Неидентифициран въздушен обект над село Грамада

Това подробно свидетелство на НЛО и последвалите необикновени преживявания са на едно момиче от село Грамада, Видинско. В пощата ни се получи писмо от Инна, пряк участник в тези събития, която пише следното:

„Това преживяване е останало изключително ярко в съзнанието ми през годините. За мен е много ценно да мога да го споделя с хора, които се интересуват задълбочено от подобни наблюдения.“

Подробно свидетелство на Инна

гр. Грамада, община Грамада, област Видин, България

17 септември, вероятно 2003 или 2004 г.

Възраст: приблизително 13-14 години

 

Казвам се Инна. Родена съм през 1990 г. Когато се случи това, бях приблизително на 13-14 години.

Разказвам преживяното така, както го помня оттогава до днес. Никога не съм губила този спомен и не се е налагало спомена да бъде възстановен години по-късно. Винаги съм го помнила. Когато не знам или не помня нещо със сигурност, предпочитам да кажа, че не помня, вместо да допълвам липсващото.

 

Преди наблюдението

Бяхме в Грамада по време на ежегодния панаир, който се провежда около 17 септември.

Семейството ми има дълбока връзка с това място. Като деца със сестра ми сме прекарвали много време там и познавахме района.

По време на панаира срещнахме две наши приятелки също сестри, които познавахме добре. Техните родители бяха на гости на семейство, живеещо в крайна къща близо до мястото на панаира.

Четирите излязохме навън и седнахме на пейка. Възрастните останаха вътре в къщата.

Пред нас имаше открито пространство, зеленина и дървета. Панаирът се намираше встрани и на известно разстояние от нас.

Ние просто си говорехме. Говорехме за момчета, разглеждахме новия телефон на едната ни приятелка и правехме обичайните за възрастта ни неща.

Тогава пред нас се появи обектът.

 

Появата на диска

От посоката на дърветата видяхме да се издига огромен дискообразен обект.

Беше сиво-сребрист и с респектиращи размери. В средната част на самия диск имаше светлини.

Обектът бавно се въртеше около собствената си ос.

Още при първото му появяване над дърветата усетих, че се е насочил към нас. Това беше подобно на усещането, което човек понякога има, когато разбира, че някой го наблюдава.

За мен още тогава имаше усещане за контакт.

Докато продължаваше бавно да се върти около оста си, дискът започна плавно да идва към нас.

Това, което почти веднага ме порази, беше абсолютната тишина.

Пред мен имаше нещо огромно, което се движеше, а аз не чувах двигател или какъвто и да било друг шум.

Не усещах въздушна струя.

Не усещах полъх.

Не усещах вибрация.

Не усещах миризма.

Не виждах дим.

Дори тревата и листата около нас не реагираха по начин, който бих очаквала от толкова голям движещ се обект.

В главата ми непрекъснато стоеше един въпрос:

Как е възможно нещо толкова огромно да се движи без никакъв звук и без да влияе видимо на въздуха около него?

Не можех да си го обясня.

Изпитвах огромно объркване и постепенно страхът ми се увеличаваше.

 

Трите момичета зад мен

Аз се намирах малко по-напред, а останалите три момичета бяха зад мен. В началото чувах техните възклицания – неща като „Иииии!“ и „Ааааа!“. Не следях внимателно реакциите им, защото вниманието ми беше изцяло насочено към огромния диск.

След това обаче престанах да ги чувам.

Обърнах се към тях и попитах: „Виждате ли това?“

Те не ми отговориха. Стояха физически зад мен с широко отворени очи и отворени усти и сочеха нагоре към обекта.

Телата им бяха там, но моето усещане беше, че самите те сякаш ги няма.

Тогава бих го описала като тела без присъствие сякаш пред мен стояха само техните „дрехи“.

Отново погледнах към диска.

След това пак се обърнах към тях.

Те продължаваха да бъдат в същото състояние.

Обърнах се конкретно към сестра си и казах: „Чуваш ли ме?“

Тя не ми отговори.

Тогава страхът ми стана огромен.

Макар физически зад мен да имаше три момичета, се чувствах напълно сама.

 

Потокът от знание

След това преживях нещо, което и днес ми е трудно да опиша чрез обичайните човешки понятия.

