на бял шум, когато бива възпроизведен чрез тонколона.
За повече информация: http://www.colorado.edu/news/releases/2014/11/26/star-trek-invisible-shield-found-thousands-miles-above-earth
Източник: parallelreality-bg.com