Исмаил е убеден: древните хора не просто са мечтали да летят. Те са летели. Имали са самолети, хеликоптери, а може би дори и военна авиация. И той е готов да го докаже. В тази статия — разказът му за виманите, „колумбийските самолетчета“, самолетната катастрофа на фараона и за това защо официалната наука упорито пренебрегва очевидното.
Как у един пилот се пробуди интересът към древните летателни апарати
Детството, Икар и загадката на восъка
Балаш Исмаилов започна да се интересува от полетите много преди да седне в пилотската кабина. Още като дете, след като прочел мита за Икар и Дедал, той, за разлика от другите момчета, не просто съпреживявал героя — той забелязал несъответствието.
Както обяснява един професионален пилот: „Колкото по-високо над земята, толкова по-студено става. Затова не може да става и дума за разтопяване на восъка (с който са били закрепени крилата). Краят на мита явно не е измислен от онези, които са стояли в основата му“.
По-късно, вече като пилот, Исмаилов с изненада разбрал, че Дедал не е митичен герой. За него като за изкусен архитект и изобретател пише древноримският поет Овидий в своето произведение „Метаморфози“. Това бил първият камък в убеждението му: древните не само мечтаеха да летят, но и се опитваха да строят летателни апарати.
Гарнизонните библиотеки и подаръкът на интернет
През 80-те и 90-те години, когато Исмаилов е служил в отдалечени гарнизони, е било почти невъзможно да се намери информация за древните летателни апарати. Библиотеките, по неговите думи, били „не просто бедни, а оскъдни“. А после се появи интернет и светът на древните технологии се разкрил пред него.
„Докато блуждаех из неговите недра, се натъкнах на съобщение от Международната академия за изучаване на санскрит. В него се говореше за древен индийски ръкопис, озаглавен „Самаранга Сутрадхара“, в който се споменаваха многобройни полети на човека с помощта на някакви апарати, наречени вимани“.
Вимани: небесните колесници на древните индуси
Източници: „Самаранга Сутрадхара“ и „Виманика Шастра“
Думата „вимана“ произлиза от санскритска дума, означаваща „небесна колесница“. Споменавания за тях се срещат не само в специализирани ръкописи, но и в прочутите епоси — „Рамаяна“ и „Махабхарата“ (само в последната има 41 споменавания). Исмаилов се спира подробно на два основни документа.
- „Самаранга Сутрадхара“: описва виманите като апарати от метал, чиито листове са били внимателно съединени (съдейки по текста — чрез заваряване). Те се задвижвали от „управляем огън от стоманени съдове“. Звукът от работата им напомнял „ръмженето на лъв“. А пътешественикът вътре се виждал така, сякаш е „перла в небесата“.
- „Виманика Шастра“: открита през 1875 г. в един от индийските храмове. Това е част от обширната „Енциклопедия на машините“ (трактатът „Янтрасарвасва“), чийто автор се смята за мъдрецът Бхарадваджа (споменат в „Махабхарата“). Учените я датират към IV век пр.н.е., но тя е написана въз основа на по-древни текстове.
Всъщност това не е мит, а практическо ръководство за инженери и пилоти.
32 тайни на управлението и бойната оптика
За да се управлява вимана, е било необходимо да се познават „32 тайни“. Във „Виманика Шастра“ има още повече подробности.
Какво още се описва в трактата (според думите на Исмаилов):
- Материали: Три вида метали (саундалика, мауртхвика, сомака) и термоустойчиви сплави.
- Устройства: Функциите на фотоапарата, радара и прожектора — всичко работи на слънчева енергия.
- Оръжие: Описани са видове оръжие, „притежаващо разрушителна сила“.
- Начин на живот на пилотите: Отделно се описват облеклото и диетата им.
Особено интересни са 7 вида огледала и лещи за визуални наблюдения. Едно от тях, „огледалото на Пинджула“, е било предназначено да предпазва очите на пилотите от „дяволските лъчи“ на противника. Исмаилов споменава и 4 типа вимани:
1. Рукма и Сундара: С конична форма, с три „етажа“. Вторият разполага с отделение за пътници.
2. Трипура: Голям апарат, който е можел да се използва и като подводница.
3. Шакуна: Най-сложният от техническа гледна точка.
И четирите типа имали вертикално излитане и можели да висят на едно място.
По целия свят: от Китай до Вавилон
Епосът за Етан:
Исмаилов подчертава: Индия не е единственото място, където са открити доказателства за древни полети.
- Китай: Документи, датиращи още от 2000 г. пр.н.е. Един от тях разказва за император Ченг Тан (1766 г. пр.н.е.), който наредил да се построи летателен апарат, а след това го унищожил, уплашен от изтичането на технологии. Поетът Чу Юн (III век пр.н.е.) описва полет над пустинята Гоби с летателен апарат.
- Непал: В епосите се говори за „явани“ – светлокожи хора от източната част на Средиземноморието, които са познавали тайните на полета.
- Вавилон: В сборника от закони „Халката“ е записано: „да управляваш летателен апарат е голяма привилегия. Знанията за полета са дар от боговете“.