Не чух глас.

Не чух думи.

Не видях текст.

Не видях символи, букви или числа.

Не получих вътрешна картина.

Информацията просто идваше като непосредствено знание.

Мога да го опиша като поток или пакет от информация. В един момент не знаех нещо, а в следващия момент вече го знаех напълно и ясно.

Не трябваше да го превеждам.

Не трябваше да го разчитам.

Не трябваше да разсъждавам върху него, за да го разбера.

Знанието просто вече беше в мен.

И имах ясно усещане, че източникът му е обектът пред мен.

Първото съдържание беше: „Не се страхувай. Няма да ви навредим.“

След това получих: „Не се страхувай. Ти си от нашия род.“

За мен значението на думата „род“ беше абсолютно ясно и категорично.

 

Семейство

Усещането беше, че съм от тяхното семейство. И точно тогава страхът ми се промени.

Почувствах силна любов, топлина, спокойствие, доверие и невероятно усещане за познатост.

Ако трябва днес да го преведа в човешки думи, усещането беше: „Познавам ви. Спомням си ви.“

Това не беше обикновено разпознаване.

Беше усещане за близост и принадлежност. Мога да го сравня с чувството да видиш отново много близък човек след дълго отсъствие или като радостта, която изпитвам, когато майка ми се прибере след месеци далеч от мен.

Усещането за познатост, любов и семейна връзка не изчезна, когато обектът си тръгна.

То е останало в мен и до днес.

 

Как изглеждаха съществата

Като част от същия поток получих и знание за външния им вид.

Тук държа на едно важно уточнение:

 – Не видях физически същества пред себе си.

 – Не видях някого да излиза от диска.

– Не ги видях и като вътрешна картина или видение.

Просто получих ясното знание как изглеждат.

 

Информацията включваше:

Не много висок ръст; светло сиво-сребрист цвят; продълговати глави; големи, гладки черни очи, които бих описала като подобни на черни лещи; много малка цепнатина за уста; малки точки или отвори за нос; дълги, тънки пръсти; малки петънца или кръгчета в областта на челото, приблизително там, където аз свързвам областта на третото око.

Това е информацията, която получих.

Не получих информация за техния пол, възраст, биология, имена или други характеристики.

Не знам тези неща и не искам да ги предполагам.

 

Информацията за другите момичета

След това получих още знание: „Взимаме ги за тестове. Не се страхувай. Ще ги върнем.“

Отново това не беше изречение, което чух с ушите си.

Това е начинът, по който днес превеждам съдържанието на полученото знание на човешки език.

Не знам какъв е бил механизмът на тази комуникация. Някой може да го нарече телепатия, друг по друг начин. Аз не знам как се нарича.

Не твърдя, че разбирам механизма.

Разказвам единствено начина, по който го преживях.

 

Най-близкото положение на диска

През това време дискът продължаваше да се движи към нас и да се върти около оста си.

Когато дойде най-близо, размерите му бяха респектиращи.

Намираше се над нас или непосредствено над района, в който стояхме, и голяма част от небето вече не се виждаше.

И въпреки това продължавах да не възприемам двигателен шум, въздушна струя, миризма или дим.

След това въртенето му се ускори.

 

Тръгването

Това, което последва, е трудно да бъде описано чрез обикновено понятие за скорост.

Не наблюдавах обекта постепенно да се отдалечава и да става все по-малък.

Движението беше изключително рязко и бързо.Първо тръгна бавно към нас и изведнъж в обратна посока се изстреля с огромна скорост и бързина, много рязко.

В един момент огромният диск беше там.

Практически в следващия вече го нямаше.

Дори една секунда ми се струва прекалено дълъг интервал, за да опиша възприетата продължителност, просто излетя за по-малко от секунда.

Не мога да кажа с каква скорост се е движил. Това което видях не беше земна сила никога не съм виждала нещо да се движи толкова рязко и бързо.

Мога единствено да кажа, че не приличаше на нищо познато за мен.

 

Момичетата се връщат към нормално поведение

В момента, в който обектът си тръгна, най-малкото момиче започна да пищи и да плаче истерично.

По-голямата ѝ сестра веднага реагира много остро.

