Клифърд Стоун: Някои разсекретени документи за НЛО от армията на САЩ (част 2)

Клифърд Стоун представя в страницата си във Фейсбук някои разсекретени материали от американската армия.
На 2 юли 1952 г. висшия офицер Нюхаус и съпругата му заснемат НЛО, което са наблюдавали в покрайнините на Град Тремонтън в щата Юта, САЩ.
Офицерът докладва за наблюдението в щаба на ВВС на САЩ, а филма изпраща на Проекта „Синя Книга“ за обстоен анализ. За съжаление оригиналният запис не бил върнат, както по принцип се постъпва. Оригиналът бил „унищожен“ по време на копирането и анализа на лентата.
И тук е мястото да се направи кратко разяснение: Проектът „Синя книга“ е изследване на феномена НЛО извършено от Военновъздушните сили на САЩ. Той започва през 1952 и приключва през януари 1970 г.
Пред проектът са поставени две цели:
- да прецени дали така наречените НЛО представляват заплаха за националната сигурност
- научно да анализира събраната информация за НЛО.
Но в основата на всичко това, изглежда че по-важната цел е да се дискредитира информацията за НЛО като маловажна или невярна, и да се потулват явни доказателства.
И в гореспоменатия случай се получава същото: истината никога не е била казана публично. На въпросите на медиите не било отговорено.

В този случай ВВС мълчаха. Бяха поставени в много неудобно положение, защото имаха заснет филм на НЛО, на който се вижда реален междупланетен обект идващ от друг свят.
Фотолабораторията при ВВС на САЩ (U.S. Air Force’s Photo Interpretation Center) знаеше истината, но не смееше да я разкрие, нямаше възможност да манипулира публиката, защото притежаваше този филм. Часовника цъкаше, времето летеше, националните медии очакваха отговори.
В тази серия от документи, пише Клифърд Стоун, ще се опитам да илюстрирам как в този случай цялата тази военна машина ВВС , казва половината истина или буквално лъже.
В първият документ ясно се вижда, че „Синя Книга“ никога не са имали оригинала от филма, имали са само копие. Също така става ясно, че оригинала е унищожен и се предоставя само копие на филма.
Документ 2. В този документ ние виждаме как Разузнавателната служба към ВВС препоръчва на USAF Photo Lab (Фотолабораторията при ВВС на САЩ) да направи добър анализ в подкрепа на идеята, че върху филма са заснети птици, балони или някакви самолети.
Моля обърнете внимание на последния параграф на стр. 2 от този документ. От това става ясно, че ВВС на САЩ никога не са имали намерението за връщане на оригиналния филм с НЛО кадри обратно до висшия офицер Нюхаус.
Документ 3. В този документ е анализът на USAF Photo Lab на САЩ относно филма на Нюхаус. Лабораторията изследвала филма е дошла до заключението, че обектите са балони или птици /чайки/, точно каквото е поискало от тях Военно Въздушното Разузнаване.
Те не биха могли да излязат пред медиите с този анализ на обектите. Какво по-добро може да се направи след това? Може да се поиска второ мнение? И те го направиха, помолиха за анализ Naval Photo (Военноморската фотолаборатория) за допълнителна експертиза.
Документ 4. Това е копие от анализа на Naval Photo за филма на Нюхаус. От втората експертиза става ясно, че обектите на филма не са балони, птици или самолети.
Какво следва сега? Много елементарно: отново се подава молба до Военноморските сили на САЩ да преосмислят заключението си.
Документ 5. Това е сравнително добро копие от анализа на Naval Photo на филма на Нюхаус. От тази версия отново става ясно, че обектите на филма не са балони, птици или самолети, но не се споменава и това, че обектите са дело на човешка ръка.
ВВС още не са готови да излязат пред медиите с този доклад. Вероятно са си мислили, че с течение на времето медиите ще забравят или ще загубят интерес към случая. Обаче на път за столицата Вашингтон, капитан Руплет научава, че интересът на медиите не е стихнал. Какво ще следва?
Документ 6. Това е копие на Меморандум, сега достъпен за обществено ползване.
Капитан Рупелт разбира, че този документ няма да задоволи любопитството на медиите и случаят не може повече да бъде контролиран и стига до следното заключение – „Ако се освободи филма, както се посочва от ВВС ще има въпроси, защото има две становища от двете разследвания. От една страна не могат с положителност да се идентифицират обектите, от друга страна става ясно, че не са балони, чайки или самолети, следователно няма категорично становище. Ако се окаже, че ВМС и ВВС са разполагали с ограничен ресурс данни, и грешките са станали в резултат на това, а от това следва, че и целия доклад е неверен, а това прави много лоша репутация за ВВС.“
Първо, така наречената грешка се основаваше на твърдението, че двамата астрономи са допуснали грешка при замерването на светлината на обектите, но ако това е грешка, то целия доклад е грешен. Наистина, ако беше допусната грешка, защо ВМС не са я коригирали, след като са разбрали за нея? Просто казано, това е егоистично изявление и нямаме никакво основание да му вярваме.
Ако предполагаемите астрономи са могли да направят резервно копие, защо не са го направили, а са написали онова, което е било изискано от тях, да се напише доклад, който да бъде удобен и крайно необходим с „положително заключение“?
Обаче анализа на ВМС е много по-подробен и целта е била да се дискредитира и да се твърди, че обектите са от земен произход. (Трябва да се отбележи, че години по-късно независим анализ потвърждава този на ВМС.)
Въпреки това през 1956 г. ВВС и ЦРУ излизат с общо мнение, че обектите от филма са чайки.
Документ 7. Това е последния вариант на копието от доклада на ВВС за филма на Нюхаус за пред медиите.
Документ 8. От това копие от 1956 г. се виждат инструкциите дадени на Пресцентъра на Военновъздушните сили какво да се говори по време на пресконференцията по повод прожекцията на документалният филм „Неиндетифицираните Летящи Обекти“ и какво да се лъже за филма на Нюхауз, както и за друг филм от 1950 г.
В този филм заключенията на ВВС и на ВМС на САЩ все още казват истината… Не са балони, не са птици и не са самолети.
Тук Ви представяме видео с компилация от фрагменти от филма на ВВС на САЩ от 1956 г. „Неиндетифицираните Летящи Обекти“.
Още за срещите си с извънземните Клифърд Стоун представя в конференцията „Пътища към Контакта“ проведена на 25-27 април 2014 г.
Помощ в превода от английски:
Иван Иванов, САЩ
Вашият коментар