Особено голям интерес у пилота предизвика „Епосът за Етан“ (2500 г. пр.н.е.). Шумерският цар Етан летял на гърба на гигантски орел. Исмаилов обръща внимание не на митичната птица, а на описанието на гледките от височина: атмосферна мъгла, перспективични изкривявания, цветна мозайка от полета, реки-нишки.
„Тези описания приличат на словесния портрет на местността, който съставяхме в училище“, коментира пилотът.
„Колумбийските самолетчета“: златни модели на свръхзвукови изтребители
33 златни находки и скептицизмът на зоолозите
Една от най-забележителните „веществени доказателства“ според Исмаилов са прочутите златни фигурки, открити в Колумбия, Перу, Коста Рика и Венецуела. Намерени са 33 броя, които датират от 500–800 г. пр.н.е. Дълго време „официалната наука“ ги считаше за изображения на риби, птици или насекоми (зооморфни фигурки). В началото на XX век бижутерът Емануел Стауб предположи, че това са модели на самолети. Той изпрати копие на известния криптозоолог Теренс Сандерсън. Той заяви: нито една съвременна или изкопаема птица няма вертикално оперение на опашката.
Авиационните експерти, на които бяха показани копията, единодушно заявиха, че това са модели на самолети. Те различават пилотската кабина, фюзелажа, крилата, стабилизаторите и кила.
Изпитания в аеродинамична тръба и „Локхид“
През 1956 г. „самолетчетата“ били изложени в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Авиационните конструктори обърнали внимание на делтавидното крило и вертикалната плоскост на опашката. Фигурката била тествана в аеродинамична тръба. Резултатът бил смайващ: моделът показвал най-добри летателни качества именно при свръхзвукови скорости.
Исмаилов прави сензационно изявление: инженерите от фирмата „Локхид“, след като проучили находката, са използвали тези аеродинамични решения за създаването на най-новия свръхзвуков самолет.
Освен това върху фигурките са открити знаци, които „удивително напомнят финикийската писменост“. Според подполковника това доказва наличието на междуконтинентални въздушни връзки още в древността.
Египетски хеликоптери и самолетната катастрофа на фараона
Абидос и Карнак: изображения, които не може да не се познаят
В египетския храм на Сети I в Абидос (както и в храма в Карнак) са открити изображения, които през XIX век са се смятали за „загадъчни символи“. По-късно в тях са разпознали… хеликоптери.
Пилотите ясно разграничават фюзелажа, носещия винт, лопатките и опашката.
На някои изображения до хеликоптерите „се разпознават“ съвременни свръхзвукови изтребители и тежки стратегически бомбардировачи. Когато арабският вестник „Аш Шарк ал-Аусат“ публикува тези снимки, избухна скандал. Някои се шегуваха за военната авиация на фараона Сети Първи.
Известният египтолог Алън Елфорд обаче, след като проучи изображенията, заключи: „На стената на храма наистина са изобразени хеликоптери, при това с такава точност, сякаш древният художник е рисувал от натура“. Интересен е и един детайл: едно от имената на фараона Сети Първи било „пчела“.
Исмаил иронизира: „Може би защото имал с какво да лети?“
„Дървеното самолетче“ от гробницата и заключението на изследователите
През 1898 г. в гробницата Па-ди-Илмен (гробницата на Задоиага) е открит 15-сантиметров предмет от много твърда дървесина. През 1969 г. ученият Халил Месиха го оборудва с моторче и пропелер. Моделът развива скорост от 105 км/ч. След това в складовете на Каирския музей са открити още 14 подобни „древноегипетски самолетчета“.
Исмаилов споменава и версията на историка Уилям Дейч, който твърди, че фараон Тутанкамон е загинал в резултат на самолетна катастрофа. Основанието за това са характерните увреждания по костите на мумията, които се получават при падане от голяма височина.
Към какво се обръща официалната наука и заключенията на пилота
В края на интервюто Балаш Исмаилов споделя основното си убеждение. Той не е склонен да привлича извънземни или пътувания във времето:
„Не вярвам особено в извънземните и не вярвам особено и в пътуването във времето. Ако египтяните са притежавали машина на времето, защо не са изобразили съвременни морски кораби или балистични ракети? Повече ми допада версията, че тези самолети, хеликоптери, колумбийски, индийски, египетски и други — са наследство от древна, изчезнала някъде земна цивилизация“.
Става дума за високоразвита цивилизация, съществувала на Земята много преди нас, чиито технологии и знания са били или изгубени в резултат на катастрофа, или съзнателно унищожени.
Авиацията на древните не е мит, а историческа реалност, която официалната наука все още не е готова да приеме. Но доказателствата, според Исмаилов, са твърде очевидни: от санскритските манускрипти до златните модели на самолети и хеликоптери по стените на египетските храмове. Време е, заключава той, да погледнем истината в очите и да създадем специални научни институти за изучаване на наследството на древните цивилизации, а не да отхвърляме неудобните находки.
Автор: Борис Игнатиев
Източник: https://nlo-mir.ru/civilizacia/19532-aviacija-drevnih-mnenie-professionalnogo-letchika.html