Казваше: „Млъкни!“

След това започна да настоява: „Нищо не сме видели!“

„Забравете това, което видяхме!“

„На никого няма да казвате!“

Сестра ми започна да повтаря същото.

Когато аз се опитвах да говоря за случилото се, и двете реагираха агресивно към мен.

Казваха ми да мълча, да забравя, да изтрия случилото се от главата си и никога да не разказвам.

Това ме объркваше още повече, защото подобно агресивно отношение не беше характерно за сестра ми.

 

Родителите излизат от къщата

По-малкото момиче плачеше и пищеше толкова силно, че родителите ѝ, които бяха вътре в къщата, излязоха навън. Майка ѝ попита защо детето плаче и какво сме му направили.

По-голямата сестра отговори, че малката е паднала и се е изплашила.

Аз бях в шок, защото знаех, че това не е причината.

Когато се опитах да реагирам, приятелката ми ме погледна много агресивно и през зъби ми даде да разбера да мълча и да не казвам нищо.

Майката прибра плачещото дете.

 

Прибирането със сестра ми

След това приятелката ни каза, че ще влиза вътре, а сестра ми предложи и ние да се прибираме.

По пътя отново се опитах да говоря със сестра си.

Казах ѝ: „Моля те, чуй ме.“

Тя присви очи, стисна зъби, хвана ме за ръката и отново настоя да не разказвам на никого, да забравя случилото се и да я оставя на мира.

Тогава се разплаках.

Това беше сестра ми. Познавах характера ѝ и поведението ѝ и тази реакция беше необичайна за мен.

Имах огромно количество въпроси, но замълчах.

По-късно вечерта отново опитах да говоря с нея. Реакцията ѝ беше същата.

 

Следващият ден

Бяхме се разбрали на следващия ден да се срещнем отново с двете момичета.

Седнахме на пейка пред дома им.

Аз отново споменах случилото се и попитах: „Защо не трябва да казваме?“

В момента, в който по-малкото момиче чу темата, отново изпадна в силна истерия започна да пищи и да плаче. По-голямата му сестра се ядоса на мен и каза приблизително: „Видя ли сега какво направи?“

Майка им отново излезе и попита защо детето плаче. Този път ѝ беше казано, че малката плаче, защото сестра ѝ не ѝ дава новия си телефон. Майка им предложи да ѝ даде телефона да поиграе, но детето се прибра при нея. След това приятелката ми беше много ядосана на мен. Дори ме ощипа силно по ръката и отново настоя да мълча, да забравя случилото се и никога да не разказвам.

Аз ѝ казах: „Добре, извинявай.“

След това със сестра ми се прибрахме. По пътя тя също ме смъмри. И аз спрях да говоря пред тях.

 

По-късното отричане

Аз обаче никога не забравих случката. Продължавах да мисля за нея и да се питам защо не трябва да говоря, защо момичетата реагираха така и как огромният диск можеше да се движи по начина, който бях наблюдавала.

До приблизително месец по-късно отново попитах сестра си: „Помниш ли в Грамада летящата чиния?“

Този път реакцията ѝ беше различна.

Тя ме попита: „Каква летяща чиния?“

И започна да твърди, че нищо подобно не сме виждали.

За мен това беше изключително странно.

Непосредствено след събитието тя ми казваше: „Забрави това, което видяхме!“

А известно време по-късно вече казваше: „Нищо не сме виждали.“

През следващите години и до днес при опити да говоря със сестра ми реакцията ѝ към темата оставаше силно отрицателна и с много страх.

 

Моят собствен спомен

При мен никога не е имало подобно забравяне.

Нямам период на изгубен спомен.

Нямам момент, в който години по-късно изведнъж съм „възстановила“ историята.

Споменът е с мен непрекъснато от случката до днес.

Помня последователността.

Единственото, което не мога надеждно да определя, е колко време е продължило самото събитие.

Тук усещането ми е противоречиво.

От една страна чувствам, че не е било дълго.

От друга страна усещането ми е, че е продължило значително повече.

Не мога честно да кажа дали са били определен брой минути или повече.

