В малкото село Калачи в северната част на Казахстан, което се намира на 445 километра от столицата Астана, върлува странна епидемия. Без видими причини хората изпадат в летаргия, появява се сънливост, дезориентация в пространството, частична загуба на паметта и дори халюцинации. Учените нарекоха вируса "сънно заболяване".
Засега все още никой не е в състояние да открие причината за странното явление. Жителите вече са готови да повярват в каквото и да било - от вирус до НЛО.
Всъщност всичко започва още през пролетта на 2013 година, когато жители на Калачи започват изненадващо да заспиват, при това за няколко денонощия, а след това не помнят нищо за случилото се. От март 2013 година са регистрирани над 150 случая на това странно заболяване. Сънната болест поваля жителите на Калачи вече за девети път. При това често се случва едни и същи хора да заспиват по няколко пъти. От съня се налага да ги вадят медикаментозно.
Още преди две години лекарите сериозно се разтревожили, защото са нямали никаква представа нито за самото заболяване, нито за начина му на разпространение, тъй като разболелите се хора не били контактували помежду си.
Първата версия на медиците била свързана с алкохолно отравяне. Тя обаче бързо е опровергана, тъй като сред разболелите се имало и съвсем невръстни деца. Сред останалите хипотези са отравяне с въглероден окис или масова истерия.
Странната болест се проявява също така по странен начин. Човек губи съзнание, заспива и се събужда едва след 4-7 дни. Лекарите не откриват никакви промени в организмите на заспалите или констатират "незначителен дифузен оток на мозъка". Заболяването поваля всички - старци, които понякога така и не се събуждат, възрастни хора, ученици и дори съвсем малки деца. Хората заспиват най-неочаквано: по време на урок, в магазините, по време на разговор. Има случай с един мъж, който заспал, докато вървял по улицата. При падането човекът си счупил врата, дошъл на себе си в болницата вече гипсиран - съвсем като в известния съветски филм "Диамантената ръка": "вървях, паднах, събудих се - гипс". Някои от заспалите имат халюцинации, предимно деца. Две момчета например изкарали съня с изключително тежки халюцинации, пишат местните медии. Бояринос Рудолф и Плюхин Миша разказват, че наоколо летели лампички и крилати коне, мама била с осем очи, имала хобот, в кревата пълзели змии, червеи хапели ръцете... Поне така разказва Миша, Рудолф не помни нищо. Родителите му обаче едва ли ще забравят как се налагало по четирима да държат слабичкото дете, което се борило и пищяло: "Чудовища!"
Официално събудилите се са "клинично здрави". Хората обаче не вярват на лекарите. Преспалите деца седят на уроците потиснати, възрастните се оплакват от дупки в паметта и главоболие...
По думите на местните жители няма никаква възможност да се бориш със съня. При опитите да преборят съня хората са усещали силно неразположение, а понякога битката приключвала с припадък.
Засега спящите хора ги подлагат в болницата на дезинтоксикация и им подобряват кръвообращението. И това е. Официалната диагноза е токсична енцефалопатия, или казано по-простичко - поразяване на главния мозък. Но никой няма идея какво причинява тази странна болест.
Учените са изследвали няколко версии. Първо учените решили да проверят местността за наличие на радиация. Резултатите се оказали отрицателни. Показанията във всяка сграда, а също така в околностите на селото били под допустимите норми. Следващата стъпка била проба на водата. Но, както и с радиационния фон, химическият състав на анализа на водата дал отрицателен резултат. Водата не съдържала никакви вредни вещества, които да предизвикват повишена сънливост. Третата стъпка била анализ на самите пациенти - експертите търсели наличието на сурогатен алкохол в кръвта. И това бързо отпаднало като версия.
Оттогава в селото са идвали шест големи комисии: химици, ядрени специалисти, лекари, епидемиолози. Кой ли не. Направени са седем хиляди изследвания, взети са проби от какво ли не. И нищо...
Единственото, което хората са забелязали, че масовите епидемии стават, когато рязко се променя температурата.
"Някакви неустановени газове, инертни газове въздействат, и то именно когато се затопли или застудее, т.е. когато рязко се смени климатът. Явно има някакви процепи в мините, тези газове се изхвърлят периодически и въздействат върху хората", цитират медиите главния лекар на Есилската районна болница Кабдрашит Алмаганбетов.
Мнозина са убедени, че причина за странната болест все пак е радонът. По съветско време село Калачи го нямало на нито една официална карта. Селото било засекретено заради урановите мини на територията му. Всичките три мини са се намирали само на десетки километри от селото. С разпадането на СССР обаче производството на уран е ликвидирано. А в началото на 2000-те години в рамките на държавна програма мините били консервирани.
Междувременно руският професор Леонид Рихванов смята, че тайнствената болест може да се разпространи, съобщи американското списание "Нюзуик". Рихванов, който работи в катедрата по геоекология и геохимия в Томския политехнически университет, смята, че причината за болестта е отделянето на радон от затворена уранова мина недалеч от Калачи. "Радонът може да действа като наркотично средство или средство за анестезия. Сега мините са наводнени и газовете се изкачват на повърхността", цитира думите на учения "Нюзуик". Това, разбира се, е работна, все още недоказана версия. Ако обаче тя е вярна, заболяването може да се разпространи, предупреждава Рихванов.
Виталий Романенко, който е ръководител на работна група, която участва в изследванията, не е съгласен с тази гледна точка. Според него газът радон няма никакво отношение към случващото се. "Първо, радонът е радиоактивен газ. Но аз не съм чувал преди хората да заспиват от него. За да заспи човек, е необходимо голямо количество радон. Затова смятам, че радонът няма нищо общо със "сънната болест", казва Романенко.
Засега учените изглеждат безсилни да се справят със "сънната болест" и властите приеха единственото, което могат да направят - да изселят района. Властите възнамеряват още през първите шест месеца на тази година да евакуират всички семейства с деца, а към края на 2016-а напълно да приключат с преселването на хората. По предварителни сметки това ще струва два милиарда тенге (10 305 572 евро). Властите предлагат хората да бъдат преселени предимно в град Есил. Проблемът е, че не всички са съгласни да се изселят, повечето от по-възрастните хора са обявили, че ще си останат у дома. А този район на Казахстан е изключително беден. Работа няма както в съседното градче Красногорск и в Калачи, така и в самия център Есил. При съветската власт в Калачи например е имало отличен совхоз, а сега на полето има само двама предприемачи и всеки дава работа на по 30 души. А населението общо в Красногорск и Калачи няма и 700 души. Хората оцеляват основно благодарение на пенсиите на старците, на личните градини и риболова. И все по-често заспиват...
Някогашните уранови мини край Калачи:
Учените продължават да изследват заболелите от "сънната болест":
Улиците на някога процъфтяващото село все повече опустяват:
Радиационният фон в Калачи е в норма, твърдят учените:
Автор: Галина Младенова
Източник: http://www.duma.bg/node/96974