Личното ми усещане е, че по някакъв начин възприемането или протичането на времето е било повлияно. Аз го описвам като „сякаш времето беше манипулирано“, но не знам механизма и не мога да го измеря.

 

Разказах на майка си

Разказах на майка си още когато бях дете. Не запазих историята в тайна до зряла възраст.

Разказах ѝ за диска, за другите момичета, за поведението на сестра ми и за преживяното от мен.

Казах ѝ: „Мамо, знам какво видях.“

Помолих я да бъде внимателна със сестра ми заради начина, по който тя реагираше.

Майка ми ме изслуша. Каза ми, че ми вярва и вярва, че съм видяла и преживяла това.

Посъветва ме с времето отново внимателно да опитвам да разговарям със сестра си.

През годините съм разказвала случката подробно на майка си много пъти.

Тя е присъствала и при случаи, когато съм питала сестра си за случилото се и сестра ми е реагирала с реплики като:

„Ти полудя ли?“

„Откачи ли?“

Майка ни тогава ѝ е правила забележка: „Не се говори така!“

Следователно това не е история, която съм започнала да разказвам като възрастна.

Майка ми я знае още от времето, когато бях на около 13-14 години.

 

Физическото състояние след случката

През приблизително два дни след събитието аз, сестра ми и едната ни приятелка имахме главоболие. Те самите казваха, че ги боли глава.

Един от дните приятелката ни остана вкъщи да лежи.

Аз и сестра ми също не излязохме.

При мен главоболието беше пулсиращо. Главата ми туптеше и болката ми пречеше да заспя.

Не знам дали това е било причинено от случилото се.

 

Малкото кръгло петънце

След случая забелязах на крака си малко, много кръгло пигментирано петънце, което не помня да съм имала преди това. То е останало на същото място и до днес.

Питала съм майка си за него. Тя е категорична, че като бебе и малко дете не съм имала това петънце. През годините и двете сме го разглеждали многократно.

Не знам как е възникнало.

Не мога да установя дали има причинна връзка между него и случката.

Единственото, което ми прави впечатление, е, че неговата малка кръгла форма ми напомня на петънцата в областта на челото, които бяха част от полученото от мен знание за външността на съществата.

Не твърдя, че между двете има връзка.

 

Как се чувствах след случката

След преживяното в мен имаше много различни чувства едновременно.

Имаше объркване, защото не можех да разбера как нещо с такива размери може да се движи без звук, полъх, миризма, дим или друг видим ефект.

Имаше радост, защото по време на контакта почувствах невероятна познатост, любов, топлина и спокойствие.

Имаше страх, но след това той беше свързан най-вече с реакциите на другите момичета.

И имаше тъга, защото те настояваха всички да забравим случилото се, а аз продължавах да го помня.

С времето останах сама със своя непрекъснат спомен за него.

 

Как се опитвам да го разбера днес

През годините съм мислила много за случилото се.

Имам свое предположение за това, което може да са преживели останалите момичета.

Понякога си го представям като две различни реалности на едно и също място сякаш физически сме били заедно, но те са могли да преживяват нещо различно от това, което аз наблюдавах.

Понякога мисля за понятия като време, пространство, реалност или измерение.

Но това е моя последваща интерпретация, а не информация, която твърдя, че съм получила тогава.

Не знам механизма.

Не претендирам, че мога да го обясня чрез физика или друга наука.

Мога да свидетелствам единствено за това, което видях, преживях и възприех.

 

Какво е останало с мен

Най-силното нещо, което остана в мен след всички тези години, не е страхът.

Остана усещането за познатост, любов и принадлежност.

Полученото тогава знание: „Ти си от нашия род.“

За мен означаваше: семейство.

И чувството беше: „Познавам ви. Спомням си ви.“

Това усещане не изчезна след случката. То е с мен и до днес.

 

Защо разказвам това?

Разказвам тази история не за да определям в какво трябва да вярват другите хора и не защото мога да дам научно обяснение на случилото се.

Разказвам я, защото това е преживяване, което нося със себе си от детството си и което никога не съм забравяла.

Ако някой друг някъде е преживял нещо подобно и години наред се е питал дали е единственият, искам моето свидетелство да съществува.

Това е моят спомен.

Това е начинът, по който го преживях.

 

С уважение: Инна